Цветан Цветанов в Симитли: Президентът желае скандали, огорчен е, че не може да управлява страната еднолично (СНИМКИ)

Деца на Фондация „Димитър Бербатов“ със златни медали от математическа олимпиада

Шофьори причинили катастрофи с пострадали, жалят присъди Въззивните дела са насрочени за идната седмица в Окръжния съд във Велико Търново

Музей „Етър” в Габрово продава мартеници от гайтани в помощ на болни деца 412 мартеници от цялата страна са изпратени за участие в конкурса

Вижте шоуто на конната полиция за Тодоровден в столичния квартал “Бенковски” (СНИМКИ)

Показаха Димитър Рачков в хитово шоу по HBO

Канадец е бил арестуван в ПьонгЧанг за кражба на автомобил

Три малки деца загинаха при пожар в руско село

Гинка Върбакова пред БТА: Голяма международна банка с висок кредитен рейтинг финасира сделката за ЧЕЗ

Корнелия Нинова: Ние сме за пазарна икономика – България да закупи ЧЕЗ за 320 млн. евро

Цветанов: Новият министър на енергетиката ще бъде от ГЕРБ

Двама души са арестувани заради трафик на 10 кг кокаин в София

Варненската среща ЕС-Турция е под въпрос

Д-р Куин Лечителката пак се снима за “Плейбой”

Албания и Македония ще започнат преговори за присъединяване към ЕС

Наше момиче учи в Русия да брани закона в България

Любомира попада на процес срещу крадец в съда в Монтана и в съдебната зала почувствала, че там й е мястото

Ще има ли реформи в България след близо три десетилетия муден преход и камари празни политически обещания, не е много ясно. Надеждите на обикновените българи за истински промени и за повече справедливост обаче след четири години може да получат сериозна подкрепа. И то не от нова партия или от мастити западни дипломати. А от едно младо момиче, закърмено с българско родолюбие и руско образование.

19- годишната Любомира Емилова от Монтана иска да се бори с лъжите на политиците, с престъпността у нас и за да реализира мечтите си, заминава да учи право в Русия.

„Не обичам утъпканите пътища. Търся собствени маршрути и предизвикателствата не ме плашат, а ме амбицират! Повечето ми приятели заминават на Запад, но аз мисля, че Русия е велика страна, от която също има какво да научим”, казва студентката. В думите й има много тийнейджърска романтика, но в кратката си биография досега момичето е доказало, че умее да избира и постига собствени цели. Дете на спортна фамилия, с дядо, завършил ВИФ, и майка баскетболистка, Люба от малка се насочила не към стадиона, а към науките и изкуствата. Книгите в училище не й стигали и подхванала семейната и градската библиотека. Започнала и сама да пише стихове и проза. В езиковата гимназия „Петър Богдан” в Монтана, докато приятелите й избирали за втори чужд език английски, френски или испански, вироглавото девойче избрало руския.

„Това не беше само стремеж към оригиналност. От дете харесвам много руския език и култура! Вкъщи всички обичаме Русия, гледаме руска телевизия и филми!”, споделя Любомира.

За петте години в гимназията амбициозното момиче овладяло много добре три езика – немски, руски и английски. Класирала се на две национални олимпиади по руски език. Взела немска езикова диплома, но подала документи за обучение в Русия. Заради успехите й в училището, творческите изяви и много доброто владеене на руския език от посолството на Москва у нас дали възможност на абитуриентката да избира сред 117 университета в руската страна. Тя решила да учи право в Сочи.

„Любомира е много способно момиче с интереси в много посоки. Тя пише, снима, пее народни песни… Намира време да подготвя уроците, но и да излиза с приятели. И е истински лидер – беше в основата на всички инициативи на класа си!”, казва учителката на Люба по руски език Цветана Кръстева. В гимназията Люба написала и издала два романа – фентъзито „Сделка с дявола” и любовната сага „С вкус на ванилия”. Всичките й съученици ги изчели с интерес.

