Западът против глобализацията И Путин няма да участва в срещата в Давос

Задължават със закон президента на Киргизстан да носи националната шапка

Георг Георгиев: Поне година таксите за българите във Великобритания няма да бъдат променяни

5-годишно дете почина от пневмония след прекаран грип

Ципрас: Македонците разграничават своята идентичност от древногръцкото наследство

Транспортната комисия в ЕК решава за бъдещето на пакета „Мобилност“

ЕС отхвърля възможността за преговори с Лондон по сроковете на предпазния механизъм

Седмица на македонското кино стартира в София

Красиви изпълнения на кънки откриха ледената пързалка в Благоевград (СНИМКИ)

Талибаните и специалния пратеник на САЩ разговарят в Катар

Москва обеща ответни действия заради новите санкции на ЕС по случая „Скрипал

МВР: Шофирайте с повишено внимание в района на Ихтиман по АМ „Тракия“

Илюзията „Титаник“ никога не потъва Премиера в сатирата на пиеса от Христо Бойчев

Фалшификации с ТЕЛК разкрити от прокуратурата МВР и НОИ (обзор) Пенсионери по инвалидност не знаели от какво са болни

Два кораба горят в Керченския проток (ВИДЕО)

Денислав Коджабашев: Добър си, ако си ловък и бърз

Денислав Коджабашев е надеждата ни за достойно представяне в турнира по тенис на маса на параолимпийските игри в Рио. 23-годишният варненец направи заявка за медалите още миналата година, като стана европейски вицешампион в Дания, а след това спечели и титлата на световните игри в Сочи. През този сезон той реши да се скрие от конкуренцията и направи само едно състезание, но изключително успешно. В края на юни триумфира в Открития шампионат на Румъния. Успехите го изкачват до четвърто място в световната ранглиста.

Вече три сезона младият ни национал е спортен талант на „Еврофутбол”, а миналата година бе обявен за най-добър състезател на букмейкърската компания.

– От две години играете при параолимпийците, но вече сбъднахте мечтата на много спортисти – класиране на игрите в Рио…

– Да, но преди това се състезавах повече от 10 години при здравите състезатели. Там конкуренцията е много по-голяма, натрупах доста опит, който сега ми е от сериозна полза.

– Как се захванахте с тениса на маса?

– Баща ми ме заведе в залата, хареса ми и останах. Преди това, от първи до четвърти клас, пеех в хор „Варненските момчета”. Но след като започнах да тренирам вече за пеене не ми оставаше време и се отказах.

– А какво харесахте в тениса на маса?

– Този спорт те изгражда страшно много като човек, защото е динамичен. Развива качества като бързина, ловкост. Колкото по-добре развиеш тези рефлекси, толкова си по-добър. Физическите натоварвания също не са никак малко. Тренирам по 6-7 часа всеки ден, като това включва два пъти по два часа и половина игра на масата, отделно занимания във фитнеса.

– Играете едновременно при здравите и при параолимпийците. Къде е по-лесно?

– За мен специално при здравите. Защото играя с лява ръка, а с дясната, където имам протеза, хвърлям топчето. При параолимпийците протези не са позволени, затова ми се налага с лявата ръка да играя и да бия сервис.

– В този спорт азиатците са най-добрите играчи. Така ли е и при параолимпийците? Те ли ще ви бъдат основните конкуренти в Рио?

– В моя клас има двама класни китайци. Единият е олимпийски вицешампион, над когото имам една победа. Останалите добри състезатели са предимно европейци. Лидерът в световната ранглиста е поляк, който играе в националния отбор при здравите на Полша.

– Къде предпочитате да играете – навън или пред родна публика?

– Последните години и в България стана доста интересно и силно първенството, защото идват много чужденци, има интрига. Навън също е мотивиращо да играя, защото срещаш силни съперници. Ето, например, с моя партньор Теодор Александров тази година стигнахме до четвъртфинали на Откритото първенство на Унгария при здравите, като бихме дуета от китайско Тайпе, в който е седмият в света Чу Ян Чин Ян, после паднахме от лидерите в ранглистата на планетата, които са корейци. Играх и на световното при здравите в Малайзия през 2015-а, където записах 6 победи и 3 загуби.

– А срещу натурализирания руснак в националния ни отбор Станислав Голованов играли ли сте?

– Дори имам две победи на контролното за определяне на състава преди Малайзия.

– Чужденците покачват ли класата на нашите състезатели?

– Не бих казал. Нивото им не е по-високо от нашето, по-скоро би повлияло на класирането в световната ранглиста.

– Но преди години имахме китаец в отбора – Фенг Це…

– Той беше от друга величина. Можеше да спечели медал. Но да задържиш един азиатец в отбора излиза много скъпо. Добър китаец треньор обаче много повече би ни бил от полза.

– Защо започвате да играете при здравите?

– Нямаше други възможности. На няколко пъти отправях запитвания да получа разрешение да играя при параолимпийците и ми бе отказвано. Тук искам да благодаря на най-добрата ни състезателка при параолимпийците в последните години Стела Енева, която също е от Варна. Тя финансира първия ми турнир в чужбина, свърза ме с международните класификатори, които ми дадоха нужния клас, а в България не получих подобно разрешително. Всъщност моето увреждане е такова, че не подлежи на промяна – родил съм се с малформация, липса на дясна длан.

– Не ви ли е идвало да се откажете?

– Бях на път да прекъсна с активния тенис на маса преди три години, защото нямах финансиране, постоянно трябваше да търся пари, а и със спорт днес трудно можеш да се издържаш. Затова бях решил да се занимавам с корабно дело, каквото работят моите родители. Баща ми е капитан, а майка ми отговаря за зареждането на корабите с гориво. Но тогава дойде съдбовната ми среща със Стела Енева и нещата отидоха в друга посока. После се появи „Еврофутбол”, който вече три години ми помага не само финансово. Компанията здраво стои зад гърба ми, имам стабилност. Каквито и проблеми да имам, зная, че мога да се обърна към тях и да разчитам на тях. Благодарен съм и на федерацията по тенис на маса, която през годините също много ми е помагала и на която държа до голяма степен изграждането ми като състезател.

– А кои треньори са до вас?

– В момента работя с личния ми наставник Деян Георгиев, а от година за кондиционната ми подготовка се грижи проф. Марин Гъдев, работил с футболните отбори на ЦСКА, „Литекс”… Той е човек с доста опит и познания, има и много добър подход към мен. Навремето е работил и с европейската ни шампионка по тенис на маса Даниела Гергелчева. Когато реших какво искам да постигна, отидох при него и му казах. Така започна сътрудничеството ни. Вече постигнахме първата ни цел – да се класирам за олимпиада, сега работим върху втората – медал от Рио.

– На какво най-вече ви научи проф. Гъдев?

– Да бъда мотивиран. Може и да съм много уморен, но умората оставям зад гърба си. Излизам, давам всичко от себе си и нещата се случват.

– Тръгвате за отличие в Рио, през какво трябва да минете?

– Най-вече да стигна до четвъртфиналите, като изляза от груповата фаза. Дано жребият не събере най-добри точно там. После пътят към медалите е отворен. Подготвен съм добре, имам своите шансове. Трябва ми само малко късмет. Бразилия е прекрасна дестинация, надявам се и представянето ми да бъде запомнящо!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.