Трябваше да отхапя мозъка на октопода, за да го убия

Кими Уорнър е впечатляваща жена, която изкарва прехраната си, като се гмурка на дълбоко, не диша дълго и лови големи морски обитатели с харпун. Многократен шампион на множестово международни състезания, Кими може да задържи дъха си 4 минути и 45 секунди, да се гмурне до 50 метра под морското равнище и да убие октопод със.. зъби. Светът познава Кими и като жената, която плува с гигантска бяла акула. Освен всичките си впечатляващи постижение, Кими има и чудесна TED лекция, в която ще ви запознае с различния си поглед към света, в който живеем.

- Кими, къде ви намираме в момента и какво правите там?

- Току що се завърнах от околосветска обиколка и в момента седя на верандата и се наслаждавам на слънчев ден в Хавай. Знам, че ще съм у дома само няколко дни, скоро тръгвам отново на пътешествие и затова се наслаждавам на всеки момент.

- Как започнахте да се занимаваш с гмуркане и лов с харпун?

- Баща ми ловуваше с харпун, за да нахрани семейството ми. Когато бях малко момиче, може би на около 5, започнах да ходя с него. Слагаше ме на раменете си и се спускахме по стръмни скалисти брегове, за да намерим перфектното място за гмуркане. Аз наблюдавах от брега как носи от дъното на океана любимата ми вечеря.

- Три съвета за начинаещи?

- Трите ми съвета за хора, които искат да следват мечтите си, са следните: Първо, следвайте мечтите си заради любовта си към тях. Това ще ви кара да вървите напред. Ако е само за слава или имидж, мисля че никога няма да бъдете доволни. Но ако се забавлявате и се учите постоянно, тази стимулация ще ви даде издържливостта да постигнете мечтите си.

Вторият ми съвет би бил, да знаете, че животът еволюира и се развива постоянно, и целите ви може да се променят и това е добре. Понякога е трудно да се прехвърлиш от една цел към друга, защото това ни кара да се чувстваме провалени. Но е хубаво да приемеш променящите се течения на живота и да знаеш, че винаги можеш да си тръгнеш да вземеш друго решение, което е по-близко и истинско за теб.

И последно, бих казала – наслаждавайте се на целия процес. Наслаждавайте се на добрите времена, но се наслаждавайте и на тежките и знайте, че всяка малка частица ни помага да растем.

- Все още ли се състезавате и ако не – какво ви накара да се откажете?

- Вече не се състезавам. Първото ми гмуркане извън Хаваи беше на Националния шампионат в САЩ, който ненадейно спечелих. Тогава продължих да се състезавам и винаги бях успешна. Но скоро разбрах, че това не ми дава страстта, заради която започнах да се гмуркам. Гмуркането беше начин да изследвам красотата на природата, а също така и начин да набавя храна за хората, които обичам. Състезателният елемента го превърна в преследване на трофеи и слава, и започнах да се чувствам празна, затова се оттеглих.

- Едно от гмурканията ви завършва с плуване с гигантска бяла акула. Как се случи това и какво беше за вас?

- Тъкмо бях влязла във водата и се опитвах да си оправя маската. Моят приятел видя акулата зад мен и започна да ръкомаха и да се опитва да ме предупреди. Когато обърнах глава, видях тази гигантска бяла акула на около 5 метра от мен вече да се приближава. Нямах време да мисля, но инстинктите ми реагираха и тръгнах срещу нея. Когато направих това, тя се дръпна назад и това ме накара да осъзная, че езикът на тялото до момента й е казвал, че аз съм жертва. За това, всеки път когато тя тръгваше към мен, аз се опитвах да отиграя това така, че да покажа, че не съм жертва. Ако тя плуваше директно към мен, аз също тръгвах към нея, знаейки, че жертвата не би направила това. В един момент стана забавно – при всяко нейно настъпление, аз плувах към нея и на средата на пътя я снимах. В един момент беше толкова близо до мен, че аз просто се пресегнах и я пипнах, за да й покажа, че съм там и така започнахме да плуваме заедно. Нещо, което започна като най-страшния момент в живота ми, се превърна в най-красивия.

- Какво е за вас страх и как се справяте с него?

- Има различни видове страх и съм се научила да се справям с тях по различен начин. Понякога страхът е здравословен и се появява тогава, когато наистина трябва да се изправиш срещу това, което те прави уязвим и да го приемеш напълно. Много пъти, когато започвам нещо ново, ми се налага да погледна страха си в очите, започвам да правя планове как да се справя с всеки малък детайл, който ме тревожи или просто приемем, че съм уязвима и не мога да променя това. Но видът страх, който наистина няма място в моя начин на живот, е паниката. Да реагираш на страха си с паника никога не води до нищо добро. Научила съм се, че когато започна да се паникьосвам е времето, когато всъщност трябва да остана спокойна. Предполагам, може да се каже, че съм се научила кога да превръщам страха в кураж.

- Къде виждате себе си в хранителната верига и каква е връзката ви с храната?

- Виждам себе си като хармонизиращ елемент в хранителната верига. Не гледам на себе си като на нещо извън веригата, но обичам да ловувам. Връзката ми с храната е знанието, че трябва да уважаваш жертвата си, а не да се разграничаваш от нея. Купуването на храна също е убийство. Всички сме част от това, но при купуването се плаща на някой друг да свърши мръсната работа и нямаш право на мнение или контрол как да се случи това. Предпочитам да мисля за мястото си във веригата, като за честна и отговорна брънка, която знае от къде идва всяко ядене от началото до края и дълбоко ценя всяка стъпка, измината от храната до чинията ми.

- Какво е отношението ви към лова за трофеи и хората, които го практикуват?

- Това не е нещо, с което мога да се асоциирам. За мен, ако няма да ядеш или да използваш животното или растението с предназначение, няма смисъл да го убиваш.

- Каква е дефиницията ви за щастие?

- За мен щастието е да имаш усещане за принадлежност към себе си. Ако имаш това, можеш да бъдеш щастлив навсякъде. Но често си мисля, че днешното общество има толкова много изисквания към нас, че е трудно да си щастлив, защото постоянно преследваш нещо, което нямаш. Когато щастието зависи от обстоятелства, ситуации или статус, никога не е за дълго и не е истинско. Но когато щастието е нещо, което идва отвътре, когато идва от това, че знаеш кой си и в какво вярваш, можеш да вземеш това навсякъде със себе си и винаги на бъдеш щастлив.

- Най-голямата дълбочина на която си се гмуркала?

- 48.5 метра.

- Най-дълго време без да дишаш?

- 4 минути и 45 секунди.

- Най-голямата риба, която си хващала.

- 75 килограмова риба тон.

- Най-страшното нещо, с което си се сблъсквала под вода?

- Течения, срещу които не мога да плува. Чувстваш се толкова безсилен и осъзнаваш колко си уязвим.

- Най-странният начин, по който си хващала морско същество?

- Един ден хванах октопод. Изкарах го от дупката му, но не носех неопрен и докато го носех към повърхността, той успя да ме обгърне с всичките си пипала и да свали бикините ми напълно. Трябваше да отхапя мозъка му, за да го убия, защото ръцете ми бяха омотани и не можех да мърдам. Догато всичко приключи, вече бях чисто гола и покрита в мастило. Беше доста странно.