Успех за мен ще е, ако подобря личното си време на игрите

Милица Мирчева е родена в Добрич на 24 май 1994 г. Втора в Европа от първенството на Стария континент по крос кънтри Самоков 2014. Покри олимпийския норматив за Рио в маратона, след като има само две състезания на класическата дистанция от 42,195 км. Личен треньор й е Йоло Николов, който все още е един от най-добрите български бегачи на дълги разстояния. Милица е Спортен талант на „Еврофутбол“ за втори път, като тази година българският букмейкър я подкрепя за три нейни лагера, единият от които е в Кения,а другите два - в България.

- Какво очаквате от олимпийския маратон?

- Очаквам много тежко състезание, в трудна обстановка с голяма влажност на въздуха. Да бягаш маратон е страхотно предизвикателство, дори завършването на всяко състезание е много трудно. Надявам се да постигна лично време на олимпиадата, което ще е сериозен успех за мен.

- А как вървят тренировките ви? Олимпийските игри започват на 5 август.

- Иска ми се да вярвам, че контузията на ахилеса вече е зад мен и няма да ме притеснява. Аз всъщност не съм прекъсвала тренировките си, но от средата на юли заниманията ми вече са пълноценни, и вярвам, че ще успея да бъда в добра форма за олимпийския старт.

- Значи подготовката ви върви според плана?

- Може и така да се каже. Важно е да спомена, че в подготовката си получих сериозна подкрепа от „Еврофутбол”. Всъщност в две от последните три години аз имам късмета да бъда сред избраните спортисти от „Еврофутбол”, които се подготвят благодарение и на средства, отпуснати от букмейкърската къща.

- Започвате да тренирате на 15-годишна възраст. Не е ли малко късно?

- Малко късно е наистина, но нямам проблем с това. Преди да започна с атлетиката не съм тренирала друг спорт. Ходех на занятия по изобразително изкуство, компютърна графика. Преди това бях във вокална група, в танцова група.

- Как се запалихте по атлетиката?

- От малка обичам спорта. Включвах се с ентусиазъм в часовете по физическо. Е, тогава часовете по физическо възпитание бяха истински навсякъде... А сега малцина са тези, които искат да играят в тези часове. Първата ми треньорка в Добрич се казваше Силвия Петрова. Интересът ми към леката атлетика бе провокиран от междуучилищно състезание, на което се наложи да бягам хиляда метра и се представих доста добре. На следващата година вече гледах по-сериозно на нещата и на същото състезание станах втора. Тогава ми предложиха да започна да тренирам. Не започнах веднага, а след известно време. Две години тренирах в Добрич. После отидох в Мездра, защото вече се познавах с Йоло Николов, от когото имах изготвен тренировъчен план. Аз никога не съм била талантлива. Дори съм от хората, които, ако ги видиш, не би предположил, че тренират лека атлетика. Но мен именно това ме мотивира. В момента уча „Маркетинг и комуникации” в Международния бизнес колеж в Ботевград. Един ден смятам да работя в сферата на спорта.

- Няколко пъти сте казвали, че сребърният медал от европейското по крос кънтри през 2014-а в Самоков е бил изненада за вас?

- Знаех, че съм добре подготвена. Но, честно казано, медал не съм очаквала. Смятах, че ще е добре да съм в първите петнадесет. Крос кънтри е състезание, в което участват атлети от различни дисциплини - средни и дълги дистанции, и затова конкуренцията е много сериозна. В Самоков можех да направя няколко тренировки преди състезанието. Тогава разбрах, че това трасе е за мен. Преди старта казах, че ако не се представя добре тук, значи явно не ставам за бягане. Ние тренираме точно при такива условия. И нещата се получиха, дори изненадващо за мен.

- Медалът промени ли по някакъв начин живота ви?

- Не, с нищо съществено. Може би се промени отношението на хората към мен - поздравяват ме, радват ми се. Аз съм си същата. Но научих нещо много важно - когато човек се труди, преминава през трудности, но най-накрая нещата се случват. Трябва да преодоляваш всяко препятствие. Това ме обнадежди да тренирам още повече.

- А идвало ли ви е да се откажете от спорта?

- Да, през 2013-та, когато бях доста назад в класирането на европейското по крос кънтри в Белград. Бях много отчаяна. Казах си, че не всеки се ражда състезател, не на всеки в главата е заложено да бъде победител. Но въпреки всичко имаше в мен някакъв инстинкт, че трябва да продължа, и послушах инстинкта си.

- Как се справяте с психическата умора, която понякога е най-тежката за бегача на дълги разстояния?

- Много обичам да чета книги - от всякакъв жанр и тематика, защото всеки път искам да научавам много нови неща. Никога не съм била привърженик на едно-единствено нещо и от всичко се старая да извличам полезното. Понякога рисувам, което ми доставя голямо удоволствие. Но напоследък го правя все по-рядко.