Смели мъже от с. Младово хванаха бандити, които гръмнаха един от преследвачите, а след това сключиха сделка с Темида и се отърваха

Ловджии подгониха, заловиха и предадоха на полицията двама престъпници, които разбили частен имот в търсене на много пари. По време на преследването по улиците и нивите един от бандитите стрелял многократно с незаконен боен пистолет срещу тях. Ранил преследвач и само дето не го убил. После с най-дребните ловни сачми - за отстрел на пъдпъдък, бил улучен в крака. И той клекнал, в буквалния и в преносния смисъл.

Може да се спори дали филмите копират живота, или е обратното. Но шокиращият случай е действителен, от новогодишната нощ в сливенското с. Младово. А разбитата къща е на бургаски бизнесмен. За имота се грижело семейството на племенницата му - кметицата на селото Димка Славова. Случаят обиколи криминалните хроники още в първия ден на 2016 г. Пред съда бяха изправени бургазлиите Дамян Кършовски и съучастникът му Георги Петков. Петков излезе на свобода от ареста още през май, след като получи условна присъда за обира. Криминално проявеният Кършовски, известен в подземието на морския град с прякора си Дамбея, бе обвинен за обира, незаконното оръжие и опита за убийство, извършен, за да прикрие другото престъпление. По последното обвинение законът предвижда от 15 до 20 г. лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Той влезе зад решетките с присъда от 8 години. Директорът на ОД на МВР в Сливен ст. комисар Чавдар Божурски награди с плакети смелите ловджии Слав Славов, Тодор Маринов, Панайот Панайотов, Тихомир Тахов. С това формално случаят приключи. Но не и за хората от Младово, които рискуваха живота си.

„Земеделци сме, приятели. И не се бяхме събрали на лов!“

Младово е от онези населени места, които рядко влизат в полицейските бюлетини. „Мирни хора сме“, казва кметицата Славова. Жителите на селото са 600 и всички се хранят от земята. Във времето за плаж не могат да подвият крак от работа. Знаят цената на залъка. Кражбите по къщите и по полето са изключение. Младовци си познават полицаите от участък „Запад“, които отговарят за тях, и са доволни от работата им. „Ето защо това, което се случи, ни дойде като гръм от ясно небе“, казва Тодор. Той е простреляният от престъпника ловец. В онази новогодишна нощ Тодор, Слав, Панайот, Тихомир и още приятели се събрали да празнуват семейно - общо двайсетина души.

„После писаха, че ловната дружинка заловила двама бандити. Вярно е, ловджии сме. Но всички до един сме земеделци, зеленчукопроизводители. Кой има градина, кой оранжерии. Блъскаме се! И на Нова година не бяхме с пушките, а с жените си“, допълва Слав, съпругът на кметицата. Той пък е човекът, който забелязал неканените „гости“ в имота на родственика си. Малко след 23 ч, преди да настъпи Новата година, отишъл до къщата, за да вземе календари. Искал да ги подари за ЧНГ на компанията. Входната врата била разбита. Трима прескочили в тъмното в съседния двор. Чували се стъпките им.

Тежковъоръжени

По-нататък събитията се заредили едно след друго, с бясна скорост. Слав се обадил по телефона на приятелите. Хукнал след престъпниците. Единият успял да изчезне, повалили втория. Третият продължил да бяга. Това бил Дамян, стрелецът. На два пъти гърмял срещу Слав. Продължил да гърми и срещу микробуса на Слав, който Тодор подкарал, за да го стигне. Адреналинът на всички скочил до небето. Веднъж куршумът на Дамян ударил на ламарина. Втория път строшил страничното стъкло откъм шофьора и се забил в рамото на Тодор. Дистанцията от 40 метра се смалила на 7-8 метра. Маскираният приближавал към микробуса с насочен пистолет. В този момент се чул глас: „Хвърли пистолета или ще стрелям.“ Оказало се, че на място успял да пристигне друг приятел от компанията. Престъпникът отказал да се подчини. С избран към крака мерник ловният патрон със сачмите бил изстрелян.

„Докато го гонех, забелязах, че бяга много странно. Пък той и съучастникът му били дрогирани“, каза Тодор. Усетил, че е ранен чак, когато след задържането на втория престъпник видял кръвта по бялата си дреха.

