Откриха 30 мигранти в камион в Северна Македония

Шофьор алкохолик отива за 17 месеца зад решетките

Илиян Илиев остава управител на ВиК-Шумен

Жители на три села блокираха пътя Перник – София заради водния режим

Бургас с нов паркинг за 50 коли

Благотворителният календар на Fibank вдъхновява да правиш добро

Дължими налози за служебен аванс за шефа

Криминалисти от Сливен беседват с ученици за вредата от наркотиците

Районна прокуратура – Средец дарява награда от ВСС на „Българската Коледа“

Премиерът Борисов: Принципът, който сам защитавал, е отбрана и възпиране, но диалог с Русия (ВИДЕО)

Срути се стена на строителен изкоп в столичния квартал „Манастирски ливади“

Светофар падна на кръстовище в столицата

Глобиха бивш кмет 3000 лева за незаконно сметище

Приеха Андреа в болница на системи (СНИМКА)

Синът на Миню Стайков остава на свобода

Успехът на Ирина Бокова може да се консолидира

България и Източна Европа имат силни карти за разиграване в ООН

Женският фактор в избирателните кампании е модерен и в САЩ, Великобритания, Германия и др.

Първият етап на реалното оценяване на «пригодността на кандидатите» за генерален секретар на ООН показа това, което подсказваше утвърдената избирателна практика на организацията. Страните членки на Съвета за сигурност показаха, че предпочитат професионалисти със значим вътрешен опит в системата на ООН. Именно такива личности могат отговорно да поведат рационални реформи в духа на новото време, като съумеят да запазят стабилността на нейната необходима дейност. Редица ключови изисквания към кандидатите тепърва ще се проявят в продължаващото «колективно претегляне» на техните качества, особено когато постоянните членки на Съвета започнат да маркират определени предпочитания и да обсъждат помежду си своята мотивация. Това вероятно ще промени изцяло началното класиране в състезанието.

Голям начален успех е, че сред очерталите се фаворити при допитването в Съвета е официалната кандидатка на България, г?жа Ирина Бокова. Тя събра 9 «окуражаващи» гласа, които са необходими за селекция на «печелившия» кандидат. Този резултат бе предизвестен от демонстрираните в ЮНЕСКО високи професионални качества, мениджърски умения, дипломатически постижения, езикови познания и личен чар на Ирина Бокова. Това е атестат и за добрата работа на номиниралото я правителство на България. Българската дипломация ще трябва още по-активно да продължи дейността си за осигуряване на достатъчно подкрепа за окончателната селекция на Ирина Бокова. Какво може да се има предвид за консолидиране на този успех в Съвета за сигурност?

Изразените в съвета «начални предпочитания» очевидно насърчават номинираната българска кандидатка да продължи борбата още по-смело. Както и при останалите кандидати, няма никаква гаранция, разбира се, че Ирина Бокова ще успее да стане гeнерален секретар на ООН. Засега обаче тя има твърде големи шансове да постигне това на фона на преднината й пред останалите кандидати от «нежния пол» и регионалния си произход. Ирина Бокова е единствената жена в «първата тройка», където Антонио Гутереш (Португалия) получи 12 «окуражаващи гласа», а Данило Тюрк (Словения) – 11 такива гласа. Тя има начално предимство и пред други двама кандидати от Източна Европа – Вук Йеремич (Сърбия) и Сържан Керим (Македония), които получиха повече «обезкуражаващи гласа».

Напълно неадекватни се оказаха някои «предварителни оценки» за кандидатите, основани на техния произход и партийно?политическо минало. Независимо от засилващото се глобално идеологическо съперничество на тези «критерии» явно се отдава пренебрежимо значение в ООН. Там винаги са имали предимство ценности, които обединяват народите, културите и религиите. В ООН се отнасят с подчертано уважение към националните, религиозните и идейно-политическите различия между кандидатите за ръководни и други постове в Секретариата, което е отразено в Устава на ООН и в контрактите на служителите.

Първоначалното допитване в Съвета показа трудностите в ООН да бъде игнориран исторически установилият се принцип за справедливо географско разпределение на ръководните постове между регионалните групи на организацията. Факт е, че – с едно необичайно изключение (португалския кандидат), което всъщност потвърждава принципа – във «временното класиране» начело стоят четири силни личности (Тюрк, Бокова, Йеремич и Керим) от Източна Европа, която досега не е имала генерален секретар. Борбата на Източна Европа, подкрепена от много страни в ООН, да защити своето «право на ротация» следва да продължи активно. Това вероятно ще окаже видимо въздействие върху резултатите от продължаващия селекционен процес. Нашият регион трябва да положи рационални усилия да се консолидира около най-обещаващите му кандидатури – Данило Тюрк и Ирина Бокова. Някой от двамата наистина може да спечели надпреварата за генерален секретар.

Окончателният избор може да се определи от другия «полъх на промените» в ООН – лобистката дейност на една трета от страните членки и силни неправителствени организации, които настояват следващият ГС на ООН да бъде «жена със значими лидерски качества». Женският фактор в избирателните кампании сега е модерен не само в ООН, но и в национални рамки (напр. в САЩ, Великобритания, Германия и др.). Прогрес в преодоляване на «дискриминацията на половете» в ООН засега може да се свързва единствено с класиралата се в «първата тройка» Ирина Бокова. Тя демонстрира в ЮНЕСКО колко много може да се направи за способните жени. Класиралата се след нея кандидатка – Хелън Кларк (Нова Зеландия), получи осем «окуражаващи гласа», което засега е под изисквания «минимум за селекция». Интересно е, че Великобритания, постоянен член на Съвета, подкрепи инициативата на британските организации, лобиращи за жена на най-високия пост в ООН. Интересно е да се види доколко тази позиция ще запази принципен характер при следващите допитвания, особено след като Елизъбет Мей стана премиер?министър? Това отново насочва вниманието главно към кандидатурата на Ирина Бокова, която сега води «женското хоро» в състезанието.

Първото допитване в Съвета бе индикативно и много скоро, още на 29 юли, може да доведе до пренареждане на оставащите кандидати. Това зависи от редица променящи се фактори, които влияят върху позициите на страните членки. Всеки кандидат може да стане «непредвидима жертва» на засилващото се глобално-стратегическо напрежение и полъха на нова «студена война». Началото на преки дискусии между петте велики сили вероятно ще доведе до промени в началните им позиции. Така стана например на изборите в ЮНЕСКО, където Ирина Бокова започна от седмо място в последователните допитвания и накрая спечели класацията за генерален директор. Да си спомним също, че досега Съветът никога не е правил препоръка генералният секретар на ООН да стане бивш президент или премиер-министър. Този фактор може да повлияе решително в състезанието. Водещите в Съвета за сигурност страни, представени на посланическо равнище, трудно контролират «егото» и не понасят грандоманските подходи на такива политици. Трима от най-сериозните конкуренти на Ирина Бокова са били на такива постове.

Българската дипломация заедно с колегите им от Източна Европа и техните съюзници очевидно имат «печеливши карти» за разиграване в започналата нова фаза на състезанието в ООН. Това са главно изискването за справедлива регионална ротация и женския фактор при наличието на силно изявени кандидати от Източна Европа. Да видим как официалните представители и двамата водещи кандидати от нашия регион ще използват наличните силни аргументи в дипломатическата игра с «отпадащите» кандидати, с петте велики сили в Съвета за сигурност и с десетте негови непостоянни членки.

* Авторът е д.ист.н., старши дипломат от кариерата (1975-2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система (1977-2013).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.