Контрабандата у нас остава с нисък процент – 6,6 на сто Браншът се обедини против екстремните регулации в сектора

Верижна катастрофа между два автобуса на градския транспорт и пет коли в София, един човек е пострадал

Майкъл Блумбърг плаща над 4 млн. долара за участието на САЩ в климатичното споразумение

Ученици и студенти в дискусия “Ние и Европейският съюз”

Кейт Мидълтън е приета в болница с контракции В същото лечебно заведение тя роди и първите си две деца Джордж и Шарлът

Фалшив се оказа сигналът за бомба пред президентството

В Нормандия е задържан мъж, заподозрян, че е заплашвал полицията

Със 7 млн. лева обновяват улици в община Симитли

Андреа Налес е първата жена, председател на социалдемократите в Германия

Кирил Ананиев: Здравословното хранене при децата е пряко свързано с намаляването на хроничните заболявания при тях

Кметове и жители от Симтлийско запретнаха ръкави, сами си правят навес на храм

Борисов: Президентската институция никога не ме е интересувала След пет години ще си управлявам партията, ако сме живи и здрави, казва премиерът в интервю за dir.bg

Глобиха школска лафка за храни с палмово масло

Ким Чен-ун пуска инспектори от САЩ на ядрения си полигон

Външните министри на страните от Г-7 се противопоставиха на дестабилизиращото поведение на Русия 

Мис и Мистър Свят България – и хубави, и умни

Галина и Калоян Михайлови нямат нищо общо с професионалната модна сцена, тя е завършила политика и международни отношения, той започва да следва право наесен

За първи път брат и сестра спечелиха едновременно титлите Мистър и Мис Свят България и представляват страната ни на световните финали. Нещо повече – на 29 юни, когато беше конкурсът за “Мис”, Калоян, вече спечелил своята титла, сложи короната върху главата на сестра си Галина. В момента той е в Саутпорт, Англия, където на 19 юли се яви на конкурса “Мистър Свят 2016”. С него и кака му разговаряхме преди младежът да отпътува. Интересен факт от биографията им, който досега не беше известен на медиите, е, че двамата са правнуци на ген. Иван Михайлов, бивш дългогодишен министър на отбраната, носител на маршалска звезда.

– Галя, ти стъпи за първи път на модния подиум малко късно – на 26 години. С какво се занимаваш всъщност?

– Като дете бях дребничка, играех художествена гимнастика. Препоръчаха на родителите ми да ме запишат на спорт, от който да порасна. Така започнах да играя тенис, постепенно се запалих и от хоби нещата станаха много сериозни. Тъй като не можех да съчетавам играта с ученето в Италианския лицей, говорих с родителите ми, които са широко скроени хора, и те се съгласиха да се заема с тениса професионално. Така се записах в спортно училище с олекотен режим на учене – повече вкъщи, по-малко присъствени часове. Тренирала съм най-много на кортовете на ДЛевскиУ. Имах добри постижения за България, влизала съм в десетката. В някакъв момент стигнах до избор дали да замина да уча университет в САЩ със спортна стипендия, каквато ми предложиха. Беше много трудно решение да откажа, но прецених, че искам да остана в Европа, по-близо до семейството ми, и да наблегна повече на академичното си образование, защото със стипендията в САЩ трябваше предимно да играя тенис – по 5-6 часа на ден – и да уча някоя по-лека специалност.

Винаги съм искала да се занимавам с политика и международни отношения и затова се записах в един от петте най-престижни лондонски университета – Royal Holloway University of London. Имах късмета да попадна на невероятни лектори – един от тях беше съветник на Барак Обама. Попаднах и в силен студентски съвет – организирахме много благотворителни инициативи, защитавахме каузи, успяхме да придобием не само академичен, но и практически опит. Още като студентка имах стажове в адвокатски кантори, веднага ми излезе разрешителното за работа и така денят ми започваше с лекции, после отивах в офиса, накрая работех и почасово – давах уроци по тенис. Доста натоварен режим, но това ми помогна след дипломирането бързо да си намеря работа, защото на интервютата виждаха, че вече имам стаж и опит. Като всеки млад служител вършех всякакви неща в офиса, оставах по-докъсно, но мога да кажа, че бяха добронамерени към мен и не усетих дискриминация, както се говори. Имах добри доходи, в някакъв момент обаче ми натежа, че съм далече от семейството си. Тогава получих предложение за работа в консултантска фирма за образование в чужбина и реших да се върна в края на 2013 г.

– Обикновено завършилите в чужбина гледат да останат там.

– Не е така, повечето от моите състуденти се върнаха. Харесваше ми да работя в млад екип, всички завършили в различни страни и придобили опит там. Не знам дали знаете какво е head hunter Ц специалисти по човешки ресурси търсят определен вид кадри. И така ме ДхедхънтнахаУ за голяма медийна американска компания. Самата ми шефка ме подкрепи и каза, че винаги съм добре дошла да се върна обратно, но големият корпоративен опит ще ми е от полза. Реших да пробвам. Беше доста стресово, но се радвам, че го направих. Бях личен асистент на изпълнителния директор, отговарящ за Централна и Източна Европа. Сега се прехвърлям в друга голяма корпорация. Мисля, че някой ме гледа отгоре и ми праща добри хора около мене. Когато човек е щастлив и прави това, което му харесва, му се случват хубави неща.

