Горя голям будистки храм в Тибет (ВИДЕО)

“Фортисимо” са новите звезди на Бургас Атакуват Южна Африка с "Калиманку Денку"

Луковмарш’2018 протече мирно(СНИМКИ)

Мъртъв делфин изхвърли морето в Слънчев бряг

И кукерки гониха злото в Сливенско (СНИМКИ)

Турция държи 10 000 от Ислямска държава в затворите си

Джип блъсна колоездач на пешеходна пътека в Благоевград

Красимир Велчев: Румен Радев вече не е военен, а е президент

Откриха мъртва затрупаната от лавина в Пирин жена

Министър Нено Димов: Няма война между президента и премиера

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 18 февруари 2018

АПИ обеща бързо да построи пътя Видин – Ботевград Започват с участъка от Мездра

Акция „Лукс”: МВР проверява частните кортежи и скъпите коли

Израелски политици обвиниха в антисемитизъм премиера на Полша

13 жертви след падане на хеликоптер в Мексико, министър оцеля Държавният служител летя към районите, засегнати от земетресението

Емилиян Станев: Депутатки в минижупи стоят като патки пред вир

Писателят – народен представител, разказва как в парламента и при социализма царяло безхаберие

Подобно на редица свои колеги – творци на перото, и Eмилиян Станев е включен в листите за народни представители.

Управляващата партия БКП има нужда от авторитета и популярността му – затова в Шестото (33-то) обикновено народно събрание (7 юли 1971 – 9 март 1976 г.) той е депутат от Димитровградски избирателен район.

По думите на съпругата му Надежда Станева, авторът на “Антихрист” се отнася с голяма отговорност към новото си поприще – “Димитровградчани винаги можеха да разчитат на неговата помощ, която той им отдаваше с най-голяма готовност и точност. За своя район той беше готов да направи всичко, което е по силите му.”

Любопитно е да знаем, че Станев пръв и единствен гласува против Закона за възлагане на художествени произведения чрез контрактации. След това с гордост заявява: “Всички се надигнаха да видят кой е този, нарушил дрямката. После в кулоарите идваха при мене и тайно ми стискаха ръка.”

Знаейки добре как Партията ръководителка подбира своите депутати, Емилиян Станев саркастично коментира тяхната активност и компетентност в заседателната зала. В дневника си на 1 април 1972 г. записва – “Защо съществува народното събрание? Да доказваме пред света, че сме парламентарна страна, демократична.

Всички вдигат ръка по команда. Имаме народни представителки работнички, фризирани, с минижупове, стоят като патици пред вир, ни разбират за какво гласуват, нито се интересуват. Но нали получават 140 лв. Други, които знаят добре как стоят работите, мълчат.

Никой не смее да отправи запитвания, да покаже несъгласие и свое мнение. В кулоарите се разправят вицове, пият се кафета, бира. Пълно единомислие!”

В изявите си като парламентарист и особено при гласуванията Емилиян Станев не се различава съществено от своите колеги. И той подкрепя инициативите и решенията на партията и правителството.

Това не му пречи, след като болен получава отчета на министъра на вътрешната търговия и услугите Георги Караманев, в който се констатира, че “министерството правилно е провеждало своята дейност за изпълнение на петгодишния и годишните планове за обществено-икономическото развитие на страната”, да отбележи в язвителна бележка върху проекта за решение:

“Хвалим министъра, че си изпълнил плана и обвиняваме народа, че много купува и яде!”

Осъзнал, че е използван от властващите като машина за гласуване, без да може да стане някакъв коректив, Емилиян Станев изчаква с облекчение края на мандата си.

А след като разбира, че БКП и ОФ ще му отдадат “още една голяма чест” да го кандидатират за депутат в Седмото (33-тото) ОНС от Великотърновски избирателен район, се опитва безуспешно да се измъкне от ангажимента с писмо до председателя на Националния съвет на Отечествения фронт Пенчо Кубадински, изтъквайки налегнали го здравословни проблеми: “След сериозната операция на белия ми дроб трябва да спазвам известен режим, не се чувствам съвсем здрав, дишането ми е затруднено, на всичко отгоре с възрастта слухът ми е силно намалял. Всяко напрежение ме изморява и моята писателска работа върви трудно и много бавно.

За да мога да довърша някои от моите книги, моля да бъда освободен от народното представителство.”

Колкото и да е учудващо, молбата му не е удовлетворена и той пак става насила депутат. Като народен представител го застига и смъртта му на 15 март 1979 г.

А проблемите на общественото ни развитие продължават да го измъчват до края на неговите дни. Достатъчно е да погледнем в дневника му от 18 февруари 1979 г. и да открием следните крамолни изводи – “ Ние не сме глупави като общество, това значи обществено мнение, а това събаря управляващите… Ние имаме колектив! И “мнението” на партията…”

Писателят

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден във Велико Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече там и в Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров. През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет[1], дн. УНСС. През 1932 – 1944 г. става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.