Зам.-министър доц. д-р Янко Иванов: Ветеринари трябва да установят причината за смъртността на животните в Болярово Ана и Тодор пуснаха властите във фермата си

ЕК разследва тайно споразумение между германските автопроизводители Брюксел подозира, че БМВ, Даймлер и Фолксваген са се разбрали да не разработват системи за очистване на емисиите

Трима от групата за трафик на кокаин от Доминикана остават в ареста Четвъртият е освободен с мярка "Подписка"

Планът на Витоша забранява нови лифтове Столичната община приключи проверката на съществуващите съоръжения, няма сериозни забележки

Путин за сваления Ил-20: Това прилича на верига от трагични, случайни обстоятелства

6% ръст на руските туристи у нас за полугодие След 2 г. пауза ще заседава Българо-руската междуправителствена комисия

Депутати от ГЕРБ-Бургас стартират нова инициатива: „Големи автори за малките библиотеки“

УМБАЛ „Св. Марина“ спечели дело срещу касата за надлимитна дейност

Депутат от ГЕРБ даде старт на ремонт на водопровод в Свищовско В село Хаджидимитрово Станислава Стоянова разговаря с местни жители, срещна се с учителите в село Алеково

Купа „Мургаш” и новата Х-Класа се изправят заедно срещу природните сили Генерален спонсор на епичното състезание е Силвър Стар

Шофьор без книжка предизвика автомеле на оживен булевард (СНИМКИ)

Етерични масла вдигат либидото Миризмата е водеща при избора на партньор в леглото

Владимир Путин: Унгария остава един от ключовите партньори на Русия в Европа

Изнасилвач поиска да плати по-малко обезщетение на жертвата си

РИОСВ – Бургас: Розовото фламинго е стабилизирано

От тотално изолиран Ердоган вече е незаобиколим фактор

Израелският политически елит няма да преглътне лесно махането на търговските санкции срещу Иран от страна на САЩ

Само допреди месец Реджеп Таип Ердоган изглеждаше напълно изолиран – тотално скъсани отношения с Русия заради сваления бомбардировач над Сирия; напрежение със САЩ заради турските атаки над сирийските кюрди, които американското командване вече приема за основен съюзник срещу ИДИЛ; и нападки от ЕС по линия защита на правата на човека и свободата на словото.

Ненадейно, само за дни след проваления, може би изфабрикуван преврат, балансът на силите изглежда по съвсем друг начин. Кизметът нагости Железния човек от Анкара изненадващо. Проваленият преврат, който можеше да коства живота на турския президент, се обърна в негов коз.

Затварянето на устата

На практика Ергодан прочиства цялата си опозиция – хиляди неудобни магистрати, полицаи, военни – като поради “агресията” срещу демокрацията и държавността от страна на метежниците нито ЕС посмя да се изрепчи за правата на човека, нито в САЩ можаха лесно да подминат темата за исканата екстрадиция на основния политически враг на Ердоган – Фетхуллах Гюлен, намиращ се в Пенсилвания. Ако от Вашингтон не уважат исканията на Ердоган, а те най-вероятно няма да го сторят, още повече ще се очернят пред онази част от турското население, която подкрепя президента си, а това още повече ще засили влиянието и имиджа му.

Какво целеше турският президент?

Турция искаше да напомни нещо важно на партньорите си от НАТО и САЩ: а именно, че тя е фундаментално важна в контекста на офанзивата на НАТО по границите с Русия и батальоните, които организацията разполага в балтийските страни и Полша, отбранителните системи в Румъния, евентуалните танкови бригади и армия – пак там, а и в България. С една дума, Турция държеше да покаже, че е ключов играч в Черноморието и проливите, както и в Близкия изток. Ето защо затварянето на военната авиобаза в Инджирлик, макар и оправдано с наличието на бунтовници в нея и за кратко, е подсказка за НАТО – базата е ключова за американските удари по ИДИЛ.

В този контекст, разбира се, идва и затоплянето на отношенията с Русия, а публичното извинение от Ердоган към Путин за сваления руски изтребител не беше само с икономически подбуди.

Каквото и да си говорим, сближаването на двамата президенти дългосрочно е твърдо със знак плюс въпреки диктаторския им ореол – никога след падането на Берлинската стена светът не е бил е толкова близо до трета световна война, както при сваления от Турция руски самолет, а цената за България при подобен развой би била непосилна.

