Монтанският „Закрилниците” помага на 17-годишния Дидо - местния Неймар, но искат от него труд и постоянство

„Бъдещите български Роналдо и Меси или новият Бербатов може би сега растат в някое село или в краен градски квартал, но нямат пари да си купят маратонки, нито смелост да отидат на стадиона. Някой трябва да подаде ръка на тези момчета, за да сбъднат мечтите си“, казва Милен Гечовски от Монтана.

42-годишният мъж е социален работник и бивш зам. областен управител на Монтана, но и страстен любител на футбола, мениджър на единствения у нас отбор от социални служители. От седмици Гечовски и приятелите му са подели инициатива за откриване и подпомагане на млади футболни таланти, които живеят в бедност и нямат възможност за изява. Но въпреки многото професионални и обществени ангажименти и самите те не пропускат шанс да обуят бутонките, за да се впуснат в любимата игра.

„Създадохме отбора си през 2010 г. В Монтана имаше кръг от национален турнир по футбол на малки вратички и с колеги от отдел „Закрила на детето”, „Социално подпомагане” и приятели решихме да участваме. Заради работата си нарекохме тима „Закрилниците“, разказва Гечовски.

Ентусиазмът на младите мъже, заети всеки ден с папки, преписки, доклади и беседи, бил огромен. Ивайло Станев проектирал екипите на отбора - фланелки на райета като на „Ювентус” и емблема - футболна топка с криле. Е, в интерес на истината символът отразявал не толкова уменията на експертите с коженото кълбо, колкото професионалната им дейност - да помагат и дават надежди на притиснатите от живота деца. Но пък във всеки мач „Закрилниците” се втурвали с такъв хъс и настроение, че го превръщали в спектакъл.

„Вече шест години отборът ни участва в турнирите по футбол на малки вратички и досега имаме куп загуби и само една победа - тази година. Но пък е голямо шоу - забавляваме и себе си, и публиката…”, признава Гечовски. На мачовете редовно присъстват и подкрепят своите закрилници и много от децата, с които те работят. „Като гледах блесналите очи на някои от момчетата и как подскачат, сякаш и те са на терена, се замислих колко от тях мечтаят да облекат футболните фланелки, но нямат такива възможности. И реших, че можем да им помогнем!”, споделя Милен.

Заедно със съотборниците си и съмишленици той организирал кампания за откриване и подпомагане на млади футболни таланти, които живеят в недоимък. Първият, на когото „Закрилниците” и приятелите им подали ръка, е 17-годишният Диян Пламенов. Дидо е десетокласник от Професионалната гимназия по лека промишленост в Монтана. Учи за моден дизайнер, рисува нелошо, но голямата му любов е футболът. Още преди да тръгне на училище, едва на 6 години момчето се включило в детския отбор на футболния клуб „Монтана” и показало добри заложби. Заради стръвта в играта, хубавите дрибли и точни удари малчуганът получил фланелката с № 9 и се превърнал в център-нападателя на тима.

На 13 години обаче по неволя Диян се отказал от футбола. Семейството на момчето, което живее в ромския квартал на Монтана „Огоста”, е много бедно. Баща му починал, когато бил на годинка, има още четирима братя. За всички тях се грижи само майка им, която работи в комуналната фирма на общината и получава скромна заплата. За да помага за издръжката на фамилията, Дидо започнал след училище и през ваканциите да работи по строежите в областния град.

„Вече нямах време за футбол!”, признава със сведени очи тийнейджърът. Милен Гечовски и съотборниците му обявили кампания за връщането на Дидо на стадиона. Създали в интернет страница с мото „Стани закрилник! Спаси талант! Сбъдни мечта!” Всеки, който иска да помогне, може да дари 15 или повече лева, срещу които получава фланелка с надпис „Закрилниците”.

Гечовски е купил на Диян екип и бутонки и момчето вече е взело участие в няколко тренировки на юношите на футболния клуб „Монтана”. „Ще ми трябва време да вляза във форма. Близо четири години не съм ритал!”, споделя притеснен десетокласникът. Но не крие амбицията си да спечели одобрението на треньори и играчи и да заеме титулярно място в отбора, защото мечтата му е да стигне до големия футбол. Кумирите му на зеления терен са звезди като Неймар, Роналдо, Луиш и Нани. Харесва бързата и силна игра и пред екрана на европейското първенство стискал палци и викал за Франция.

„Но във футбола, също като в живота, трябват и сили, и упоритост, но и късмет“, признава момчето и отчита, че с помощта на „Закрилниците” е получил своя шанс, който трябва да използва. Още повече че подкрепата към него не е постоянна и безусловна.

„Имаме уговорка с Дидо - ние му подаваме ръка, но той трябва да свърши всичко останало. Не можем да играем вместо него на терена, нито да спазваме указанията на треньорите… Вече всичко зависи от него!”, казва Гечовски. В мъжки разговор двамата се разбрали и че момчето трябва да завърши училище, и то с добър успех.

Дидо е категоричен, че ще вземе диплома от гимназията. И ще се превърне в единствения човек от фамилията си, който има средно образование. Защото в истинския футбол и в именитите отбори най-малкото е неудобно и срамно да си неграмотен.

„Футболът възпитава в младите хора дисциплина, ред, уважение към колектива. Учи ги да си поставят цели, да ги преследват упорито и да ги постигат. За мнозина това е единственият път от дъното към върховете на живота!”, казва Милен Гечовски. Заедно със „Закрилниците” и приятелите им той продължава да помага на Дидо и да търси и други момчета, които имат дарба и нужда от подкрепа. И въпреки многото работа около социалните проекти, които реализира, не изоставя и собствената си любов към футбола. Вече регистрира в Българския футболен съюз отбор по футзал (футбол в зала) в Монтана. Тимът ще е първият в Северозападна България и ще играе в софийската лига. Планира да създаде и школа за подготовка на млади таланти и отбор от деца в неравностойно положение. Иска всяка година да организира турнир за младежки отбори, в който момчетата от крайните квартали да премерят майсторство с юношеските школи на други градове, на „Левски” и ЦСКА. „Целта не е да отделяме тези деца от другите, а да ги интегрираме и в живота, и в училището, и в спорта. Ето - на европейското първенство ясно се видя, че във футбола няма значение колко си богат, голям и силен - малки държави с неизвестни играчи побеждават световни сили със звездни тимове…Затова футболът е велика игра и събира очите и мечтите на милиони хора!”, коментира социалният експерт.