„Труд news“ продължава да търси мнението на млади български политолози за сегашната напрегната обстановка в страната. Този път наш гост е 23-годишният Атанас Радев. С него разговаряме за ситуацията, в която попадна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, защо той като първа сила предаде властта на втората ППДБ. Защо президентът Радев бави връчването на първия мандат и какво цели той с това. Ще бъде ли спазено джентълменското споразумение за ротация на премиерите след 9 месеца и какво би попречило на това.

- Мария Габриел обяви, че вторият мандат е национален. А правителството с него се оказа, че е единствено само на ПП, дори няма хора от ДБ. Как си обяснявате това отсъствие, господин Радев?
- Според мен сега по-скоро ще видим промяна в този проектокабинет и вероятно ще има експерти, които ще бъдат от квотата на ГЕРБ. Защото ГЕРБ няма начин да подкрепят кабинета само заради участието на Мария Габриел като вицепремиер и министър на външните работи.

- Но ако тези експерти бъдат афиширани като хора на ГЕРБ, ППДБ едва ли ще подкрепят правителството „Денков-Габриел“?
- Не говорим за хора от ГЕРБ, а по-скоро за експерти, които са политически необвързани и готови да свършат конкретна работа. Защото от една страна кабинетът „Денков-Габриел“ има приоритети, които трябва да реализира -Шенген, еврозона и т. н. От друга страна, с този кабинет Борисов е в ситуация, в която не сме го виждали - той ще подкрепи буквално безвъзмездно втория мандат, което може да се тълкува и по какъв начин той е бил заплашен - защо първата политическа партия подкрепя мандата на втората, когато втората не е подкрепила първата, без да има разговори и договорености за разпределение на министри. Така че това води към мисълта, че Борисов се чувства заплашен дали предвид ситуацията в прокуратурата или със списъка „Магнитски“. Това го поставя в неприятна ситуация, в която е притиснат от обстоятелствата и трябва да предприеме някакъв ход с цел да запази имунитета си и по-дълъг живот на това Народно събрание. Затова е готов на всякакви компромиси и от тази гледна точка ПП са в изгодна позиция да го постави в ъгъла и да му каже какъв да бъде проектокабинета и изпълнителната власт да бъде в техни ръце.

- Той предаде изцяло властта на вторите, ГЕРБ ще има само вицепремиер, без зам. министри и без областни управители...
- Според мен ако това нещо реално се случи, това означава, че Борисов наистина е притиснат от обстоятелствата и започва да се поставя въпросът от една страна да запази своите позиции, а от друга страна стои залогът местни избори - какви ще бъдат щетите и за ПП, и за ГЕРБ от тази подкрепа. Защото те казват, че не е коалиция, но по същество има такива наченки. Имат законодателна програма, за която са се съгласили и по която те ще работят.

- В ГЕРБ вече има брожение, в социалните мрежи Борисов е или гениален политик, или предател. Някои вече го оприличиха на Иван Костов, който разцепи навремето СДС и синята партия вече я няма, а Борисов прави същото с ГЕРБ. Самият той каза, че ГЕРБ може да остане с 5 процента, по-важното е България да тръгне напред. Това саможертва ли е от него или някакъв хитър ход?
- Според мен това е ход да запази по-скоро себе си, отколкото партията. Вижда се, че той е готов на всякакви ходове за това. Трябва да си дадем сметка и за това, че ако Иван Гешев изкара мандата си, това може да разтресе държавата из основи. Гешев има информация за случаи, за които е знаел и е премълчавал и сега ще ги вади на час по лъжичка с цел да неутрализира определени политически субекти. В един момент се говореше, че ще има правителство на ГЕРБ, БСП и ДПС и изведнъж след изявленията на Иван Гешев всичко се обърна и се стигна до заявката за ротационен министър-председател между ГЕРБ-СДС и ППДБ и правителство на ПП.

- Но първо Мария Габриел взриви обстановката като каза, че нейният правосъден министър ще поиска отстраняването на главния прокурор заради уронването на престижа на съдебната власт. Защо бе избран точно този момент?
- Преговорите бяха двойнствени - хем Габриел преговаряше с всички парламентарни групи, но при тези преговори с БСП, ДПС и ИТН тя отправяше послания към ПП. Нейната цел беше да имат кабинет с ППДБ, тъй като чрез тях ГЕРБ може да бъде легитимиран пред европейските институции. Това, което в последните дни писаха европейските медии бе, че проевропейските сили в България ще сформират правителство. ППДБ са с такива проевропейски позиции и ГЕРБ щеше да бъде вкаран в обяснителен режим вътре в страната, ако бе направил кабинет с ДПС след оттеглянето на БСП. Това щеше да им донесе още повече щети и в тази ситуация единственият възможен ход бе коалиция между първите две политически сили, която да прекара решенията на еврозоната и Шенген. Разбира се, и бюджетът за 2023 година, а вече идва и моментът, когато трябва да започне процедурата по изготвянето на бюджет 2024.

- Кой според вас направи по-голям компромис - ППДБ с електората си или ГЕРБ-СДС с това, че предаде властта? 
- Мисля, че електоратът на ППДБ е по-чувствителен, отколкото този на ГЕРБ. Така че компромисът по-скоро е взаимен, защото и ПП не са в изгодна позиция, макар че получават цялата изпълнителна власт в замяна на един вицепремиер и министър на външните работи и подкрепа от ГЕРБ за конкретни политики и законодателна програма, за която те са се разбрали.