Междувременно Ердоган продължава да маха с пръст към ЕС, като заплахите не са и спирали: едни 2,5 милиона бежанци само чакат да нахлуят мощно в Европа. И засега като че ли политическият естаблишмънт в Европа е по-склонен да плаща на Турция и да си затваря очите за политическите размирици, вместо да се справя с милионите прииждащи бежанци и вътрешнополитическото напрежение, което те неизбежно биха предизвиквали.

Кюрдският въпрос – ключ за действията на Ердоган

Кюрдският въпрос е ключов за разбирането на маневрата на Ердоган. С помощта си за сирийските кюрди в борбата им срещу ИДИЛ САЩ подкрепят косвено и сепаратистите в Югоизточна Турция, както и антитурските кюрди в Северен Ирак. Или поне така го възприемат в Истанбул.

В този смисъл призивите към САЩ от Ердоган да се самоопределят по кюрдския въпрос си остават топадженда, която съдържа в себе си много разрушителна енергия. Широко застъпено подозрение в региона е, че Велик Кюрдистан е геополитически проект на САЩ по подобие на Израел, а идеята е контрол в региона – дори с цената на дисбаланс. А тази мисъл със сигурност не дава покой на политическия елит край Босфора.

Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган е изправена и пред друг вътрешен разлом – подкрепата на опозиционната левица за кюрдите. Форма на алианс, която тепърва ще дава отражение върху политическите настроения в страната.

Ударът по военните и светското начало

Няма какво да се лъжем – показното упражнение срещу военните по време на контрапреврата в страната не е удар по демокрацията. “Военен преврат” и “демокрация” са оксиморони. Всъщност висшият военен ешелон в Турция е символ на евроатлантическото с акцент “атлантическо”, тоест американското влияние, изразено в проявите на т.нар. дълбока държава.

Ислямизацията в Турция е факт и той трябва да бъде разглеждан като опит за концертиране на огромна власт въз основа на идейна платформа – нещо, до което практически прибягват всички политически режими, целящи масова подкрепа, без която властта им би била невъзможна. Ислямът в случая е опиумът, който за СССР са марксизмът и комунизмът, да речем.

Нови приятели

Само допреди месеци Турция правеше врагове – днес обратно, сближава се на различно основание с решаващи играчи в региона, търгувайки влиянието и използвайки лостовете си по работещ за момента начин.

Преди десетина дни чрез закрит канал Турция се свърза с доскорошния голям враг, правителството в Сирия. И Истанбул, и Дамаск установиха, че имат един общ и още по-голям враг с териториален залог – кюрдите и подема им, финансирани и подкрепяни от САЩ. Нито турското, нито сирийското правителство искат автономна кюрдска държава.

Ердоган се “сближи” и с Израел – Израел, където като че ли са по-благосклонни към сунитската Саудитска Арабия, Турция и дори ИДИЛ пред шиитските Иран и Сирия, с които традиционни имат “кърваво” вземане-даване и тотална несъвместимост.

Едно е ясно: израелският политически елит няма да преглътне лесно махането на търговските санкции срещу Иран от страна на САЩ. Няма да го преглътне и друг “верен” съюзник на американците – Саудитска Арабия, която е сунитският антипод в битката за религиозно влияние на шиитския Иран, а войната между двете сили за жалост е постоянна заплаха.

Истината е, че в тази “игра” няма “приятели” – има по-малки врагове и важни геополитически интереси. Ердоган се озъби на доскорошни “партньори”, които ако не са го предали, то са го подценили – него и основните му политически стремления.

Краят на ИДИЛ

Друг важен елемент. Краят на ИДИЛ териториално може би е близо – Мосул, столицата й, е вече в обсега на действие на американците, иракското правителство, Турция, кюрдите. Въпросът е, че засега САЩ предпочитат статуквото да остане такова, каквото е – сунитските граждани на Мосул, които приеха на драго сърце ИДИЛ едва ли не като защитник срещу шиитския допреди това произвол, ще имат тежки времена, който и да завладее града. А Турция няма да стои отстрани със скръстени ръце, в случай че кюрдите вземат превес.

Геополитическата игра на Ердоган засега дава резултат – от тотално изолиран само преди месец-два днес практически е незаобиколим фактор не само в региона, но и глобално. Жертвите на “скалъпения” преврат, разбира се, са цената за тези залози, явно считани за по-важни от човешките животи и мира – колкото и страшно да звучи. Междувременно, ако дисбалансите се натрупат, Турция има целия потенциал да се превърне в новата Сирия, като привидната здрава правителствена хватка няма как не предизвика ответна реакция.

Авторът е водещ на коментарното предаване „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.