Ван се вряза в минувачи в Торонто, деветима са загинали (ВИДЕО)

На 24 април 2018 да почерпят

Изложба на Гергана Минкова

Гениалните доктори „клъцни-срежи” Холивудските знаменитости дължат „естествения” си вид на виртуозни пластични хирурзи

Роналдо срещу германци – 22 мача, 26 гола (ИНФОГРАФИКА)

Върхът на Джеймс Бонд Интерактивни изживявания с автомобилите на Агент 007

Вижте как Кейт и Уилиам излизат от болницата с новородения принц

Александра Богданска-Петканова на почивка без мъжа си

Шофьор на претъпкан бус “вежливо” подхвърлил 30 лева подкуп на пътни полицаи

Спираме да ядем боклуците на Европа В София бе обсъдено бъдещето на здравните системи

Бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич настоя за отмяна на присъдата му за геноцид

Трябва ли да ми изплащат „клас“ със задна дата, ако е дължим

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 24 април 2018

Д-р Мирослав Ненков: Таксата при общопрактикуващите лекари трябва да се увеличи

МО купува леки коли за един милион

Студент на 58 години. Не е късно!

Мехмед Ялъм се пенсионирал от завод “Мадара” и вече има време за студентство, а от Шуменския университет му опростиха таксата за първия семестър

Той е млад пенсионер и вместо да виси по градинки и кафенета, решил да сбъдне своя стара мечта: да завърши висше образование по любимия предмет от училище – история. 58-годишният Мехмед Ялъм от село Градище вече е приет в специалност “история и турски език” в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Засега се очертава да бъде доайен сред първокурсниците. Покрай явяването на изпита и записването вече е претръпнал, че състудентите му ще бъдат на възрастта на дъщерите му. С нетърпение очаква 12 септември, когато започва учебната година във ВУЗ-а.

“Повечето мои набори, като се пенсионират, гледат да си намерят работа като пазачи. Може би пенсиите им са малки. Моите 450 лв. са ми горе-долу достатъчни. Аз не искам да работя, а да уча”, решително заявява студентът.

Наработил се е достатъчно. Има стаж от 40 г. и все в завод “Мадара”, защото започнал още на 17. Бил е автомонтьор, шлосер, водач на мотокар. Много си обичал работата, но през цялото време меракът му бил да учи история, а не само да поглъща любителски исторически четива.

Преди време Мехмед вече е бил приеман в университета. През 1995 г. и той, и съпругата му Юке станали студенти. За работника задочник обаче ходенето на очни занятия се оказало изморително и непосилно. Случвало се двамата съпрузи да карат общи лекции, а Юке виждала как Мехмед едва се спасява от дрямката.

“На работа ли да ходя, на училище ли?” – питал се Мехмед. Родителите му се разболяли, дъщерите били малки. За капак от разтуреното ТКЗС им върнали животни. Така зарязал студентството и отстъпил на съпругата тя да учи. И до днес Юке е секретар на читалището в близкото до Шумен село Градище и негова библиотекарка. “Напуснах, но си казах – все някой ден ще продължа”, спомня си Мехмед. Досега къде на шега, къде наистина в дома им все се говорело как таткото ще следва, след като се пенсионира. Дъщерите му даже настоявали, че те ще го издържат, както той е устоял и двете да станат висшистки. Така до юни тази година, когато голямата Емине (32 г.) го завела в университета. Тя завършвала магистратура, трябвало да подаде молба за изпит. Предложила му да влязат в бюрото за информация и започнала да разпитва за предлаганите специалности.

“Ти ли ще учиш?”, интересували се служителите. “Не, баща ми” – изненадала ги тя. На младия пенсионер не му трябвало много навиване, бързо написал в документите три желания. А на 5 юли бил изпитът. Имал седмица време да си опресни знанията. Юке веднага пренесла десетина книги от читалищната библиотека, но Мехмед разчитал най-вече на един изпитан учебник за ХІ клас по история.

Като кандидатствал първия път, му се паднало Априлското въстание, развивал тема. Сега модата с тестовете му се виждала по-лесна. Сутринта в двора на университета се изненадал от навалицата. С един студент за подкрепление били по трима. Майки, бащи, приятели. А Мехмед сам. Като отворили вратите, бдителна служителка съзряла прошарената му глава и го спряла.

