Пробивът на радар за противоракетна отбрана на Китай и тестът на хиперзвукова ракета на Япония сигнализират за тлееща надпревара във въоръжаването в Източна Азия, засилвайки регионалното напрежение, пише Asia Times.

Авангардният радар за противоракетна отбрана на Китай и тестът на хиперзвукова ракета на Япония може да предизвикат нова източноазиатска надпревара във въоръжаването, което потенциално ескалира регионалното напрежение.

South China Morning Post съобщава , че китайски учени от университета Цинхуа са направили иновативен радар, който може да проследи 10 ракети при скорост от 20 Маха с едва 28-сантиметрова грешка в оценката на разстоянието и 99,7% точност при измерването на скоростта.

SCMP казва, че този напредък, постигнат чрез интегрирането на лазери, позволява предаване на информация със скорост на светлината и сложна обработка на микровълнови сигнали. Той отбелязва, че възможностите на радара, проверени чрез наземни симулации, включват обхват на откриване от 600 километра и потенциал за оборудване на ракети или самолети за противовъздушна отбрана.

Източникът казва, че използването на лазерна технология и нов алгоритъм от новия радар в Китай също елиминира проблема с фантомните изображения, гарантирайки надеждността на радара срещу фалшиви цели.

Освен това Naval News съобщава този месец, че японската агенция за придобиване, технологии и логистика е публикувала кадри от тестовото изстрелване на Hyper Velocity Gliding Projectile, отбелязвайки значителен напредък в отбранителните способности на страната.

Naval News споменава, че HVGP, хиперзвуково оръжие, предназначено за отбрана на острови, има приблизителен обхват от 900 километра и ще бъде разгърнато от японските сухопътни сили за самоотбрана през 2026 г.

В публикацията се казва, че на фона на нарастващите военни заплахи от Китай и Северна Корея, Япония е ускорила производството на HVGP, като Mitsubishi Heavy Industries се занимава с производството. Отбелязва се, че тестът е показал „версия за ранно разгръщане (блок 1)“ на снаряда, с планове за разработване на версии с по-дълъг обсег до 2030 г.

Разпространението на хиперзвукови оръжия сред големите военни сили изведе на преден план предизвикателствата на защитата срещу тях, като наследените системи за противоракетна отбрана вероятно са неефективни по различни причини.

В доклад от декември 2023 г. за Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Том Карако и Масао Далгрен отбелязват, че защитата срещу хиперзвукови оръжия представлява предизвикателство при откриването, проследяването, и прехващането на сензорите.

Карако и Далгрен отбелязват, че идентифицирането на изстрелването на хиперзвукови оръжия е трудно поради техните по-слаби инфрачервени сигнатури в сравнение с тези на традиционните балистични ракети, особено след фазата на усилване.
Що се отнася до предизвикателствата при проследяване, Карако и Далгрен казват, че непрекъснатото проследяване на хиперзвукови ракети изисква повишени сензори с прецизни възможности, тъй като тези ракети могат да имат непредсказуеми маневри и по-ниски траектории на полета, които избягват откриването на радар на земята.

Карако и Далгрен споменават, че предоставянето на точни данни в реално време за системите за противоракетна отбрана за насочване на прехващачи е от решаващо значение. Те подчертават, че това изисква данни за проследяване на качеството на контрола на огъня, което включва синтезиране на сензорни измервания в надеждни оценки на позицията и траекторията на ракетата.

Те добавят, че фактори като сензорно зрително поле, разделителна способност, чувствителност и необходимия брой сателити трябва да бъдат балансирани, за да се създаде успешна сензорна архитектура за проследяване на хиперзвукови заплахи.

Освен това Tанг Ронг посочва в статия от януари 2022 г. за People's Liberation Army Daily, че хиперзвуковите оръжия се движат предимно значително по-ниско от балистичните ракети на почти космическа височина. Танг казва, че това ги прави по-трудни за откриване и намалява времето за реакция на отбранителните системи поради кривината на Земята.

