Задържаха ексхибиционист в центъра на Шумен

Таксиджия отиде в полицията, разбрал че го използват за муле

Руски футболистки с провокативна фотосесия

Огромно количество гуми иззеха в Петрич

Дядо блъсна с кола момиче в Търново

Борисов обсъди двустранните отношения с премиера на Кабо Верде

Деца рецитираха заветите на Левски в София

Делян Пеевски пред в. “Телеграф”: Войната между Прокопиев и Цветан Василев бе за сърцето на Костов

Безплатни профилактични прегледи в общинските болници в София

5-ма фенове остават в ареста след инцидентите вчера в София

Летище София се похвали с близо половин милион пътници за месец

Моравецки и Нетаняху ще потушават напрежението след скандала по повод Холокоста

Кристиан Вигенин: В Македония видяхме промяна на отношението към България Визитата на президента Радев бе изключително успешна, каза депутатът

Димитър Маргаритов, КЗП: Сайтове за продажба на автомобилни гуми спестяват задължителна информация

Алпинист-ветеран: Младите подценяват опасностите в планината

Топ 10 – големите предатели в спорта

Дежа вю – това се случва в руския спорт. Отново се произнасят злокобните думи „Враг Родину“. И то за прекрасната Дария Клишина, която ще участва в атлетиката на олимпиадата в Рио повече за да спечели „Мис игри“, отколкото за медал. Но руски шефове на отговорни постове отново озверяха, а това ни връща към едни предишни години, когато техните спортни невъзвращенци рискуваха и куршум в челото.

Мантрата за националните предатели в спорта не е само руски патент. И в свободния свят са се случвали събития след които големите герои на нацията са се превръщали в големите предатели. Христоматиен случай е Мохамед Али, който произнесе антимериканска реч през 60- те години на която и Осама бин Баден би се възхитил. Но видя се 50 години по-късно с колко заслужени почести бе изпратен някогашният антигерой. Ето 10 случая на герои, преминали пътя между фарса и трагедията.

1. Людмила Белоусова и Олег Протопопов са първите големи звезди във фигурното пързаляне при танцовите дуети. Доминират през 60- те години, два пъти са олимпийски шампиони. Двамата се сред най-популярните лица от витрината на съветския спорт. Когато се готвят за игрите Сапоро 1972 наближават 40-те и им показват вратата. В следващите 7 години работят в Ленинград и изглежда обидата е забравена. До едно пътуване в Швейцария, когато Белоусова и Протопопов казват сбогом на ченгето от КГБ и поискват политическо убежище. Ажиотажът в Москва е пълен, забраняват дори споменаването на имената им. Чак в началото на 21- и век получиха разрешение да се върнат в родината като граждани на Швейцария. – днес Белоусова е на 85, а Протопопов – на 83.

2. Този случай не е политически, а икономически. Дълги години Флойд Ландис на жаргона на колоезденето бе помагач на Ланс Армстронг. За Армстронг бе славата, за Ландис трохите. Ланс стана милиардер, а Ландис съвсем не си бе оправил живота материално. Ланс се оттегли и веднага “ЮС Постал” заложиха на най-верния му приятел. Под заложиха да се разбира, че го превърнаха в поредната жертва на допинга. Ландис спечели обиколката на Франция и буквално на другия ден го изкараха допингиран. Притиснат до стената Флойд потърси УАДА и направи пълни самопризнания. Ланс го смаза в медиите, но след две години се оказа, че всичко казано от Ландис е истина. Само Флойд си знае какво му е струвало да тръгне срещу любимеца на Америка.

3. Прескачаме 30 години назад за случай, който ни е много близък. Този с Наим Сюлейманоглу. Джобният Херкулес в началото на 80-те години се бе превърнал в уникален феномен. Вдигаше всичко, което може да се вдигне. Просто му слагаха на щангата някакви килограми и след секунда ги заковаваше над главата си. И всички бяха доволни и щастливи, до мига когато на Тодор Живков не му прещрака в главата да сменя имената на 1 милион български турци. Наим стана Наум и явно нещо го е смъднало по достойнството. Така в един хубав ден през Австралия той акоскира в Турция и седна до премиера Торгут Йозал на пресконференция. Дълго битуваха безумия как бил отвлечен в куфар, дрогиран, приспан… Истината е, че момчето не искаше да се казва Наум, а Наим.

4. Тежък случай на национално предателство е великият могъщ маджарин Ференц Пушкаш. През 1958-а неговият „Хонвед“ е на турне в Бразилия и целият отбор забравя да хване полета от Сао Паоло до Будапеща. Ударът върху Унгария и соцблока е съкрушителен – само 2 години са минали от потопените в кръв унгарски събития. Пушкаш става част от „Реал“ (Мадрид) и печели няколко европейски купи. Голямото предателство, което не може да му бъде простено от народната власт, е участието с Испания на световното Чили 1962. Там „окончателно показва своята антипатриотична същност“, твърди пропагандата цели 30 г. След промените през 1989-а Пушкаш бе посрещнат като национален герой в родината си. И се оказа, че там никога не са преставали да го боготворят.

