Със стахановски устрем, удължавайки работното си време до седем вечерта, депутатите вчера изгласуваха голяма част от пакета с промени в Закона за съдебната власт.

Защо устремът да е „стахановски“? Самите депутати го нарекоха така. Сетили са се изглежда за оня рекордьор, който в нощта на 30 август 1935 година в мина “Центральная“ добива 102 тона въглища при норма 7 тона на смяна. То е близко до ума. Понеже дебатите за съдийското самоуправление в Народното събрание вчера напомняха бойкото сталинско съревнование в Донбас: - Бързаме! - Влизаме в тунел без светлина! - Залагате мини, които гърмят! - Сапьор съм и не ме е страх! - Подкопавате реформата, падаме в трап!

Но все пак сравнението със стахановското движение не е съвсем подходящо. Първо, на нашите законодатели, които например за нула време 86 пъти промениха НК, Алексей Стаханов, ако е жив, ще им диша прахта. Второ, рекордите в Донбас са свързани предимно с пропагандата и с производителността на труда. А пък рекордите в нашето Народно събрание – предимно с пропагандата и с производителността на скандали.