Кристиан Вигенин: Срещата ЕС – Западни Балкани беше успешна

Как се газят 52-ма души накуп?

Николина Ангелкова: Къмпингуващите смятат, че са извън закона и не трябва да бъдат проверявани

Нено Димов: От екологична гледна точка не е опасно да се построи АЕЦ „Белене”

Инж. Стоян Братоев: Имаме почти 60% изпълнение на третата линия на метрото

Слатинската река в София потече оцветена

Тръмп подписа указ със санкции срещу Венецуела

Астероид в орбитата на Юпитер е дошъл от друга звездна система

Палестинският президент Махмуд Абас страда от белодробна инфекция

Путин поздрави Николас Мадуро за преизбирането му

Един човек е ранен при стрелба в Марсилия

Майк Пенс предупреди Северна Корея да не разиграва Тръмп

111 станаха жертвите от самолетната катастрофа в Куба

На 22 май 2018 да почерпят

Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Войната на олигарсите срещу прокуратурата вече не е смешна

Изборът на главен столичен обвинител е днес

Три месеца изминаха, откакто в. „Труд” с хирургическа прецизност прогнозира, че войната срещу българската прокуратура ще се ожесточава, като освен с традиционните и добре познати „хибридни” методи – манипулативни публикации, доноснически анализи и поръчкови интервюта, ще се премине и към конкретни действия, които да усилят ерозирането на доверието към държавното обвинение.

В края на месец юни, макар голяма част от обществото да не разбра, прокуратурата бе подложена именно на такава целенасочена атака, в която бяха впрегнати „дежурните“ доносници и любимци на олигархичния кръг „Капитал” – проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов, президентското протеже Кристиан Таков, както и „активираният” следовател Бойко Атанасов. Тримата бяха само част от предварително подбрана група, която имаше за задача на „натопи” ръководството на прокуратурата пред европейските обвинители, които до края на годината трябва да анализират дейността на родната магистратура.

Краят на първата мисия на прокурорите от Великобритания, Германия, Холандия и Испания съвпадна с началото на друга провокация срещу българската прокуратура, на чиято кулминация ще станем свидетели на днешното заседание на колегията на обвинителите във Висшия съдебен съвет. Следователят Атанасов се кандидатира за четвърти път за софийски градски прокурор, воден не от идеята, че знае, може и иска да подпомогне и управлява колегите си, за да постигнат положителни резултати в борбата с престъпността, а с единствена цел – да даде повод за пореден залп срещу ръководството на прокуратурата и персонално срещу главния прокурор Сотир Цацаров.

Преди да сме научили от медиите бухалки на подсъдимия за неплащане на данъци в размер на 63 млн. лв. олигарх Огнян Донев и „недосегаемият” му колега Иво Прокопиев или от хистерични среднощни постинги на Христо Иванов как прокурорската омерта за N-ти път не е позволила на „най-достойния” магистрат Бойко Атанасов да стане градски прокурор, добре ще е да прегледаме концепцията на следователя. Всеки, който го направи, ще се убеди, че причината за незадоволителната работа на държавното обвинение далеч не е заради нейното ръководство, а преди всичко заради възможността „следователи” като Атанасов да продължават да са част от съдебната система.

Хубавото в случая е, че има и база за сравнение, която поставя в неловко положение кукловодите на Бойко Атанасов, за които ще е доста трудно този път да успеят да внушат, че кандидатурата му е отхвърлена без достатъчно ясна мотивировка и аргументи. Макар с кандидатурата на „следователя” да не се цели успех. По-скоро Атанасов влиза в ролята на „атентатор самоубиец”, чиито цели са да насажда нихилизъм вътре в съдебната система, а и отвращение и недоволство от страна на гражданите спрямо работещите в съдебната власт.

За съжаление потърпевша от ситуацията се оказва и достойната кандидатура на прокурор Емилия Русинова. Овакантяването на позицията административен ръководител на Софийската градска прокуратура от напусналия по болест Христо Динев бе последвано от напълно логичното явяване за председателския пост на неговия заместник – прокурор Русинова, която в последните месеци е изпълняващ функциите на административен ръководител на СГП. Позицията на софийски градски прокурор е от особено значение, най-малкото защото подсъдни на СГП са настоящи и бивши министри, депутати, представители на правоохранителните органи, т.е. разследвания за корупцията по високите етажи на властта.

Едва ли мащабът на една концепция може и следва да има водещо значение при формирането на мнение за всеки от кандидатите, но няма как да не направи впечатление, че цялата концепция на „следователя” Бойко Атанасова се е побрала в цели 7 (седем) страници. За сравнение в концепцията си прокурор Русинова отделя седем страници единствено на дейността на СГП и разследващите органи, както и на натовареността на магистратите. Други седем страници са посветени на приоритетите пред ключовия за българското правораздаване орган, какъвто несъмнено представлява градската прокуратура. Общият обем на концепцията на Русинова е 27 страници.

