Още помним онази декларация на сайта на БЗНС отпреди година и нещо, че “Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия”

Тъкмо скандалът с флотилията позатихна, се появи нов. Този път във въздуха. Балона наду министърът на отбраната Николай Ненчев. По една от телевизиите той заяви, че четири пъти през миналия месец руски военни самолети с изключени транспондери са навлизали в т.нар. българска зона на отговорност във въздушното пространство на НАТО. Според него България е поискала обяснение от Москва за нарушенията, наричайки инцидентите “провокации към България и нейните ВВС”.

По тази тема могат да се правят всякакви политически изявления. Каза го бившият министър на отбраната генерал от запаса Аню Ангелов, който освен съветник на премиера е и военен експерт точно в сферата на противовъздушната отбрана (ПВО). Макар че на практика Ненчев продължи темата, която преди него по същата телевизия подхвана Бойко Борисов. Тук политическото обяснение е много по-лесно, защото в последно време Николай Ненчев упорито декларира лоялността си към премиера, след като бе заподозрян за една от възможните рокади в кабинета.

Генералът от ПВО не се притеснява да каже, че без да нарушават въздушното пространство, нашите самолети също могат да летят. В случая, допълва той, ми се струва, че трябва да се внимава с изказванията. Това за внимаването с изказванията ни го напомниха и от Москва. Първо, говорителят на руското Министерство на отбраната Игор Конашенков ни каза, че София не им е изпращала подобна информация, както твърдеше Николай Ненчев. Второ, Москва, с основание или не, малко подигравателно поиска разяснение какво представлява “българската зона на отговорност на въздушното пространство на НАТО”. И трето, руските самолети извършват, но с уточнението по план, полети над акваторията на Черно море по международните правила, в неутрални води и с включени транспондери.

Оттук нататък се повтори историята с флотилията. Тогава президентът и премиерът на специална пресконференция сложиха между себе си току-що завърналия се от Брюксел министър на отбраната и обясниха, че въпреки нарушената комуникация между тях всеки поотделно е дал отпор на предложението на румънците за общо военноморско формирование с турците. Оказа се, че не ставало дума за флотилия, а за засилване на съюзническите учения в Черно море, което и без това правим. Нещо повече, на срещата на върха на 8 и 9 юли във Варшава бе решено до октомври т.г. НАТО да разработи предложение до страните членки от Черноморския басейн по отношение на предното присъствие на алианса в региона. Нужно ли е тогава да продължаваме да се питаме защо руските самолети прелитат около нас. По-скоро тревожното е онова, което казва премиерът. Ние вдигаме самолетите, но в последно време другите не ги вдигали.

Този път президентът и премиерът не се намесиха в обясненията. Направи го в писмено изявление министър Ненчев. Макар и късно, каза малко повече. Друг е въпросът какво остана в общественото мнение - обвиненията за нарушаване на “българската зона за отговорност” или че “изнесената информация от Министерството на отбраната не е свързана с нарушение на въздушното ни пространство, което би изисквало нота за протест, а е свързана с полети на руски самолети”. Някои ще кажат: много шум за нищо! Сигурно са прави. Когато политиката бърза пред експертизата, особено пред военната, обикновено става така. А в този случай отвсякъде мирише на политика. Изглежда вятърът от Варшава за диалог на НАТО с Русия у нас духа по-специфично. За разлика от Турция, например. Помним онази декларация на сайта на БЗНС отпреди година и нещо, че “Николай Ненчев е демократ, подготвен за битката с Русия”. Макар че в последно време Бойко Борисов заговори за друга политика с Москва.

Според експерти това нажежаване на обстановката с изявленията за опасни полети на руските самолети може да търси други две решения. Първото е, НАТО да се сети, че Народното събрание промени Закона за отбраната и Въоръжените сили и разреши и чужди самолети да охраняват въздушното ни пространство. Например полски, за което неотдавна подсказа външният министър. Или турски, от което не само патриотите в парламента се страхуват. Второто, за което военните хора би трябвало да са доволни, упражняване на определен натиск за увеличаване на бюджета за отбрана и по-скорошно утвърждаване на инвестиционния разход за доставка на нови изтребители. И за цялостно укрепване на ПВО системата ни. Последното не е много реално, поне на фона на думите на Бойко Борисов “Искам да предотвратя колкото може по-малко пари да се дадат за въоръжение”.

Погледнато от гледна точка на подготовката на нашата армия, колкото и странно да звучи за някои, руските полетите, наречени от министър Ненчев опасни, не са чак толкова лошо явление. Нашите изтребители си изпълняват задачите по “ер полисинг” и тренират за среща с вероятния противник, както се казваше навремето. Все пак държавата не плаща за авиация, която стои на земята. В този смисъл министърът на отбраната не бива да се вайка, че бързо се изразходва ресурсът й. Защото той е избран не за друго, а за да осигурява парите.

Експертите вече посочиха какво трябваше да каже министър Ненчев, за да не попада в спиралата на обясненията, както стана с финтовете около антируската флотилия. В повечето случаи руските военни самолети летят на дистанция 60-70 км от брега или 30-40 км от въздушното ни пространство. В отделни случаи има и приближаване на по-малки разстояния, но отново без фактически нарушения. Разбира се, те си имат свои задачи, включително и разузнавателни, което не е чуждо на нито една армия.

И още - дежурните изтребители на страните от алианса в Черноморския басейн се вдигат от командния център на НАТО в Торехон, Испания. Разбира се, последна дума имат националните авиационни центрове. Тогава нямаше да има нужда от допълнителни уточнения. Но така става, когато политиците вземат думата на военните.