„Доста са детски, не ги харесвам вече!”, критична е обаче авторката. И набляга повече на четенето, за да почерпи опит и мъдрост от големите майстори на словото. Вече е изчела почти всички български класици и част от големите руски писатели. Най-много й харесват историческите романи на Димитър Димов и Антон Дончев.

„От българската литературата научих какъв изстрадал, но велик народ сме българите и това ме изпълни с гордост, но и с недоволство от бедния и тежък живот, който имаме сега. Всичко трябва да се промени и искам и аз да помогна за това!”, казва момичето. В десети клас Любомира участвала в конкурс на Софийския университет за философско есе на тема „Българският път – потенциал, проблеми и перспективи!” и го спечелила.

„Българският път е вървян в миналото от хиляди достойни българи, допринесли за съществуването на родината ни през вековете… Днес по него пак вървят българи, но не да градят, а да рушат и ограбват! България е юридически в Европа, но фактически магистралата дотам още не е асфалтирана, защото парите са откраднати!”, написала младата реформаторка. Журито от научни работници било впечатлено от сериозния анализ на ученичката и критиките й не само към политическата класа, но и към хората, допуснали потъпкването на гражданските им права.

„Българинът има право да отстрани онези, на които е делегирал право да се занимават с държавните дела, но не спазват този договор. И трябва да им поиска политическа неустойка!”, предлага момичето. Заради недоволството на хората от трудния им живот и липсата на справедливост Люба още в началните класове решила, че ще става юристка. И ще работи за налагането и спазването на законите в България.

Откакто се помни, през почивните дни и ваканциите тя гостува на баба и дядо с в монтанското село Якимово. Там чете любимите си автори, пише своите текстове, но и помага на близките си в работата по двора и градината. Пейзажите на равнината и цъфналите ниви й харесват много и прави стотици снимки. С една от фотографиите си на дете в народна носия сред слънчогледова нива спечелила фотоконкурс в Германия.

„Животът на село е много хубав, но е труден. Хората, които са работили цял живот, са бедни и уплашени. Крадци влизат по къщите и остават безнаказани!”, възмущава се момичето. Затова, след като като завърши образованието си в Русия, Любомира смята да се завърне у нас и да се заеме с наказателно право. Преди време от училището са ги водили на процес срещу крадец в съда в Монтана. В съдебната зала почувствала, че там й е мястото, споделя тя. Още не знае дали ще бъде съдия, прокурор или адвокат. „Хората са изтормозени от престъпниците и имат нужда от защита!”, казва бъдещата юристка. Хуманизмът на руските писатели – Толстой и Пушкин, които чете в оригинал, още повече я вдъхновява и убеждава, че да работиш за хората е мисия достойна и възможна, дори в епохата на масовото преклонение пред парите. Вкъщи с близките си с удоволствие гледа сериалите „Бригада” и „Бандитският Петербург“ и мечтае за времето, когато и тя ще подгони бандитите. Макар да разбира, че в живота нещата са доста по-сложни, отколкото на екрана. В Сочи, където ще бъде през септември, Люба ще използва времето си и да опознава още повече руската култура и страна. „България незаслужено е загърбила Русия през последните години. Тази страна и народът й са направили много за нас и могат да ни помагат и в бъдеще. Може би идеализирам Русия, но смятам, че няма да се разочаровам!”, казва младата дама. В последните си седмици в България по навик работливото момиче не е скръстило ръце. Работи като сервитьорка в заведение, за да бъде сред хората, а и да изкара някой лев. Университетът в Сочи поема общежитието и семестриалните такси, но всички останали разходи момичето и семейството й ще плащат сами. Надява се поне няколко пъти в годината да се връща в България, защото и страната, и близките много ще й липсват. А завърши ли, ще се прибере в България, за да се опита да промени нещата, които измъчват всички.

„Мисля, че има надежда новото поколение да изправи България на крака, но има ли сили държавата да чака?”, пита Любомира.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.