Човек е ранен, след като хеликоптер е извършил твърдо кацане в Арктика

Движението през прохода Шипка се ограничава заради честванията на 3 март

Откриха древен град под Солун

Психологът Магдалена Ангелова: Гласът е начин, по който бързо можем да достигнем до подсъзнанието на другия

ТИР с медицински материали се хвърли в дере Произшествието стана на главния път Велико Търново-Русе

Екатерина Захариева ще участва в Съвет “Външни работи” в Брюксел

Десетки ранени след пожар в дискотека в Италия

Николай Нанков поставя начало на дискусия за новото райониране на страната

Йорданка Фандъкова: ЧЕЗ е стратегическо дружество, важно е да има гаранция за качествена услуга Столична община няма нищо общо със сделката, заяви столичният кмет

Две обвинения получи мъжът, който нападна сестра си и се барикадира в къща във Велинград

3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ: Опозицията казваше, че “асфалт не се яде” – хората сега сами искат да им строим магистрали (ВИДЕО)

БМВ откри нередности при софтуер за отработените газове

Задруга разработва критерии за качеството на храните В Сдружението на производителите членуват над 40 фирми

Олимпийските игри в ПьонгЧанг са посетени от над 1.3 милиона души

Храна от кофата – новата мания у нас

Бунт срещу системата: Успели българи намират всичко, което искат в боклука, и го слагат на масата си

Българи на бунт срещу системата. Десетки млади хора у нас отказват да бъдат част от капиталистическата мелачка, заради която над 40% от годната за ядене храна се изхвърля. Затова избират да набавят своята от кофите. Това разказа пред „Зодиак“ 22-годишната Вероника Янева.

Още от дете тя не се свени да взема каквото й е нужно откъдето трябва, а сега го прави и с по-висша цел. Определя се като „фрийган“. Думата идва от английските „free” и „vegan” и може да се преведе като „свободно веганство“. Според последователите му у нас това е течение в актуалния начин на хранене, който включва единствено растителни продукти и се бори срещу жестокостта с животни.

„Фрийганизмът“ наследява част от идеите на анархизма, феминизма и ЛГБТК (LGBTQ+) движенията, отрича комерсиалния модел на производство на храна и се опитва да помогне на околната среда, като намали излишъците, разясняват фрийвеганите у нас. Общността им наброява няколко десетки души, които въпреки парите, които изкарват, осигуряват част от прехраната си от контейнерите за боклук.

Според тях над 1,3 млрд. тона от произведената храна в света се губи поради лоши практики при събирането, съхранението и методите на транспорт, както и безотговорното отношение на търговците на дребно и потребителите. Това повлича след себе си социална, хуманитарна и екологична катастрофа.

„Отричам социалната норма, че трябва да съм засрамена да взема нещо от кофата, защото някой е решил, че е боклук“, категорична е Вероника, която работи като копирайтър.

Движението може да се проследи до 60-те години на миналия век в някои от най-богатите страни в света като социален бунт на младите срещу политическата действителност. У нас като акт на бунт е сравнително ново явление, но всеизвестно съществуват огромни маргинални групи, за които изхранването от кофите за боклук е начин на живот и единствено препитание.

За Вероника не действителността определя битието, това е нейн избор. Тя разказа, че често успява да намери недокоснати големи количества плодове и зеленчуци. От тях си приготвя салати. Чести представители в тях са бананите, авокадото и дори мангото.

„Лесно се намират екзотични плодове, тъй като българският потребител не е свикнал с тях, купува ги инцидентно. Те бързо се изхвърлят от големите вериги, когато загубят търговски вид“, разяснява фрийганката.

Други нейни любими продукти, които може да се намерят в кофата за боклук, са леща и нахут, с които тя не се свени да си готви. Там човек може да намери и по-скъпи продукти като соево мляко, готови салати и безглутенови хлябове, за които е изключително актуално да се дават много пари напоследък, със задоволство отбелязва Вероника.

Вероника не се срамува да вземе всичко, което може, от кофите за боклук в София.

С намерената храна тя често си устройства пирове. Сред най-ценните й находки са екзотични плодове и безглутенови хлябове.

Вместо мушкато – краставици

Партизанско градинарство се вихри в кварталите

Изхвърлянето на тонове излишна храна провокира веганите да започнат още една инициатива. Те започват да превръщат междублоковите зелени пространства в зеленчукови градини.

Групата ентусиасти искат вместо теменужки пред входната им врата да има далеч по-полезни растения и решават да го постигнат. Групата „Градинка зад блока“ започва дейността си през 2013 г., облагородява част от междублоковото пространство в столичния квартал „Надежда“. Превръща го в зеленчуков оазис, а днес се възползват от неподдържаната общинска собственост и създават микроградини дори на метри от Орлов мост.

Те обменят съвети как да обогатят градската почва с подръчни средства. Често използват филтри от чай и кафе от офиса, разменят разсад, оцелял в кварталите на замърсената столица. Продукцията разпределят поравно с всички, които са помагали в начинанието.

Бизнес в действие

Реколтата отива на пазара

Ентусиасти по биоградинарство стигат и по-далеч. В столицата те организират големи градини. За тях избират безстопанствени територии и забиват лопатите и греблата си. Всеки, който желае, може да донесе разсад, да полива, да се грижи за малка част от насажденията. След това може да отнесе реколта вкъщи, но голяма част от нея заминава и за фермерски пазари.

Хората, които участват в инициативата, не мечтаят да видят комбайн в „Люлин“. За тях градското земеделие е много по-интимно и лично. Свързва хората със земята, с почвата, с живота и грижите за растенията.

Стоката, която не стига до хората

Около 670 тона храна годишно се изхвърлят само в България. Простата сметка показва, че всеки пети килограм продукти изобщо не стига до потребителя и отива на боклука.

Това не означава, че количеството стока би могло да бъде дарено на хора в нужда. Причината е, че държавата не предлага законови стимули, които да карат търговците да даряват храната без търговски вид или с изтичащ срок на годност.

Ако някой иска да не изхвърля, а да предоставя храната си, трябва да плаща ДДС върху нея. Едно от съображенията на властта положението да остава така, е евентуалната вратичка, която би се отворила в закона и която би позволила злоупотреби.

Затова и у нас идеята за банка за храна все още не може да заработи.

Всеки пети килограм храна се изхвърля, без да бъде купен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.