България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Дворът на кирилицата посрещна висши държавници от Бурятия, Калмикия и Чечня Откриха още 4 бюст-паметника в Алеята на писателите

Сценаристът на “Списъкът на Шиндлер” и “Бандите на Ню Йорк” Стивън Зейлиън: Обичам да разказвам истории с картини, а не с диалог

Носителят на “Оскар” Стивън Зейлиън е един от най-успешните сценаристи в света. Подписът му стои под текстовете към огромни филми като “Списъкът на Шиндлер”, “Пробуждане”, “Бандите на Ню Йорк”, “Невъзможна мисия”, “Американски гангстер”, “Ханибал”… Той работи още като режисьор, продуцент и монтажист. Най-новият проект на Зейлиън е криминалният сериал на HBO “Злокобна нощ”, в който всички улики сочат към един заподозрян за престъпление, което твърди, че не е извършил.

Интервюто със Стивън Зейлиън е предоставено специално на “Труд” от HBO.

– Мистър Зейлиън, как се включихте в телевизионния проект “Злокобна нощ”?

– Всичко започна, когато попаднах на продукцията на Би Би Си Criminal Justice – петчасов минисериал, който продуцентът Джейн Трантър ми показа. Първоначално моето участие в проекта не беше значително, всъщност не трябваше да правя нищо. Но моята природа е такава, че като започна да се въвличам в нещо, което ми харесва, постепенно завземам все повече функции и постоянно увеличавам участието си – точно така се получи и тук. На старта идеята беше аз да режисирам пилотния епизод, а Ричард Прайс да напише сценария. Но постепенно се заехме с цялото нещо.

– Усещате ли някаква лична връзка с историята?

– Жена ми и аз осъзнахме още докато гледахме Criminal Justice, че нашите деца са на същата възраст като основния персонаж, обвинен в престъпление, за което твърди, че не е извършил. Сюжетът ми се стори реалистичен, успях да осъществя личен ангажимент с тази история.

– Какво предварително проучване направихте?

– Прекарахме много време на ключови за сюжета локации. Наистина задълбахме в Ню Йорк, проучихме квартала на общността на имигрантите от Югоизточна Азия в Куинс, посетихме различни полицейски участъци в Ню Йорк. Искахме да се поставим на мястото на персонажите, да видим и усетим местата от сериала с нашите очи. Търсехме автентичност.

– Как се уверихте, че съдебната система на САЩ е представена адекватно в сериала?

– Тук се намесват консултантите, експертите и съветниците. Детективи от полицията ни помагаха в процеса на разработване на образите и диалога, работихме с адвокати и прекарахме известно време в кабинета на прокурора. Говорихме с хора, които са наясно със средата и можеха да ни помогнат да постигнем онова ценно ниво на реализъм, към което се стремяхме. През цялото време на снимките аз държах на място да има експерти, в случай че искам да попитам: “Чакайте малко, как точно работи това.”

– Визуалният стил на епизодите е силно отличителен. Каква беше целта ви от естетическа гледна точка?

– Моят подход в работата с операторите, с тези магьосници на сянката и светлината, е да им дам максимално свобода. Не обичам да им слагам белезници, като им поръчвам точно определен визуален облик. Стилът се образува някак си естествено, имахме общи референции и примери, но не сме задълбавали особено много. За мен е много важно естественото осветление и внушението за автентичност. Това не значи, разбира се, че не трябва да има художествено осветление, но то трябва да е такова, че да създаде илюзията, че всъщност го няма. После се опитахме да заснемем всяка сцена по точно определен начин и в един момент това се превърна в цялостен стил.

– “Злокобна нощ” отдава огромно значение и внимание на детайлите. Какво ви привлече към този подход?

– Поставил съм си за цел да разкажа историята колкото се може повече визуално, а не толкова през диалога. Много често това значи да се снима по специфичен начин. Просто не съм огромен фен на диалога и не съм особено запален по това образите да влизат в една сцена и да се обясняват какво точно имат предвид. Ако персонажите казват нещо, то всъщност е проектирано с цел да прикрие реалните им помисли и мотивации.

– Защо избрахте да снимате в реални локации, а не в студио?

– След като имах на разположение Ню Йорк и много хора от управата на града ни съдействаха, нямаше никаква причина да се отказвам от автентичността на града. Но не всичко е реално. Трябваше да построим декор на единия полицейски участък и да снимаме там, но той беше базиран на истински участък.

– Придържате ли се стриктно към сценария, докато работите, или разчитате на спонтанността?

– Бих казал, че специално “Злокобна нощ” се придържа към сценария. Чувствам, че най-добра преценка върху материала, диалога и сценария имам тогава, когато се намирам в комфортната среда на собствения си дом и имам цялото време на света да размишлявам. Когато снимам, отвсякъде изникват хиляди неща и последното нещо, което ми трябва, е да се притеснявам относно промени в сценария в последния момент.

– Как подбрахте актьорския състав за сериала?

– Всяка роля изискваше огромна концентрация и в крайна сметка беше дадена на съответния изпълнител след детайлни, дълбоки прослушвания и дискусии. Може би единственият човек, който не се яви на прослушване, е големият Джон Туртуро. Но аз не правя живи прослушвания, намирам го за леко притеснително. Предпочитам да ми изпращат свои записани предварително прослушвания. И отново стигаме до домашния комфорт, където на спокойствие преценявам най-добре кой е най-подходящ за ролята.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.