“Вие накъде?” “На изпита”, обяснил кандидат-студентът и показал документ с входящ номер. Три часа време за 17 въпроса му се видели доста. Едва дочакал да изтиктакат задължителните 60 минути, за да излезе. Имало въпрос да се напишат 3 генералски имена на участвали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той изредил 4-5. Още вечерта дъщерите проверили резултата по интернет. Татко им изкарал добър (4), колкото и през 1995 г. Явно знанията му са бетон. Веднага отишъл да се запише. За пенсионера било добре дошло, че му опростили таксата от 175 лв. за един семестър. Оказало се, че ВУЗ-ът тази година прави реверанс към приетите в 15 важни специалности. Още повече се зарадвал, като взел в ръце студентската лична карта.

“Някои хора ми се чудят за какво отивам да уча. Такива ги питам – а на теб пречи ли ти? Правя го за обща култура! Докато е жив човек, все се учи. Нямам намерение да ставам учител. Нито пък да правя кариера и да раста в йерархията като доцент, професор…”, смее се Мехмед. И отсича: “И на 58 години не е късно да си студент!” Смята да го докаже през следващите 4 години редовно обучение. Лекциите не го плашат, защото пише бързо, а паметта му е изключително услужлива за исторически дати. Допреди дни Мехмед смяташе, че два пъти по-младите състуденти ще го превъзхождат с компютърната си грамотност. Вече е изкарал начален едноседмичен курс в Регионалната библиотека в Шумен за читатели от категорията “55 +”. Съпругата му Юке също обещава до есента да му помогне да усъвършенства уменията си. Когато се пенсионирал миналата година, нейният подарък за четящия мъж бил абонамент за три вестника.

Повече от видно е, че Юке се гордее с успехите на мъжа си и двамата заедно подхващат темата за другите дипломи на Мехмед. След осми клас на село, постъпил в Машинотракторното училище в гр. Нови пазар. Там за 2 г. придобил професионално техническо образование. Постъпил в “Мадара”, а после го взели войник в Строителни войски. Изкарал служба 2 г. и 3 месеца, справил се и с школа за младши сержанти. Казва, че е благодарен за всеки ден казарма, научил се на ред, дисциплина, отговорност. Щом се върнал в Шумен, постъпил във вечерна гимназия, за да завърши средно. Тогава се оженил и Юке дори му ходела на родителски срещи. Държал матури и завършил с успех 5,35. После решил да запише още едно вечерно – механотехникума в Шумен, откъдето излязъл среден техник в машиностроенето и професионален шофьор.

“Не съм учил, за да трупам дипломи, образованието ми беше полезно и важно в работата. Уча, за да знам”, обяснява Мехмед. Смята, че и сега се заема с нещо много полезно. Със сигурност, който познава историята добре, не я тълкува превратно. Познатото минало често е ключ в нерешими настоящи проблеми, обяснява Мехмед. Никак не е зле и политиците ни да знаят повече за подхода на държавници като цар Симеон и Стефан Стамболов, разсъждава студентът. На младите обаче не им се учи много история, записват специалности, които да им “дадат бизнес, пара да падне”. Мехмед не ги укорява, само ги съветва в който и ВУЗ да ги приемат, да попиват знания от преподавателите, да не си губят времето. Защото колкото и реномиран да е университетът, всичко зависи от желанието на човека да се образова.

В селото вече се е разчуло, че Мехмед е студент. Директорката на местното училище Румяна Панайотова дори го кани да си кара педагогическия стаж при нея, а след като завърши – да преподава. Засега Мехмед смята да се ограничи в разказване на историята пред двамата внуци и пред приятели, на които им е интересно. Прапрадядо му е участвал в Балканската война, стигнал чак до Чаталджа. Затова се е съсредоточил върху този период от българската история. След сбъднатото студентство умът му е в предстоящите чествания на 100 г. от Тутраканската епопея и освобождението на Добруджа. Трима от село Градище са загинали там, един му е роднина. През 1916 г. му се родило дете, тръгнал за фронта и след месец дошла черна вест. Мехмед иска да се поклони пред мемориала, а може да открие сред хилядите и имената на съселяните.

Текст на снимки:

Студентът Мехмед Ялъм при записването си получил лична карта, очаква студентската книжка.

Шуменският университет, в който Мехмед е приет в специалността „история и турски език“.

Състудентките на пенсионера са близки по възраст на неговите дъщери, които изцяло подкрепят татко си за избора да продължи да учи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.