На 19 декември 2018 да почерпят

Световната банка одобрила кредитни гаранции от 750 млн. долара за Украйна

Белгийският премиер подаде оставка

Българските полярници пристигнаха на Антарктида

Централна роля в света иска Китай Никой не може да ни диктува какво да правим, отсече Си Цзинпин

Ники Хейли загатна какъв ще е американският план за мир в Близкия изток

Американски съдия разкритикува бившия съветник на Тръмп Майкъл Флин

ЕС призова Сърбия към конструктивен диалог с Косово

Евтина земя дават на млади фермери Целта е стопаните под 40 години да останат на село

Премиера на филм за дядо Добри в НДК

Христо Стоичков към фенове: Трудете се и не се предавайте! Стотици варненци извиха опашка за автограф от Камата

Чуждите инвестиции намаляха с 21% Задгранични компании продават бизнеса си в България

Искат Ценко Чоков обратно в ареста (обзор) Имал разрешение да отиде на зъболекар

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 19 декември 2018

Посланиците от ЕС поздравиха Лиляна Павлова за отличната работа в Триото Естония – България – Австрия

Българският език погива в Западните покрайнини

От 64 000 наши сънародници в Сърбия през 1958 г., броят им е намалял до 18 500 и само 13 хиляди от тях декларират, че майчиният им език е български. Един-единствен първокласник в босилеградското училище ОУ „Георги Димитров” е поискал да изучава родния си език през 2016/2017, обяви директорът на институцията Методи Чипев по време на кръгла маса на тема „Ролята в образованието и запазването на българската идентичност“, организирана от БТА и сдружение „Глас“ в Босилеград. Същевременно 99% от младежите от Западните покрайнини идват да следват висше образование у нас.

На форума се обсъждаха множеството пречки българските деца в Сърбия да изучават родния си език. Най-належащият проблем в момента е с превода на учебниците, който се проточва и ще приключи чак 2018 г. Децата в Сърбия нямат право да учат направо от българските помагала, а по такива на роден език, но по стандартите на сръбската образователна система. През 2009 г., когато започва обучението на родния ни език, то е било без учебници. Преподавателите са превеждали сами уроците и първите паралелки са завършили училище, без да имат буквари. Към момента преводът е на междинен етап и директорите имат желание той да се ускори и да се увеличи екипът, който се занимава с него. Макар и без учебници, от 115 деца, положили изнесени кандидатстудентски изпити в Босилеград и Цариброд през миналата година, няма нито една двойка, напротив има 4 пълни шестици и много отлични оценки, съобщи председателят на българската Комисия по култура и медии Славчо Атанасов. Освен него на форума участваха заместникът му Петър Кадиев, генералният ни консул в Ниш Едвин Сугарев и директори на училища от Западните покрайнини и Молдова.

Директорите настояха още българският език да се изучава като задължителен в общините с признато българско малцинство, а не с формиране на паралелки чрез анкетиране, което усложнява процеса. Някои директори се опълчват на системата, която ги храни, и казват, че няма да проведат това анкетиране, но тази смелост не я притежават всички. Проблемите трябва да се решават по-кардинално, а не само за отделните училища, са на мнение директорите. Липсата на ясна позиция от страна на сръбското правителство относно българското малцинство е друга пречка за напредъка на образованието на родния ни език в западните покрайнини. Този въпрос може да бъде поставен като българското условие за подкрепа за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, бяха на мнение някои от участниците.

Директорите поискаха и оценките по български да влизат в общия успех, защото кое дете ще има мотивация да учи по предмет, който не се зачита в дипломата му. Трябва да се работи с родителите, констатираха още директорите, за да видят, че ползата от образованието на български е по-голяма от рисковете и трудностите.

„Още като минем границата, със зам.-председателя на комисията Петър Кадиев ще предприемем действия към правителството. Натискът ще бъде и от страна на левицата, и от страна на десницата“, обеща Славчо Атанасов и съобщи, че първата им стъпка ще е среща с представители на българското външно министерство.

Генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев предложи с меморандум за тези проблеми да се внесе при министъра на образованието в България предложение той да се срещне със сръбския си колега. Той каза още, че Държавната агенция за българите в чужбина е подготвила законопроект, който до голяма степен решава проблемите с даването на българско гражданство, но не е минал на второ четене. Славчо Атанасов заяви, че този проект ще бъде разгледан на второ четене веднага след депутатската ваканция и ще реши проблема с бавенето на гражданството с години и ще отпадне изискването за доказване на произход чрез актове за раждане на роднини, като ще се реши проблемът за българите не само за Сърбия, а за Македония и други страни. Когато чу това обещание, българин от Сърбия, присъстващ в залата, изрази радостта си и обясни, че вече три години е чакал, за да стане гражданин на страната ни.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.