Ракетата BrahMos II е разработена съвместно от Организацията за отбранителни изследвания и разработки на Министерството на отбраната на Индия и руската НПО „Машиностроене“.  Тя е наследник на свръхзвуковата крилата ракета BrahMos I, също съвместно разработена от двете страни, пише Asia Times.

Главният изпълнителен директор на BrahMos Aerospace Aтул Ране каза, че Индия и Русия разработват заедно основния дизайн на BrahMos II и че първите тестове на оръжие са планирани да се проведат след пет или шест години. Той също така отбеляза, че BrahMos II няма да се изнася, тъй като Индия е член на Режима за контрол на ракетните технологии (MTCR), което означава, че Индия може да разработва ракети с обхват над 300 км и тегло повече от 500 кг, но не може да продава такива ракети към трети страни, пише Asia Times.

Ране добави, че въпреки западните санкции срещу руската отбранителна индустрия, те не са повлияли на развитието на проекта BrahMos II. Ако проектът BrahMos II бъде реализиран, това ще покаже, че Русия все още има козове за поддържане на отбранителната индустрия,  заявява авторът на материала.

Военният експерт Вилар Вибел пише, че Русия може да разчита на своята открита и сравнително щедра политика за износ на доказани оръжейни системи. Русия умело изигра картите си, за да задържи Индия в ръцете си, особено в разработването на хиперзвукови оръжия. В същото време Индия е наясно с потенциалните стратегически последици от нейната зависимост от руски оръжия и военни технологии, тъй като 60% от вноса на военно оборудване идва от Русия, допълва Asia Times.

Вибел споменава още, че Русия, за разлика от западните износители на оръжие, не налага никакви ограничения или предварителни условия върху доставките на своите оръжия и е предложила редица привилегии на своите дългосрочни партньори като Иран, Сирия, Алжир, Египет и Либия. Предлагат им се по-добри условия, заеми и по-бързи доставки, което прави изгодно за тези страни да купуват оръжие от Русия, а не от други доставчици, казва експертът, цитиран от изданието.

 Що се отнася до Индия, според експерта Самир Лалвани, дългогодишните връзки между Индия и Русия са установени още от ерата на Студената война. Страните споделят геополитически интереси, имат общи виждания за многополюсен международен ред, а техническото сътрудничество е установено отдавна. Желанието на Русия да повлияе на индийските политици и специалисти по планиране на отбраната може да обясни необичайно щедрото отношение на Русия към Индия. Освен това Русия подпомогна Индия в няколко стратегически проекта на високо ниво, като модернизацията на индийския самолетоносач Vikramaditya и изграждането на първата индийска атомна подводница с балистични ракети (SSBN) Arihant, която е подводният компонент на стратегическата ядрена ракета на Индия като възпиращо оръжие. Предвид предишните постижения на двустранната работа, проектът BrahMmos II не е изключение. Военното сътрудничество на високо ниво продължи и се основаваше на съществуващата технология за свръхзвукови крилати ракети BrahMos I, съобщава Asia Times.

Вибел посочва, че една от силните страни на Русия е износът на доказани оръжейни системи, които, макар и значително по-малко напреднали от тези на западните производители, все още се считат за достатъчно добри за съвременните конфликти в развиващия се свят, допълва вестникът.

Що се отнася до хиперзвуковите оръжия, военният експерт Алексей Рам отбелязва в статия на „Известия“ от 2022 г., че американските хиперзвукови оръжия са „прекалено сложни“. По-специално той отбеляза, че двуетапното проектиране на оръжия изисква интегрирането на няколко подсистеми и този отнемащ време процес изисква голям брой скъпи тестове. Той също така отбелязва, че руското хиперзвуково оръжие "Циркон" не изисква втора степен, за да функционира. Експертът предположи, че простотата на дизайна и надеждността на руския Циркон вероятно е важен фактор, който е подтикнал Индия да си сътрудничи с Русия в разработването на нейната хиперзвукова ракета BrahMos II, пише Asia Times.

 Освен това Вибел също цитира „зависимостта“ като причина, поради която Индия продължава да купува оръжия от Русия въпреки заплахата от западни санкции. Продажбата на оръжия не се ограничава до трансфер на оборудване, а включва придобиването на цялата система, включително поддръжка, обучение, доставка на резервни части, преговори на високо ниво между правителствата и обмен на персонал. Той отбелязва, че е по-лесно и по-евтино да се разчита на съществуващи вериги за доставки и механизми за сътрудничество, отколкото да се създават нови, допълва изданието.

 Индия набляга на стратегическата автономия като основен компонент на своята външна политика от независимостта си през 1947 г. В същото време Индия без съмнение е наясно със скритите мотиви на Русия зад нейните щедри условия за сътрудничество в областта на отбраната. Авторът на статията предполага, че Индия може да таи сериозни съмнения относно последиците от руско-китайските връзки във връзка с нейната програма за хиперзвукови оръжия. В статия от 2020 г. в списанието за отбрана Raksha Anirveda военният експерт Ракеш Симха отбелязва нарастващото руско-китайско сътрудничество в изследванията на хиперзвукови оръжия и посочва възможността Русия да споделя секретна технология с Китай в ущърб на Индия. Той също така отбелязва, че падащите цени на петрола и западните санкции могат да дадат на Русия допълнителен стимул да прехвърли чувствителна технология за хиперзвукови оръжия на Китай в замяна на така необходимите приходи, пише Asia Times.

Заплахата от санкции на САЩ срещу съвместни руско-индийски отбранителни предприятия може също да е засилила страховете на Индия относно дългогодишната й зависимост от Русия. В съвместна публикация на Руския съвет по международни отношения (RIAC) и Gateway House от 2018 г. Алексей Куприянов и други автори споменават, че Министерството на финансите на САЩ изрично е наложило санкции на НПО Машиностроене, отбелязва вестникът.

 Въпреки че САЩ не са наложили строги санкции на индийското МО за сътрудничество с „Рособоронекспорт“ и НПО „Машиностроене“, ако САЩ решат да го направят, плащанията в щатски долари между Русия и Индия за проекта BrahMos II могат да доведат до санкции. Като се има предвид това, Симха отбелязва, че Индия преследва отделни проекти за хиперзвукови оръжия успоредно с BrahMos II. Например, той споменава, че индийският Hypersonic Technology Demonstration Vehicle (HSTDV) се финансира и изследва отделно от BrahMos II. Друг такъв проект е балистичната ракета Shaurya, която достигна 7,5 Маха по време на последните тестове. Той също така пише, че Индия е построила 12 хиперзвукови аеродинамични тунела, за да постигне самодостатъчност в разработването на хиперзвукови оръжия, допълва Asia Times.

 Въпреки тези резерви относно руско-индийското сътрудничество в областта на отбраната, установената и доказана динамика на тези връзки може да бъде по-практична за напредъка на тяхната програма за хиперзвукови оръжия. В същото време обаче Индия ще се включи в подобни вътрешни проекти, ако западните санкции срещу Русия попречат на по-нататъшното сътрудничество в разработването на хиперзвукови оръжия, ако руската технология за хиперзвукови оръжия бъде компрометирана или ако Русия или Индия решат да прекратят сътрудничеството в разработването на хиперзвукови оръжия по какъвто и да било начин или причина, заключава Asia Times.