Въпросът със заплахата не е „дали“, а „кога“ и „как“

След като две екстремистки атаки в Париж убиха 17 души през януари миналата година, френскоезичното издание на „Ислямска държава” - „Дар ал Ислам”, излезе с Айфеловата кула на корицата и заглавие „Дано Аллах да прокълне Франция”. Франция беше поразена отново миналия ноември, със 130 убити при атентати в Париж, и миналата седмица в Ница, където най-малко 54 души бяха убити от камион, врязал се в множеството след зарята за националния празник.

Тероризмът е заплаха, която тегне със страшна сила над Франция и ще продължи да бъде така още дълго време, каза премиерът Манюел Валс миналата седмица, като се закани, че Париж ще отвърне на удара. Шефът на вътрешното разузнаване Патрик Калвар беше казал същото пред парламентарна комисия миналия май, когато главните опасения бяха за сигурността на футболното първенство Евро 2016 това лято. Днес Франция очевидно е най-застрашената страна, каза шефът на Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI). „Въпросът със заплахата е не „дали”, а „кога” и „как”, призна той.

Причините, които правят Франция първостепенна мишена за радикални ислямистки групи, са разнообразни - от текущите военни операции до (поне според пропагандата на ИД) кръстоносните походи между 11 и 15 век, когато християните воюват с мюсюлманите в Близкия изток.

Страната с най-голямото в Европа мюсюлманско малцинство има устойчиво светска култура, отделяща религията от обществения живот, чието олицетворение е забраната на ислямското забулване на лицето на обществени места и на забрадките в държавните училища и административните служби. Според нейните застъпници тя насърчава обща френска идентичност, но критиците твърдят, че тя отчуждава нехристиянските малцинства, които виждат много следи от традиционния френски католицизъм, например официалните празници Коледа и Великден, но малко свободно пространство за себе си.

Военни операции

След парижките атентати ИД заяви, че Франция, наред с другите страни от коалицията, воюваща срещу нея, ще остане под заплаха, докато продължава своята кръстоносна кампания в Сирия и Ирак. Франция извършва въздушни удари и операции на специални части срещу групировката и обучава кюрдски и иракски правителствени сили. В реакцията си след атаката в Ница, президентът Франсоа Оланд се закани да засили тези действия срещу ИД.

„Франция е обладана от нерационална и сляпа омраза срещу исляма и мюсюлманите, която я тласна начело на коалицията срещу халифата”, писа „Дар ал Ислам”.

Париж има и войски в Западна Африка, където помага за обуздаването на ислямистките бунтовници в няколко страни. През 2011 г. пое водеща роля в натовските въздушни удари срещу Либия, където подкрепяни от нея бунтовници се бореха за свалянето на Муамар Кадафи.

Тази активна роля в Близкия изток и Африка датира от времето на колониалната роля на Франция в миналото.

На вътрешния фронт

Някои членове на петмилионната мюсюлманска общност (около 8% от населението) се оплакват от дискриминация, а много мюсюлмани живеят в бедни предградия на големите градове. Те чувстват, че Франция проявява несправедлива твърдост спрямо тяхната религия. Освен мерките срещу забулването и забрадките, оправдавайки се с официалната неутралност на държавата, столовите в много държавни училища отказват да сервират храна „халал”.

Дългогодишната традиция на политическата сатира във Франция, която дори се осмели да се подиграва с религията, беше причината, с която се мотивираха ислямските екстремисти, атакували редакцията на „Шарли Ебдо”. Доказателство за проблема, пред който е изправен Париж при тези изненадващи атаки, е изявлението на Калвар през май, че основното опасение за Евро 2016 е залагането на бомба на място на струпване на тълпа. Това не се случи, а методът с камиона, приложен в Ница, не бе споменат като възможна следваща тактика.

Многообразието на методите (модус операнди) - това отличава Даеш, твърди криминологът Ален Бауер. „Те използват всичко, при това според обстоятелствата”, каза той по радио Ер Те Ел.

Другата Ница

Известна най-вече като популярна туристическа дестинация на френската Ривиера, Ница се опитва да се справи с не толкова почетната титла на главен пункт за набиране на бъдещи джихадисти.

Десетки жители от „задните дворове”, скрити зад елегантните улици на стария град, са потеглили към Сирия през последните години, за да воюват.

„Ница е градът, най-силно поразен от джихадистката зараза”, според Дейвид Томсън, експерт по радикализацията във Франция. „За това има една основна причина: от 2000 година насам една харизматична личност, известна като един от главните вербовчици на френски джихадисти, проявяваше огромна активност, проповядвайки в бедните квартали”, казва той.

Въпросният екстремист е Омар Диаби, бивш жител на Ница от сенегалски произход, за когото се предполага, че сега живее в Сирия. Той доби известност през 2012 г. със серия пропагандни видеоклипове в интернет, озаглавени „19НН”.

Френският административен департамент Алп-Маритим, чиято столица е Ница, заяви в края на миналата година, че 236 лица са били следени няколко месеца като част от програма за наблюдение и че започва проследяване на петима нови всяка седмица.

Смята се, че от този регион с малко над 5 милиона души население произхождат около 10% от всички френски граждани, заминали зад граница за джихад.

Но имаше и успехи.

Същата година полицията заяви, че е осуетила непосредствена атака срещу карнавала в Ница, един от най-големите в света след Рио и Венеция.

След обявяването на извънредно положение в цялата страна след атентатите на 13 ноември в Париж, регионалното правителство затвори пет незаконни религиозни центрове по подозрение, че са използвани за развъдници на екстремизъм. Джихадисткият проблем на Ница е още по-изненадващ, имайки предвид, че тя е един от градовете с най-многобройна полиция във Франция и е наблюдаван изкъсо чрез обширна система за видеоконтрол благодарение на вманиачения на тема сигурност бивш кмет Кристиан Естрози.

От февруари 2015 г. регионът прилага програма, с която обучава 1300 социални и медицински работници как да идентифицират хора, които може да се изкушат от радикализацията.

(Със съкращения от БТА)