Археолози откриха пазар на древната крепост Ряховец

Археолози проучваха Западната порта, като дейността им е била концентрирана и около северната стена на древната крепост в Горна Оряховица. Тази порта е една от трите на калето. Тя е най-слабо запазената и е най-трудно достъпното място.

С това приключи второто археологическо лято на крепостта Ряховец в Горна Оряховица. Разкопките за втора поредна година се осъществиха от екип с научен ръководител Илиян Петракиев, зам.-ръководител Мая Иванова от историческия музей в Горна Оряховица и научния консултант проф. д-р Хитко Вачев.

За проучването бяха осигурени 25 000 лв. От тях 20 000 лв. са отпуснати от община Горна Оряховица, а за първа година горнооряховският музей получи и средства от Министерството на културата. От исканите 15 000 лв. от ведомството са били предоставени 5000 лв. Помощта от културното министерство дойде, след като миналата година обектът получи статут с категория “национално значение”.

При разкопките на внушителния обект това лято историците са разкрили настилка от Главната улица, водеща от Западната порта към вътрешността на крепостта. Според археолозите древните строители са успели да преодолеят огромната денивелация на скалния масив от 7-8 метра в участък, който е широк около 20 метра и с наклон от 40 градуса.

“Интересно е, че комуникациите са изградени чрез терасиране на стръмния терен”, обясни ръководителят на екипа Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Той поясни, че това е направено с помощта на подпорни зидове и блокаж от едри камъни и пръст. Върху така оформените тераси е положена средновековната настилка от дребни необработени камъни с трамбована пръст върху тях. Така изградената комуникация от Западната порта продължава към вътрешността на калето, където проучвателите това лято са разкрили около 20-метров участък. Така изградената Главна улица води пък към открития от археолозите средновековен площад, от който са проучени близо 50 кв. м.

“Площадът е на най-високата тераса източно от Главната порта и е оформен по подобие на уличната настилка. Има основание да се смята, че в тази част на калето е извършвана търговска дейност. Доказателство за това са намереното голямо количество монети, части от тегловна везна и екзагии (тежести за везната - б.р.)”, коментира Илиян Петракиев.

Археологът уточни, че намерените над 150 монети обхващат периода от началото до средата на ХІІІ век.

“Това е времето, когато Византия спира да съществува, а средновековните български владетели нямат собствени пари. Това е и периодът на активния живот на хълма, а монетите губят своята стойност поради масовото им насичане на малки късове. Това се наложило заради секналото по това време монетосечене. Така те се обезценили дотам, че при размяната монетите не били броени, а теглени. Стигнало се до най-голямата парична криза, която по-късно била преодоляна при цар Константин Асен”, споделя Петракиев.

Историкът добавя, че по това време животът на крепостта Ряховец замира след опустошително земетресение. Това е и причината средновековните сгради да бъдат разкривани минимално запазени, а битовият инвентар почти непокътнат под останките.

Археолозите се натъкнали и на ново средновековно жилище, долепено до северната крепостна стена. В него са намерени множество монети, керамични съдове и предмети от бита, които говорят за ежедневието на жителите на крепостта през Средновековието. Проучвателите са разкрили и значителен културен пласт от ранната византийска епоха. Там са изровени няколко фигури, различни монети и части от въоръжение - метални върхове на стрели, ножове. Сред последните находки, които са близо 300, има и голямо количество керамика.

“Попаднахме на културен пласт от IV-VI век с дебелина около метър. Оказа се, че обектът е вид карта на живота в областта за период от 5000 години. Обект на проучване са и жилища от тракийската и от ранната бронзова епоха. Изследването им е като класически учебник по археология, защото на площ от 25 кв. м се „хваща” жилище на възраст от 5 века, затиснато от структури от тракийската епоха, а върху тях пък излизат жилища от XIII век”, разяснява Илиян Петракиев.

За пръв път по време на разкопките бе организирана лятна археологическа школа. Над 30 ученици от местни училища се включиха в проучвателните дейности. Влезлите в ролята на археолози младежи са направили графични възстановки на откритите фрагменти. По идея на Илиян Петракиев младежката археологическа школа ще стане международна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Туризъм