Георги Герджиков: Древните траки са боравели с лазер

Пластиката “Света София”, набита на пилон, е неподходящо архитектурно решение, с изпопадалите плочки на паметника пред НДК станахме за кашмер пред света, гневи се скулпторът

– Кога разбрахте, че искате да станете скулптор и художник?

– Бях в 7 клас, когато ми попадна списание “Картинна галерия”, прочетох вътре статията “Където камъкът оживява”. Баща ми Янаки Герджиков беше каменар. Млад излязох от Черноморец. Учих в Кунино, Врачанско, в каменоделско училище. Преподаваха ми майстори каменоделци, завършили в Италия, в Чехия, добри майстори. Тогава учехме художествена обработка на камъка. Нашият бе единствен такъв техникум на Балканите. Завърших през 1965 г., след това – “Скулптура” във Великотърновския университет. Като студент бях щастливец, че ми преподаваше големият наш художник Васил Стоилов. Две години ми бе учител по рисуване, за което съм много благодарен. Уникален, вселенски художник. Заобичах Велико Търново. Хареса ми като град, приятели, колеги. Всички завършиха със скулптури на партизански теми, аз направих един богомил – с аскетично тяло, едната му ръка надолу – земното начало, другата нагоре – към небето, към Бога. Всички с партизански теми си продадоха нещата по своите родни места, моят “Богомил” някъде изчезна. Някой го прибра.

– Добро място ли е за вас Черноморец?

– Имаме две уникални селища на Черноморието с имена на светци – Свети Влас, което беше Влас и си върна предишното име, а Черноморец (Свети Никола) – не. Преди две години правиха референдум да питат хората дали да се върне старото му име. Тръгнаха едни провокатори, казваха на всички, че трябвало да сменяме документи, лични карти. А аз съм роден в Свети Никола и искам да си остана в селище с това старо име. Но мъчни, преплетени са нещата, когато има хора, които не милеят за родното си селище.

– Както разбирам, вие болеете за това да се върне името Свети Никола.

– Селото, сега град, си е дошло с името. Легендата разказва, че рибари ги хваща страшна буря, спасява ги една икона на св. Никола. Молили са се на много светии, но когато се помолват на св. Никола, той им помага и ги спасява. На този бряг рибарите казали селището да се казва Свети Никола. И до днес тук се тачи православният празник на рибарите – Св. Никола, на 6 декември, когато символично се “заключва” морето за рибарите. А напролет, на 9 май, с друг празник Св. Никола се “отключва” морето, прави се ритуал, от този ден рибарите излизат да ловят риба. Но по-тържествено е на Никулден. В църквата ни с име “Свети Никола” се прави литургия, събира се цялото население, приготвя се курбан с рибена чорба за здраве.

– Вие влизате ли често във водата, били ли сте и рибар?

– Аз съм болен харпунджия, някога бях и талянджия. Писах разказ какво ще стане с морето след години. Едно предчувствие, което за съжаление се сбъдна.

– Какво стана с морето?

– Една локва в момента, то вече не е море.

– Защо няма риба, защо изчезнаха сафридът, попчетата?

– Как ще има! Дерат го на дъното траулери, заграждат го мрежи, мрежички. Морето е заградено и тая риба не може да има популация. Ако съм държавен глава, за 20 години ще забраня тралуващите кораби. Единствено ще оставя таляните, те са заложени мрежи, ако влезе нещо, влезе, то не пречи на популацията. Но тези мрежи от траулерите, дето заграждат по 5 км навътре в морето – паламудени, калкански, сафридени, за попчета, какво ли не, унищожават възможността да се възпроизведе рибата. Как ще има риба с такова експлоататорско отношение към тази живинка. Такова нещо не съм чувал и не съм виждал да се прави другаде по света!

– А как беше някога?

– Едно време с жена ми сме ходили на скалите с фенери, с факли през май нощно време да ловим раци. Тогава те излизат да хвърлят хайвера на скалите. Ние отиваме при тихо време да ги ловим. Сега и зиме, и лете леководолазите се гмуркат и ги събират, не позволяват да се възпроизведат. Лапината е най-вкусната черноморска риба. Тя изчезна напълно. Мама и леля отиваха на брега, връзваха мрежи с рачета като стръв. Хвърлят леко, това си е магия. Леко дърпат и с голямо кепче обират рибата. Беше много.

* Светците чуват молитвите ни

* Феи и дервиши обитават мистичната

Кападокия

* Дори Брус Уилис е почитател на Небахат

Чехре

* Братя Прошек сменят имената си с

български

* Доказаха – аспиринът е лекарство срещу

рак

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 20 ЮЛИ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.