Преговорите за бъдещото изваждане на Великобритания от Европейския съюз несъмнено ще са едно от най-големите предизвикателства за дипломатите на Стария континент във второто десетилетие на ХХІ век. След като британските гласоподаватели решиха да вкарат всички в небрано лозе. И докато от двете на страни на Ламанша още се лутат от кой край да подхванат нещата, екипите на преговарящите вече са ясни.

Срещу тримата британски “брекзитари” (The Three Brexiteers), както пресата на Острова закачливо нарече министрите, които ще преговарят с ЕС за голямото делене на парсата, Борис Джонсън, Лиам Фокс и Дейвид Дейвис, от европейска страна ще застане един от най-опитните дипломати в ЕС, бившият френски външен министър и европейски комисар Мишел Барние.

Британските медии предпочетоха да профилират Барние с прякора, даден му при влизането в политическия живот на Франция - “кретенът от Алпите” заради произхода му от планинските райони на Савоя. Те са известни с епидемия от ХVIII век, в резултат на която местните жители масово страдали от мозъчни проблеми, предизвикани от остър недостиг на йод в ежедневната храна. Но англичаните имат защо да се страхуват от Мишел Барние и неслучайно коментират избора на Жан-Клод Юнкер за главен европейски преговарящ като “враждебен акт”.

Защото човекът наистина не е шега работа. Роден на 9 януари 1951 г. в градчето Ла Тронш в алпийския департамент Изер, Барние влиза в политиката на 14-годишна възраст като млад активист на движението на голистите, подкрепящи републиканските реформи, въведени от генерал Дьо Гол. През 1972 г. се дипломира от Висшето училище по търговия в Париж, най-старото профилирано учебно заведение в света, създадено още през 1819 г. Оттам Мишел Барние посвещава целия си живот и професионална кариера на политиката - от френската национална до общата европейска. С парламентарните избори от 1978 г. Барние влиза в законодателното събрание на Франция от листата на голистката партия “Обединение за Републиката” (РПР) и е най-младият депутат, на 27-годишна възраст. Мястото ще остане негово до 1993 г. Като представител на Савоя през 1982 г. Барние е избран и за председател на областния съвет на алпийския департамент. В това си качество той е ръководител на кампанията по кандидатирането и впоследствие провеждането на Зимните олимпийски игри в Албервил през 1992 г.

Тясното му ангажиране с европейския проект започва през 1995 г., когато е назначен за пълномощен министър по европейските въпроси в кабинета на Ален Жупе, откъдето преговаря френската позиция до Договора от Амстердам. По същото време Мишел Барние формулира двата водещи приоритета на Париж в ЕС: гарантиране на френското присъствие във всички страни от Централна и Източна Европа и Прибалтика, както и разясняването на евроконструкцията на всички граждани на Стария континент. С тези си позиции през 1999-2004 г. е назначен за член на Европейската комисия на Романо Проди, където отговаря за регионалната политика. През този период е и представител на ЕК в Европейския конвент, който навремето изготвяше проекта за Конституция на ЕС.

На поста външен министър на Франция (2004-2005) Барние съдейства активно на службите в преговорите за освобождаването на трима френски журналисти, отвлечени по различно време от терористични групировки в Ирак. Паралелно е избран и за съпредседател на Европейската народна партия (ЕНП - политическото обединение на консерваторите в ЕС). С идването на Никола Саркози на власт Барние е назначен за министър на земеделието в правителството на Франсоа Фийон, на който пост пребивава от 2007 до 2009 г. В началото на второто десетилетие на века Мишел Барние влиза в състава на “Втората комисия Барозу”, като отговаря за вътрешния пазар и услугите. През 2014 г. се явява като опонент на Жан-Клод Юнкер за челното място в листата на ЕНП, но губи в полза на бившия премиер на Люксембург. Година по-късно Юнкер го назначава за специален съветник по въпросите на отбраната и сигурността към Еврокомисията, а преди два дни му гласува доверие да защити интересите на ЕС в преговорите с Великобритания за излизането й. Изборът изглежда повече от основателен.

Враг на Лондонското сити

Финансовото сърце на Лондон прескочи с един ритъм в сряда при новината, че Мишел Барние ще защитава ЕС в преговорите за Брекзит. В качеството си на еврокомисар по единния пазар (2010-2014), французинът беше двигателят зад реформите в банковия сектор в Европа след световната финансова криза от 2008 г. Сред най-болезнените за англичаните мерки бяха ограничаването на бонусите за банкерите и забраната на спекулации с т. нар. къси продажби - дълбока дупка в джоба на свръхбогатите.

За него

Най-опитният, който имаме

Мишел е дипломат с огромен опит във важни за преговорите политики както в качеството си на бивш министър на външните работи и на земеделието, така и като член на Еврокомисията, натоварен с регионалната политика, институционалните реформи и единния пазар. Той разполага с широка мрежа от контакти във всички столици на страните от ЕС, както и в Европейския парламент, което смятам за огромен актив за позицията, която му е поверена.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер

Алармени сигнали за Ситито

Назначаването на Мишел Барние ще включи алармените сигнали в Ситито на Лондон. Съмнявам се, че този човек ще е готов да защити привилегиите на британските банки и правото им да оперират в еврозоната. Смятам, че преговорите с него ще са изключително трудни.

Ник Глег, бивш британски вицепремиер

Лондон ще го демонизира

Пресата във Великобритания може да се опита да го демонизира (Мишел Барние) или да му създаде образа на неприятел. Всичко това обаче за Барние ще е като да плискаш патица с вода. Съвсем логично е Юнкер да назначи високопоставен френски политик; ако беше някой, смятан за англофил, веднага щяха да се зародят съмнения в голяма част от европейските столици, че Европейската комисия се готви да клекне пред Лондон.

Денис Макшейн, бивш европейски министър на Великобритания

Важното е да сме готови

Заявихме, че е важно и двете страни да са готови за започване на преговори. Очакваме с интерес да работим заедно с представителите на държавите членки, Европейския съвет и Европейската комисия, за да гарантираме едно подредено излизане на Великобритания от ЕС.

Официална позиция на британското правителство