- Защо е този масов мор по делфините, г-н Вангелов?

- Не е масов. Делфини си умират открай време и ще си умират. Проблемът е, че едни еколози искат да вземат едни пари.

В момента никой например не е погледнал какво е времето. Вече 35 дни духа само от морето- източни, североизточни и югоизточни ветрове. Делфините раждат точно през този период - от юни до края на юли. Правят го на 80 метра дълбочина.

Събират се много - около 1500-2000 на едно място. Едните правят кръг около тези, които раждат, и вътре в кръга се извършва самото раждане. Едни на други те си помагат в този процес.

Както вече казах, покрай него естествено има и мъртви делфинчета. Нормално е. При 2000 бозайника не е необичайна да речем 10 процента смъртност. Затова смятам, че това е причината за изхвърлените на брега делфинчета. Лично аз видях само малки, новородени делфинчета, с пъпна връв даже.

Ето това е. Не говоря за военни учения, не говоря за търсене на нефт или газ. Това е моето обяснение на нещата.

- Настана обаче истинска истерия и обичайните заподозрени бяха рибарите?

- Атанас Русев от екосдружение „Корал“ отива при премиера и му изнася лекция, че намерил 20 умрели делфинчета. Или пък 60-70. Тази смъртност е нормална. Като духа от морето към брега вятърът, естествено е те ще бъдат изхвърлени на пясъка. Но защо се раздуха този факт?

Съмняваме се, че по нашите рибарски програми се отпускат над 3 милиона евро, точно за тези дейности - за опазване на рибите и т.н. Тинтири-минтири. Но тези пари отиват при екоорганизациите. Как могат те да се набутат вътре точно по този начин, като заблуждават дори премиера. Той не е длъжен да е запознат с тези неща. Нито той, нито пък министрите са длъжни да знаят.

- Но ако все пак зоните, забранени за риболов, станат факт?

- Искаме да предадем занаята на децата си, а не да ходят по чужбина и да стават аргати. Така стоят нещата. Страхотна простотия ще бъде, ако наистина забранят риболова.

Ние имаме 170 мили крайбрежие. Ако средният ръкав на Халкидики го опънем в права линия - това е нашето Черноморие. Смешно е да говорим ние за цялото Черно море. Но ако определят забранителни зони, ще съсипят бизнеса на рибарите. Ако на тези 170 мили се определят, да речем, три зони по 30-40 мили - какво ще остане тогава? Нищо!

- Чува се, че рибарите имат проблеми и с улова на калкан?

- Да, другият проблем е калканът. Там е още по голяма свинщина. Едно време голям български учен - професор Вълканов, заедно с руските учени направи едно изследване на Черно море. Отдолу, от Турция, та чак до Грузия, три четвърти от Черно море изследваха. И бе издадена една книга - "Черно море" - за всички риби в него. Ако прочетат тези господа книгата "Черно море", ще видят, че в нея се казва следното: "Калканът не е риба за промишлен риболов."

Квотата за България е 48 тона. За моя кораб тя е 195 килограма. Съдете сами на каква цена трябва да се продава калканът, за да мога аз да се изхраня, за да изхраня и семейството си... Една квота ако трябва да ни храни, поне трябва да е по 2 тона на кораб минимум или 1 тон на лодка, пак минимум, защото на малката лодка работят двама или трима души.

Не може да се разтоварва в тъмната част на денонощието. Два часа преди да излезем от морето, трябва да уведомим някакъв телефон във Варна. Идват тук, мерим рибата, описват я. Пълно безумие. Защо е тази бюрокрация? Снаряди ли разтоварвам или наркотици?

- Крути мерки да не превишите квотата...

- В България има 100 риболовни кораба. Едно село в Турция - Румеле Фенер, има 120 кораба, това село е колкото Несебър. И ние със 100 кораба говорим, че застрашаваме морето. Държавата, вместо да ни помага, измисля само забранителни закони.

Всичко това е много тъжно.

За руснаци и турци е добре, че ние пазим рибата, за да я ловят те. Руснаците и турските рибари нямат забрани за калкан. Украинците и грузинците също нямат. Кои имат? Българите и румънците, които държим една смешна част от Черно море.

- Няма ли светлина в тунела, рибарите никога не губят надежда в слуката?