5. Съотборникът на Пушкаш Алфредо Стефано ди Стефано (повторението не е неволна грешка), така и не успя да си уреди отношенията със своите сънародници. Днес идолите на Аржентина са Диего Марадона и Лионел Меси, докато почти никой не почита великия Алфредо в страната на пампасите. Причината е много проста. Алфредо Ди Стефано изиграва само 5 мача за „гаучосите“ преди да премине в колумбийския „Милионарис“. Взема паспорт на Колумбия и играе за техния национален отбор. В началото на 50 – те е открит от разузнаването на Франко и е отмъкнат под носа на „Барса“, за да стори велики неща с „Реал“. Заиграва за трети национален тим – този на Испания, с който участва на световно първенство. Е, как да бъде почитан в родната Аржентина!?

6. Правим, струваме, все до Съветския съюз стигаме. Още един низвергнат супер предател – Виктор Корчной. Велик шахматист, който си отиде от живота на 6 юни 2016-а. А той не само бе велик гросмайстор, но и човек, който се противопостави на една империя. Нали сте чували, докъде КГБ преследваше Троцки и как го уби с една щипка за лед? През 1978-а Корчной, който преди това бе един от претендентите срещу шампиона Роберт Фишер, си взе багажа и остана в Швейцария. На всичкото отгоре в същия период се оказа и претендент за титлата срещу фаворита на Кремъл Анатоли Карпов. Какви ли не ги правиха само и само Корчной да не стане световен шампион. Всякакви шамани, психолози и вудуспециалисти бяха командировани в Манила, а после и в Багио, за да спрат Корчной.

7. Следващия предател е хокеист – Вацлав Недомански. Най-великият чехословашки хокеист бе нещо като Кройф на леда. Неслучайно и двамата носиха номер 14. През 1974-а година обаче изведнъж името на Недомански престана да се споменава в България по никакъв повод. Коментаторите забравиха просто за най-големия хокеист на ЧССР. Световен, олимпийски и всякакъв друг шампион, една от легендите на този спорт. Оказа се, че Недомански е забравил да се върне от Америка. И чак след години и у нас се разбра, че е направил забележителна кариера, като е играл до 40- годишна възраст в НХЛ и е поставил редица рекорди. Недомански е роден на 14 март 1944 г., жив и здрав е и със сигурност мястото му тази група от герои е непоклатимо.

8. Напускаме територията на идеологията, за да навлезем при религиозните различия. Протестантите и католиците във Великобритания имат много сложни отношения. Двата гранда на Шотландия „Селтик“ и „Рейнджърс“ си поделят най-голямата маса от фенове в Глазгоу. „Детелините“ са католици, а „Джърс“ – протестанти. Точно преди четвърт век католикът Мо Джонстън се полакоми по парите на протестантския „Рейнджърс“ и това едва не предизвика война. Имаше доста допирателни между Салман Ружди и Мо Джонстън, и в двата случая животът им бе под постоянна заплаха. Това бяха опасни години, които утежниха и без това взривоопасната обстановка между двата клуба. А с представянето си със синия екип Мо доказа, че цената въобще не си е заслужавала.

9. Също религиозен, но много по-опасен като геополитически измерения, бе конфликтът, в който бе забъркан Месут Йозил. Той е трето поколение турци в Германия, роден е в Гелзинкирхен, но винаги е поддържал връзка с родината. Първо през 2008-а турската диаспора страшно се разлюти, че избира да играе за Германия, а не за Турция. Точно в този момент половината турски национален тим бе „гастарбайтерски“. Бурята истински се завихри на квалификация Германия – Турция в Берлин. Близо 35 000 турци осъдиха бурно Йозил. За капак той взе, че вкара гол и дори се радваше, а Германия победи с 3-0. Случая вече има положително развитие. Йозил често посещава родината на предците си и е приеман радушно там. А идиоти-патриоти винаги ще има!

10 . Дори съветските другари не могат да си съперничат с тези от Куба, наричана кой знае защо Островът на свободата. Нашият герой е двукратен олимпийски шампион и се нарича Гилермо Ригондо. Уникален виртуоз на аматьорския ринг. И това се доказва от кариерата му на професионалист – 18 поредни победи. Бягствата на Ригондо са на два етапа. Първо през 2006-а във Венецуела, когато опитът му бе осуетен. И година по-късно, когато вече нищо не можеше да го спре. Като стъпи на американска земя втрещи всички с признанието, че в Куба е живял с 30 долара на месец. По същото време в Хавана баща му се отричаше от него. Сега е милионер, но И патриот – целият му екип е с цветовете на кубинското знаме. За протокола – още двама предатели боксьори и шампиони – Лара и Солис.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.