Интереси с национални и международни измерения предопределят отсъствието на България в настоящите и бъдещите алтернативни проекти

Политическото говорене през последните дни за проекта АЕЦ „Белене“ не излиза от сформиралите се през 2012 г. позиции след решението на българския парламент за спиране на неговата реализация. Общото в тях е отказът от държавно участие в този проект, а предложенията както тогава, така и сега варират от приватизация до частен инвеститор, който да строи на свой риск и за своя сметка. Реанимацията на този проект е свързан с нов, съществен за българския бюджет момент - арбитражният съд отсъди Националната електрическа компания (НЕК) да заплати половината сума от иска на руската компания „Атомстройекспорт“ за поръчаното, но незаплатено оборудване за АЕЦ „Белене“. Сумата е 600 млн.евро, но с лихва за всеки пропуснат ден непрекъснато се увеличава. Опитите, които бяха направени по време на официалното посещение на българската делегация, водена от премиера Борисов в Иран за продажба на руския реактор, независимо от многото оптимистични изявления на политиците, не дават основание за бързо и положително решение на проблема. Вариантите за решаване на въпроса с руската страна също не изглеждат реалистични. За пореден път казусът „Белене“ се оказа невъзможен за решаване в настоящия политически формат, където отсъства на експертна, с дългосрочни измерения, оценка, както и пари. Днес и сега няма варианти за реанимация на проекта за АЕЦ „Белене“.

Влизайки в сферата на хипотезите, най-хубавото е да се намери купувач не само на реактора, но и на цялото оборудване на ядрената площадка. Второто е да се намери инвеститор, но това е невъзможно не толкова поради нежеланието на корпорации, колкото поради невъзможността да се пребори някой или няколко лица за комисионата при подобни сделки. Неслучайно преди дни президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-високият процент на корупция е в енергийната сфера.

В близко бъдеще рестарт няма как да се случи, което означава, че оставаме в настоящата ситуация, в която се говори за газови хъбове, за откриване или закриване на газопровода “Южен поток” и за неудачните сделки с американските фирми за ТЕЦ “Марица 1” и “Марица 3”. Неприятният момент за бъдещето не толкова на българската енергетика, колкото на българския данъкоплатец е свързан с по-нататъшното увеличаване на данъците, както и на външните дългове, които правителството взема.

Проектът „Белене“ води своето начало от 80-те години на ХХ век. След края на студената война той беше реанимиран в началото на ХХI век, по време на правителството на НДСВ, актуализиран с подписаните от българска и руска страна документи през 2006 г., и с активни опити за реализация по време на управлението на ГЕРБ. Проблемът както в ядрената, така и във всяка друга енергийна област е, че диверсификационните проекти носят не пари, а много пари. Факт е, че нито един от енергийните проекти в техния руски и антируски вариант не се осъществиха. Това обаче не прекратява дейността на съответните дружества, а също така заплатите на служителите там, както и съответните суми, които България плаща. Неоспорим факт е и обстоятелството, че преди две десетилетия газопроводът „Син поток“ можеше да свързва руския и българския бряг, а не Русия и Турция. Отново въпросът кой ще вземе комисионата е анулирал възможността България да е част от газова схема, която днес по съвсем друг начин щеше да ситуира София в битката за енергийни коридори. Много пари и много политически и икономически интереси, които имат не само национални, но и международни измерения, предопределят отсъствието на България в настоящите и бъдещите алтернативни проекти.

Грешките във всяка област на обществения живот обикновено имат колективна отговорност, която във времето и пространството намира своите политически виновници. В енергийната сфера този принцип също се прилага, тъй като освен политически нападки и обвинения никой не е даден на съд, а също така няма осъден. Цената на политическите грешки има вече милиардни измерения, които ще продължават да нарастват. През следващите месеци до президентските избори темата за АЕЦ „Белене“ ще бъде удобен инструмент в политическите надцаквания, но те няма да решат въпроса за енергийното бъдеще на България. За съжаление пропастта между думите и делата на политиците ще продължава да се увеличава. Практиката е доказала, че експертите се питат, но не се слушат, тъй като финансовата схема рядко допуска прагматично, свързано с националните интереси решение.