- Тази година засега има добра популация на паламуд. Незапомнена година на популация на паламуд. Това ни казват и турските ни колеги рибари. Ние от тях вземаме информация, държим връзка.

Вчера за един час на чепаре хванах пет килограма сафрид и 10 паламудчета. Те са по 350-400 грама вече. Към 28 август вече ще са 650-700 грама и наистина се надявам тази година на добра паламудена слука.

- Чисто ли е морето ни?

- По самото крайбрежие - не много, но в открити води започна да се чисти, затова рибата е там. Вече по-малко боклуци се изсипват в реките.

- Калканът или паламудът - кой е царят на морето? Защо българската риба е предпочитана?

- Защото нашето море е по-сладко море и нашата риба е по-вкусна. В солените морета рибата е суха. Като ветроходец съм ходил чак до Еквадор и имам впечатления. Един лефер примерно тук струва повече от калкана, а в Щатите го ползват да хранят с него другите риби.

- Имате ли някакъв ритуал или талисман, който носите, когато влизате на риболов?

- Не нямам талисман, не съм суеверен. Всичко е до уменията. Имаш ли умения - вадиш си хляба, нямаш ли - тогава търсиш талисмани.

Нашият гост

Красимир Вангелов е роден през 1957 г. в Несебър и е потомствен рибар. Първата си лодка купува на 16-годишна възраст, като преди това две години работи на риболовния кораб на вуйчо си, за да събере пари за собствен морски съд. После е имал четири даляна, бил е и капитан на даляни.

През 1991 г. е първият, който си купува частен риболовен кораб от Турция. У нас чака да го регистрират цели три месеца, защото тогава според родното законодателство български гражданин няма право да притежава кораб.

Баща му също е бил капитан на кораб.

В момента Вангелов е капитан на четвъртия в живота му риболовен морски съд - "Ищар".

През 1994-та създава първата риболовна кооперация в България – "Тракия", и 17 години е неин председател.

Има двама синове. Единият - Никола, работи с малката фамилна лодка, а заради другия е купен "Ищар". "Бях болен и като станах на крака, направих този кораб за по-малкия си син - да риболува и да наследи и той професията", обяснява Вангелов. И с гордост разкрива, че по-малкият му наследник Димитър е европейски вицешампион по ветроходство.

Тонка Атанасова, шеф на РИОСВ-Бургас:

Следват популацията на рибата

Делфините следват популацията на рибата, защото това е хранителната им верига. Не виждам как ние ще определим на делфина да не излиза отнякъде, да ражда в определена зона и да стои там. Според мен това няма как да се стане. Това заяви шефката на бургаската екоинспекция Тонка Атанасова в отговор на въпрос как ще бъдат изработени забранителни зони, за да се защитят делфините.

Бях през цялото време на срещата, организирана в Бургас в понеделник на тема “Смъртността на делфините и влиянието на риболова върху популацията им”, коментира още Атанасова. Според нея гласът на рибарите трябва да се чуе и се чува, защото в крайна сметка причините за смъртта на бозайниците може да са комплексни. Може да има смърт от течения, при раждането им, от болест. Това, което твърдят и рибарите. Досега не е направена никаква аутопсия, защото делфинчетата по-дълго са престояли в морската акватория и са в много напреднал стадий на разлагане.

Хората предложиха да се направят работни групи, лаборатории да извършат изследвания. В крайна сметка не се знае и къде са измрели делфините. Може дори да не е в България, а теченията да са ги изхвърлили на нашите ивици, заключи директорката на бургаската екоинспекция.

Виолин Райков, зам.-шеф на Института по океанология:

Необходима е карта за различните видове

Присъствах на срещата с рибарите в Бургас. Ако се направят такива карти, има европейска директива за местообитанията и видовете и тя ще трябва да бъде съблюдавана. Според нея делфините са към групата на зъбатите китове. Става дума за муткура и афалата. Така че ако дадена държава определя такива зони, те трябва да са на основата на миграцията на рибите. Могат да са в зоните на „Натура 2000“, защото това са зони, ограничаващи човешка дейност.

При разговора с рибарите ме впечатлиха твърденията им, че делфини рядко се заплитали в мрежите им, а това се счита за основната причина за смъртните случаи, макар и не единствена.