Криворазбраната демокрация разрешава кървави сергии

Веганите окървавиха градовете. Превърнаха улици и площади в месарници. Провиснаха на ченгели и на собствената си, бая окървавена представа за протест. Пърформънсът се превърна в отрицание. Вместо сподвижници, печели повръщащи.

Благородната веганска цел постига собственото си унищожение тъкмо защото не успя да естетизира претенцията си. Режисьорът е касапин, а не вегетарианец. Обърканият изходен ракурс за повече отвращение към плътта постига повече отвращение от веганите. Месото предизвика съчувствие. Веганите се оказаха канибали.

Предизвикателното продуктово позициониране е късен навей от излезли от употреба улични театрални постановки, които Европа прати в моргата още в средата на миналия век. Използват се масови постановки за отвращението като средство и език на утвърждаването, без да се държи сметка, че масовите куратори останаха модерни единствено в собствените си лаборатории. Улицата не ги масовизира. Публиката отдавна не прониква в спектаклите, защото естетиката уби целта. Тоест заимстваме конюнктура на отрицанието, което може да има форма, но няма резултат. Зеленчуците пак страдат.

Нещо повече. Преиграването е двулик спектакъл, който не само не чува аплодисменти, а вижда единствено себе си. Онзи ден вегани изядоха момиче, гласи дописка от мрежите, силно придружена от снимки. Фотосите всъщност илюстрират неуважението към градската среда. В музея се вкарват парчета месо. В съзнанието на столицата - кървав пир.

Кой разреши видимостта на тази касапска сергия? Криворазбраната демокрация. Страхът на чиновника да не бъде обявен за тоталитарист. По същата логика бяха разрешени протести на селскостопанска техника от Северозапада. Надойдоха комбайни и трактори. Не постигнаха нищо. Само орониха жълтите павета. Никой комбайнер не знаеше, че те са внесени от Фердинанд от Австро-Унгария, произведени от една фабрика край Будапеща, която задоволява прищевката на княза и органично се настанява в градското пространство. Орониха ги автобусите на следващи представи за протест. Както и машините на МВР. Уплашени, че ще бъдат лишени от 20 заплати, полицаите завзеха София (ноември 2015 г.) с държавните си мотори, камионетки, специални бусове. Анонимността пак прикри организаторите. Както прикрива касапите. Прасетата не търсят отговорност от палачите си. Градът не търси отговорност от чиновника.

Надянали свински маски, веганите не проумяват инструментариума на масовия ефект, търсят в контрапункта смисъл, какъвто няма. По-лошо. Веганите обещават още масови кланета в съдържанието на града. Ще окачват още кървящи бедра, филета и ребра във витрината на столицата. Не съзнават - и не внушават - по-сериозния продукт на месарницата. Не опазват здравето на града от къде по-опасните кренвирши, меки салами, кайми и други творения на бързото забогатяване на няколко могъщи фирми. Те предлагат по-зловещи от месото преработки. С оцветители, набухватели, химически рецепти, отдавна влезли в норматива на модерната пазарна кулинария и строго контролирани от държавата. В нашите кренвирши има и набор от великите Е-та, консервантите на тлъстите ментета и на много по-тлъстите банкови сметки. Кюфтетата се бъхтят с натриев глутамат. Той произвежда вкус, както и ракови клетки. В крайна сметка месото се оказва по-полезно от кренвирша.

Пърформънс, скрит в анонимността

Кой е главният художник, кой е автор на концепцията за повече любов към салатата - не е ясно, защото, както наблюдавахме подобни спектакли от близкото минало на Европа, пърформънсът е прикрит в анонимността. Тя е удобна, не претендира за авторски права. Патентът може да предизвика не хонорар, а съдебен иск. Няколко модерни града качиха на блюдото на Темида анонимниците на кървищата и те предпочетоха да стигнат до съдебно споразумение вместо споразумение с природата. Свинята изяде доматите.