В нея са набелязани и неотложни мерки за подобряване на работата в СГП, сред които са обсъждане с прокурорите и следователите организацията на работния процес, предприемане на действия по установяване и анализиране на всички досъдебни производства, по които разследването е продължило повече от две години, извършване на анализ на всички вътрешни заповеди, както и съответствието им със заповедите и вътрешните правила на прокуратурата.

Идеите на прокурор Русинова несъмнено показват задълбочено познаване на актуалното състояние на държавното обвинение, но и по-важното – набелязани са цели, които всеки кандидат за административен ръководител би трябвало да постави като основа на своята концепция. Важен елемент, следа от който дори не е загатнат в „концепцията” на Бойко Атанасов.

На фона на перфекционизма, с който концепцията на прокурор Русинова изпъква, хаотично събраните идеи в т.нар. концепция на Атанасов изглеждат, от една страна, несериозно, а от друга – са провокация към достойнството на над 2000 български прокурори и следователи. Наместо конкретни предложения за управлението на СГП, която има изключително важна роля в йерархията на държавното обвинение, Атанасовите писания изобилстват от познати политически клишета, манипулативни внушения и откровено клеветнически твърдения. По същество Атанасов използва т.нар. „Концепция за стратегическо управление на СГП”, за да доразвие „хибридната” си теза за съществуването на „шпицкоманди” в обвинението.

Без да споменава имената на Сотир Цацаров и Бойко Борисов, следователят Атанасов си позволява да дава политически оценки за ежеседмичните оперативки, които главният прокурор и министър-председателят провеждат заедно с ръководствата на ДАНС, МВР, митническата и данъчната администрация, провеждат за координиране на съвместните действия срещу контрабандата и организираната престъпност. Разбира се, в пасквила си Атанасов пропуска да отчете, че на база съвместната работа на изпълнителна и съдебна власт налице е повишена събираемост на приходите от данъци, мита и акцизи.

Концепциите на двамата кандидати не са единствените основания, които членовете на прокурорската колегия ще имат при гласуването за нов градски прокурор на София. По закон за всеки от кандидатите има изготвено и становище на Комисията по професионална етика. На фона на безупречната репутация на прокурор Русинова членовете на Комисията по професионална етика на практика са помилвали Атанасов. Вероятно и защото становището на КПЕ е изготвено преди същата комисия да се произнесе и по абсурдния казус с твърденията на Атанасов за „шпицкоманди” и поръчкови дела в Столичното следствие и прокуратура. Пълната липса на основание и дори едно доказателство за подобни клеветнически внушения не е намерило достатъчно място в становището за етиката на следователя. Доколко морален може да бъде един магистрат, при това претендиращ да става началник, ако си е позволил да уронва престижа на десетки следователи и прокурори и дори е поел ролята на острие в безпрецедентна кампания за натиск срещу разследващите органи с цел осигуряване на недосегаемост за няколко олигарси. Не трябва да се забравя фактът, че отпор на този натиск дадоха самите следователи от СтСлС, двайсетина от които застанаха с имената си и на изслушване във ВСС опровергаха твърденията на Атанасов, мултиплицирани през мрежата от медийни бухалки, собственост на дирижиращите клеветническата кампания олигарси.

Комисията по професионална етика не е отделила нужното внимание и на един казус, разкрит от в. „Труд” през месец март т.г., който допълнително хвърля светлина за моралните качества на „следователя”, при това още преди 12 години. Ще е добре, ако при днешното изслушване на Атанасов поне един от членовете на комисията му припомни какво е казал по негов адрес техен предшественик, член на друг състав на ВСС: „Отстранете го това лице от разследването, защото то проявява пълен непукизъм и безразличие към делото! Родило се е дете в ареста, а той не знае!” Вероятно днес Бойко Атанасов има отговор на въпроса защо е допуснал млада жена да роди детето си в килия.

Несъмнено прокурорската колегия на ВСС ще е безкрайно улеснена в избора си, донякъде от самата кандидатура на прокурор Русинова, която изобщо няма нужда от допълнителна, публично изразена подкрепа, тъкмо обратното – и нейна оттук насетне (ако бъде избрана – б.р.) ще е отговорността да няма персони като „конкурента й”, които ще петнят името на магистратурата в качеството им на действащи прокурори или следователи.

Четвъртото поред кандидатиране на Бойко Атанасов за прокурор №1 на София поставя с основание и редица медицински въпроси, както и да трябва да се разглежда като пореден елемент от войната на олигарсите срещу държавното обвинение, то тази война изобщо вече не е смешна.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.