Музиканти от БНР на протест за по-високо финансиране

Димитър Манолов, КТ Подкрепа: Бизнесът плаща по-малко данъци от работниците

263 мигранти са спасени край бреговете на Либия

Шефът на спецпрокуратурата за публичния арест на Иванчева: Такъв е законът, извадихме лош късмет

“Газпром” планира да изгради край Балтийско море завод за 20 млрд. долара

Жители на общините Гулянци и Никопол протестират срещу разбит път

Какво е да си професионален слуга на народа?

Първанов: Различията между президента и кабинета се преекспонират

Откриха 30-годишен мъж с огнестрелна рана в главата в Бургас Пострадалият е настанен в болница с опасност за живота

ИДИЛ заплаши, че ще напада изборни секции на парламентарния вот в Ирак

Ангел Кунчев: Около 15-25% от децата у нас са с наднормено тегло

Ремонт на пътния възел при Околовръстното и бул. „България“

С опасност за живота е блъснатата от автобус възрастна жена в Пазарджик

Здравните министри от ЕС се събират на неформално заседание в НДК

Затварят 15 км от магистрала “Струма” край Дупница Определен е обходен маршрут

Търси се извънреден и пълномощен пост за знатна дама

В устрема си към президентството дипломатът с успешна кариера и при комунизма, и при демокрацията – Елена Поптодорова, изръси причудливо обвинение към медиите

Позицията “извънреден и пълномощен посланик в САЩ” ми звучи примамливо. Само се замислете: чуждите посолства във Вашингтон са точно 177, което означава 177 приема годишно. Пътувания, срещи, намаления в магазините, служебна кола и шофьор. Резиденция. Изобщо звучи ми като парти при великия Гетсби. Но понеже нищо не разбирам от дипломатическа работа, предпочитам да не коментирам какъв е животът на един посланик. Вероятно трябват много познания, много познанства, много деликатност.

“Здравейте, Жан-Пиер, трябва да поговорим за проблемите в Борунди!”, “Как са децата, господин Фарух? Малкият Али прояде ли хумус? Ха-ха-ха!” – дипломация.

Проблемът на повечето отдали се на световните проблеми дипломати идва, когато решат, че трябва да се завърнат в родната политика, при това на всяка цена.

Дипломатът от кариерата Елена Поптодорова изложи едно свое прозрение пред зрителите на БНТ в неделя сутрин, което, признавам си, дълго време ме караше да се чеша по главата, за да схвана дали правилно съм разбрал. Прослушах записа още два пъти. Правилно съм разбрал: увърта се около президентския дом.

Всичко си вървеше нормално в предаването – разходка в дебрите на световната политика, където Поптодорова е отличник: “В контекста на събитията в Турция за България е изключително важно да има предсказуемост на движението по границата с южната ни съседка, както и нормално партньорство в рамките на НАТО”. “Доволна ли сте от работата си като посланик?” “О, няма по-голяма привилегия от това да си представител на своята родина.” И все такива безобидни, нищо незначещи изречения в същия стил на “Здравейте, Жан-Пиер, трябва да поговорим за проблемите в Борунди!”

И тогава Елена Поптодорова изненадващо пое ролята на просветител на медиите: “Много искам някой да направи предаване, репортаж, обзорно за това от 90-а насам къде активните българи търсят своята реализация. В каква посока и в кои държави. Никой не е посмял (да направи) такъв обзор. Не искам журналистите да правят коментара. Нека го направят зрителите. Но никой от вас (журналистите), простете, не смее да пипне там. Защото тогава ще стане ясно, че нашите деца, че следващите поколения, активните българи търсят тази реализация в държавите, с които днес сме съюзници в ЕС и НАТО.” Уау! Феноменално откритие. “Водата е мокра, дами и господа!”

Лично на мен ми е ясно посланието. То не е към българите. Посланието й е странна форма на клетва за вярност. “Подкрепете мен и няма да чуете за Русия” – може и така да се преведе.

Звучи, меко казано, нелепо, дори да се поставя на въпрос накъде бяга българинът, пък още по-наивно звучи да се насърчава разследване. Ако аз предложа такава тема във вестника, дори няма да ме уволнят. Блъсков ще ме прегърне бащински и ще ме прати в психиатрията за неотложна помощ. Да, водата мокри.

Още от времето на Аспарух, нашата орда бяга на Запад, а след нас вървят братовчедите. Това важи и днес, и вчера, в онези времена, когато Елена Поптодорова пак беше зад граница – в Рим или Сан Марино, но за да представлява комунистическия режим. И докато тя страдаше на Пиаца Навона, тук се утешавахме с вицове срещу депресия. Ето един сладък виц: Южната граница, мъгла. Беглец пълзи към браздата. Граничарят го дебне в засада. Беглецът стига до калните обувки на войничето и вижда насочения към главата си автомат. “Ти къде, бе?” – пита граничарят. “Ами, как къде? Към Съветския съюз!” Боецът се шашнал: „Ама, натам е Гърция!” Беглецът се тупнал по главата и възкликнал: “Боже-е-е, каква грешка щях да направя”.

Това беше смешен виц тогава, защото беше много сиво по онова време. Тъжно е и сега, защото за 26 години демокрация животът ни убеди, че до високите постове на държавата успяват по аморален начин да се докопат хора, които с радост са готови да служат на различни режими, различни партии, различни идеологии, стига да имат пост. Държавен глава – пак някой ренегат.

Но ако усилията на тази номенклатура е просто позиция със салтанати, най-добре да си пуснат обява. Например: търси се извънреден и пълномощен пост за знатна дама. А президентството да го оставят за хора, дето няма да ни карат с други държави и няма да се кълнат във вярност на чужди господари.

Германия е най-харесвана от българите

Резултати от геополитическите нагласи на българите на изследователска агенция “Тренд” показаха нещо много интересно в контекста на противопоставянето по оста русофили – русофоби. У нас най-одобряваната държава в света е Германия. Повече от 65 на сто от българите я харесват и това е с близо 5 пункта повече от Русия. Още по-интересното е, че ние сме еврофили. 68 на сто от запитаните имат положително отношение към Европейския съюз, но към НАТО одобрението е по-малко от 50 на сто.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.