Нещо повече, той казва, че аерооптичният ефект, причинен от полета на хиперзвуковото оръжие, прави предизвикателство за отбранителната система да проследява, идентифицира и прехваща точно целта, тъй като изображението на целта, открито от оръжието за прихващане, е изместено, разклатено и замъглено.

Поради това Танг казва, че е предизвикателство ефективно да се проследяват, идентифицират и локализират хиперзвукови оръжия и вероятността за успешното им прихващане е много ниска. Той посочва, че високата скорост и непредвидимата траектория на тези оръжия правят изключително трудно за отбранителните системи да им противодействат ефективно, създавайки ситуация, подобна на навлизане в „ничия земя“.

За разлика от напредъка на Китай в областта на хиперзвуковата противоракетна отбрана, Марк Монтгомъри и Брад Боуман смятат в статия от Defense News от януари 2024 г. , че САЩ не успяват да изградят надеждна защита срещу хиперзвукови ракети по различни причини.

Монтгомъри и Боуман отбелязват, че докато САЩ са инвестирали значително в разработването на нападателни хиперзвукови ракети, с над 8 милиарда долара, изразходвани през последните две години, усилията за отбрана са получили много по-малко финансиране, като само 209 милиона долара са поискани за фискалната 2024 г. и по-малко от 515 милиона долара за фискалните 2022 и 2023 г. заедно.

Най-показателното е, че те споменават, че Министерството на отбраната на САЩ не очаква да пусне хиперзвукова отбранителна система до фискалната 2034 г., създавайки значителна празнина в способностите. Те казват, че Министерството на отбраната изглежда отнема повече време от очакваното, за да избере отбранителен изпълнител за оперативни тестове и разработка, което може да доведе до функциониране на внедрена система преди края на десетилетието.

Монтгомъри и Боуман подчертават, че американските сили могат да бъдат изправени пред неприемливи рискове без бързи усилия за разработване и внедряване на хиперзвукови отбранителни системи.

Що се отнася до стремежа на Токио да създаде хиперзвукови оръжия, Лариса Стюнкел и Матс Енгман заявяват в статия на Института за политика за сигурност и развитие от май 2020 г. , че подобни усилия са недвусмислено свързани със защитата на външните острови на Япония в лицето на все по-упоритите геополитически цели на Китай.

Щюнкел и Енгман обаче предупреждават, че преследването на такива оръжия може да предизвика дългогодишната пацифистка ориентация на страната и да увеличи напрежението с Китай.

Те казват, че въпреки че хиперзвуковите оръжия на Япония са ограничени до максимален обсег от 300 до 500 километра поради правни ограничения, особено по отношение на член 9 от японската конституция, напредъкът в технологиите може в крайна сметка да отмени политическия ангажимент за поддържане на това ограничение.

Щюнкел и Енгман заявяват, че въпреки уверението на японското правителство, че въвеждането на такива оръжия ще бъде единствено за национална отбрана, това едва ли ще успокои японската общественост или съседните страни.

Те казват, че скоростта и маневреността на хиперзвуковите оръжия могат да изпреварят настоящите отбранителни системи, потенциално ескалиращи кризи в регион, който вече е изпълнен с нестабилност и обтегнати отношения, особено с Китай.

За да смекчат тези рискове, Щюнкел и Енгман казват, че продължаването на хиперзвуковата програма на Япония в идеалния случай трябва да бъде придружено от двустранни или многостранни дискусии за регулиране на развитието и разполагането, предотвратяване на ненужно напрежение и запазване на възможностите за помирение.

Освен това Масаши Мурано споменава в статия от Центъра за изследвания на Съединените щати от март 2024 г., че Япония е изправена пред препятствия при разширяването на обхвата на ракетите, разработването на системи за насочване и създаването на ефективни бойни глави за различни типове цели, включително движещи се морски и наземни мобилни цели.
Мурано казва, че Япония трябва по-спешно да развие способностите си за контраудар поради бързото развитие на способностите на Китай и Северна Корея за удари на театър.

Той добавя, че има нужда Япония да балансира техническата трудност на стачните операции с вземането на политически решения, като се има предвид потенциалът за ескалация и липсата на опит в дълбоки стачни операции сред японските политически лидери.