Отивам за медал в Рио и дано е от по-благороден метал

Ивайло Иванов е голямата надежда на родното джудо за олимпийския турнир в Рио. Европейски шампион до 23 г., в момента 4-ти в световната ранглиста при мъжете в кат. до 81 кг. От последните най-силни състезания в света 22-годишният талант от Монтана е неизменно в призовата тройка. През февруари на един от най-престижните турнири на планетата в Париж в 15-хилядната зала “Берси” печели сребро. Следват подиуми в Германия, Турция, Испания... Вече втора година 22-годишният джудист е Спортен талант на “Еврофутбол”. Именно към него са отправени погледите ни да прекрати 16-годишната суша без медал за българското джудо на олимпийското татами.

- Вече сте на последна фаза от подготовката си за игрите в Рио. Заради индивидуалния си спорт често сте на международни лагери, където има много спаринг-партньори. Избрахте обаче да останете в България, защо?

- Предпочетохме с моя треньор Атанас Герчев да се готвя в по-спокойна обстановка, да се усамотим. Имах доста тежък сезон, а и вече нямам чак такава нужда от сериозни спаринг-партньори. В момента съм край морето, на комплекс Камчия, където имам всички условия освен за релакс, но и за тренировки.

- Били ли сте друг път в Бразилия?

- За първи път отивам. Но се надявам там да бъде моят голям ден и късметът да е с мен. Други притеснения нямам.

- Вашата звезда изгрява в края на миналата година на турнира в Абу Даби, на който триумфирахте...

- Така е. Това беше и първият ми сезон при мъжете. Дотогава бях никой. Но след титлата започнаха да ме забелязват, да ме разучават конкурентите.

- Имате победи срещу двукратния световен шампион Ванг Ки-чу (Република Корея), който е сребърен медалист от олимпиада, както и срещу грузинеца Шаракашвили, също е №1 на планетата. Притеснения имате ли, когато излизате срещу титулувани съперници?

- При нас силите са много изравнени, най-добрите състезатели са на едно ниво. Оттам нататък всичко е въпрос на надлъгване. Затова до последния момент не се знае кой ще надвие. Разбира се, преди бях чувал само за тези имена, искал съм да бъда като тях. И сега, когато имам възможност да изляза срещу тях, съм много радостен.

- Спечелихте сребро в Париж. Турнир, който събира най-силните джудисти на планетата. Какво е усещането?

- Много хубаво. Не често те аплодира 15-хилядна публика. Още повече че ми се случи във Франция, където джудото е на второ място по популярност.

- Вие как избрахте точно този спорт?

- На 7 години баща ми ме заведе в залата, която беше наблизо. Харесаха ми бойните спортове и останах. Но никога не съм мислил, че ще стигна дотук.

- Специално в джудото имаме много успехи при юношите и младежите, но след това се получава срив. Повечето не продължават при мъжете. Вие как се съхранихте?

- Наистина е много трудно да пробиеш при мъжете. Всичко опира до финансиране. За да си в елита, трябва да ходиш на турнири, да трупаш точки за световната ранглиста според класирането си и да се изкачваш нагоре. Именно така при нас се печелят и олимпийските квоти. Квалификационните турнири са последните две години преди игрите. Аз имам поне 15 участия на състезания, за да събера необходимия актив и да стигна до 4-то място на планетата. Най-добрите 22-ма в света при мъжете се класират директно за олимпиадата. А без средства няма как да се готвиш и да отидеш на турнири. Тук е мястото да благодаря на “Еврофутбол”. Вече две години компанията е постоянно с мен. Интересуват се от успехите ми, от проблемите, подпомагат ме. И разбира се, когато имаш до себе си един такъв сериозен партньор, който те кара да мислиш само върху подготовката си, успехите не закъсняват.

- Въпреки трудностите, които сте имали преди това, идвало ли ви е да се откажете?

- Имало е такива моменти. Но не заради тежките тренировки, а заради това, че не си оценен. Не може да получаваш заплата 400 лева и да се готвиш за олимпиада. Ами ако имаш семейство, как се издържа? Трагично е. Ето, ние тренираме, а резултати... Не знам дали някой иска от нас... Може би за някои е важно само участието, на Кубертеновия принцип. Затова и повечето таланти в нашия спорт се отказват.

- Вероятно всички трудности са вече зад гърба ви. Идва най-сериозното изпитание за вас - олимпиадата. Какво за вас ще е успех?

- Всеки спортист отива за медал. При мен не е по-различно. И дано той да е от по-благороден метал.