„Всичко стана за не повече от 30-40 минути, включително с пристигането на двете патрулки, на оперативния работник за Младово и на линейката. Благодарна съм и на полицията, и на Бърза помощ и на многото хора от селото, които в онази нощ помагаха“, казва кметицата Славова. След като всичко приключило, хората изведнъж усетили, че замръзват. „Беше минус 15 градуса. Престъпниците бяха с ръкавици, шапки-маски, с по два гащеризона, с тях изглеждаха още по-грамадни. В джобовете на Дамян имаше два електрошока и сгъваем нож. А ние бяхме хукнали по едни ризки! Джобовете ни бяха празни“, с горчив хумор казва Слав. На местопрестъплението били намерени газова бутилка с резач, множество инструменти - от отвертки до кози крак. Били разбити врати, отрязана метална решетка. Цялата къща била обърната наопаки. Престъпниците не открили очакваните пачки пари. Откраднали 450 лева, които намерили в забравеното портмоне на кметицата.

„Той стреля срещу дете!“

За условната присъда на Георги в Младово научили от медиите. Пак от тях разбрали какви са биографиите на двамата задържани (третият им съучастник е неизвестен и до днес). Делото срещу Дамян било по-късно. От двете страни на везните на Темида се изправили хора със съвсем различен живот. От едната бил Дамян - със средно образование, не работи, с криминални регистрации, но без да е бил осъждан досега. От другата - земеделците, които не знаят друг начин да се грижат за семействата си освен с тежък, честен труд. Делото протекло при съкратеното съдебно следствие, след като подсъдимият признал вината си и фактите по обвинителния акт. При съкратеното следствие се приспада една трета от наказанието, а в случаи, като този с Дамян се налага присъда под минималния предел заради многобройни смекчаващи обстоятелства, поясниха юристи. Това е задължителна разпоредба, подчертал е в мотивите си Окръжният съд в Сливен. Защитата на Дамян поискала 5 години затвор. Съдът му наложил 8 години, като е отчел смекчаващите вината обстоятелства: „...сравнително младата му възраст, неосъждан, женен, има дете, претърпял е телесно увреждане от изстрела с ловна пушка, а според обясненията му при задържането му е нанесен побой“.

„Не знам защо са такива законите в нашата държава, но аз не съм доволен. Лекарите казаха, че съм извадил голям късмет и затова съм още съм жив, раната е на някакви си сантиметри от сърцето, белия дроб, шията. Не разбирам тази съкратена съдебна процедура. Какво значи да си признаеш вината? Ами ти си виновен! Излиза, че като кажеш „Извинявай, мило другарче!“ и може да ти се размине. Подсъдимият бил баща. Ами и ние сме бащи. Той има едно, аз три деца!“, допълва той. Едва сега участниците в шокиращата история от новогодишната нощ съобщават още един факт. Със Слав, който отишъл за онези календари, бил синът му. 14-годишното дете първо влязло в имота. То първо видяло маскираните. Писнало. В суматохата през онази кошмарна нощ детето се отскубнало от възрастните и влязло в микробуса. Дори Тодор, когато натиснал педала, не разбрал в първия момент, че въобще има спътник. След това, когато престъпникът насочил дулото и започнал да стреля, Тодор натискал с едната си ръка момчето на пода на автомобила, за да не го засегнат куршумите.

„Синът ми още е в такъв стрес, че ми е трудно да говоря. Водили сме го на толкова медицински прегледи, какво ли не сме пробвали, за да му помогнем. Още е в шок, не иска да остава сам… Ако гражданският ми иск ще увеличи присъдата, ще го предявя. Но това няма как да стане. Пък и за да го предявя, трябвало да представя медицински експертизи за състоянието на сина си, фактури за потрошеното и възстановено от нас със собствени средства имущество. Ами то е обидно. Имаше опити дори да бъда унизена, че съм нямала право на претърсване на задържан. Как така нямам право? Аз съм кмет, в такъв момент представлявам държавата!“, обяснява кметицата Славова. Делата отдавна приключили, а семейството й дори не може да прибере микробуса си, задържан като веществено доказателство. Но да оставим настрана материалните щети, махват с ръце хората. Дали пак биха хукнали да ловят бандити?

„По-страшен е друг въпрос - като знаеш, че безнаказаността се подхранва, как ще реагираш следващия път, като хукнеш след престъпник, за да спасиш близките си, труда им? Ами ако той гърми срещу дете? Някой пак може да се прицели в крака на бандита, но друг?“,казва ловната дружинка.