- Според вас ППДБ не би ли трябвало да се чувстват победители, те получават цялата власт без да са спечелили избори?
- Тук вече говорим от психологическа гледна точка и от гледна точка на егото. По-скоро бих казал, че егото е основният ни враг. В тази ситуация не виждаме победител, защото разликата между първите две политически сили е пет мандата. Ситуацията изисква истинска политика, компромиси, дори и жертви и прокарване на реални реформи. И в тази ситуация Борисов ще е готов за съдебна реформа и за изчистване на образа си пред европейските партньори, който образ е свързан с отъждествяването му с корупционния модел, зависимости и т. н.

- Но как Бойко Борисов и най-вече Делян Добрев ще преглътнат Асен Василев като финансов министър?
- Ситуацията в момента изисква преглъщане. Компромисите са належащи. Кой какво е говорил в предизборната кампания си е негова лична работа и той ще си носи последствията - в случая и Асен Василев, и Делян Добрев. Единият бе категоричен, че няма да подкрепи участие на ГЕРБ в правителство, другият - че ще му изсъхне ръката, ако гласува за ПП. Надявам се хасковските джентълмени да проявят все пак малко уважение един към друг, тъй като и двамата не са спазили обещанието си.

- Ще бъде ли спазено според вас джентълменското споразумение за ротация на премиерите през 9 месеца?
- В първите 9 месеца, в които премиер ще бъде Николай Денков, ще бъдат местните избори и в последствие и европейските през следващата пролет. Според мен тези два избора ще бъдат тест за доверието за конкретните политически субекти, ще се види реално как им се отразява управлението, какви електорални щети биха имали. И на базата на всичко това впоследствие ще можем да кажем дали ще издържи това правителство една година и шест месеца. По-скоро бих казал, че тези два избора ще бъдат лакмус за това дали ще изкара 18 месеца или ще удължи хоризонта си до края на четиригодишния мандат. Или ще нанесат щети в полза на друг политически субект, който активно се изявява с различни по характер дейности. Говоря за „Възраждане“.

- Да, но чух от ваш колега политолог една интересна хипотеза. Той каза, че каузата на ВМРО е била Македония, и след като България даде зелена улица за членството u в ЕС, ВМРО почти изчезна от политическата сцена. И ако кабинетът „Денков-Габриел“ успее да вкара България в Шенген и в еврозоната, каузите на „Възраждане“ също ще изчезнат, а с това и влиянието u....
- Определено трябва да имаме предвид, че в рамките на предизборната кампания „Възраждане“ много умело използваха тези теми. Но в България много голяма част от европейските въпроси са сведени до това „Брюксел ни каза“, а усвояването на европейските средства си е лично наш проблем. Въпросът е как правителството „Денков-Габриел“ ще подготви страната реално за тези реформи и как ще ги обясни, защото е изключително важно да се обясни на хората влизането на България в еврозоната, че превалутирането не означава, че ще имаме по-малко пари. Това са въпроси, които едно стабилно правителствено мнозинство трябва да решава. Защото ако няма стабилно правителство, което да вземе такова стратегическо решение, ще бъде пагубно за страната и ще даде възможност на субекти като „Възраждане“ да използват популистка риторика, която да дава възможност за спекулации, а не за реалните проблеми при влизането на България в еврозоната.

- След девет месеца при ротацията на премиерите може ли да има изненади?
- Тогава вече ще видим дали партиите ще си удържат на думата и ключът ще бъдат резултатите им от местните и от европейските избори. Те ще покажат дали някоя от партиите ще хвърли бялата кърпа и ще отидем на избори през 2024 година.

- Президентът отново бави връчването на втория мандат. Практиката досега винаги е била след като една партия върне мандат, още на другия ден президентът да го връчи на друга. Габриел върна мандата в понеделник, вече пет дни Радев го увърта. Какво цели той?
- Поведението на президента Радев е изключително интересно. Според мен той бави умишлено втория мандат с цел да изчака и да види какво ще се случи, дали някой случайно няма да се откаже в последния момент и да бъде взривен диалога. Колкото и някои да се опитват да покажат, че президентът е изключително национално отговорен, нека си спомним действията му в предишните четири парламента. На него изключително много му хареса да доминира в изпълнителната власт, защото никой не може да потърси каквато и да е отговорност от служебните му кабинети, които се контролират от решенията и волята на президента.

- Има ли той някакви лостове да попречи на ясната евроатлантическа ориентация, която ще следва бъдещото правителство - чрез партия, депутати, служби?
- Той може да повлияе чрез реториката си и поведението си към този кабинет, защото не бива да забравяме най-важния инструмент, с който разполага - че може да отправя обръщения към нацията. Което, реално погледнато, има много сериозна тежест, защото формира обществено мнение. Макар и да се застъпва на еврозоната и за Шенген, нашите европейски партньори нещо не го усещат като доверен партньор, а по-скоро имат съмнение в него. С неговото поведение в българското пространство може да даде отпор на тези реформи. В служебния му кабинет има само един представител, който последователно следва политиката за влизането на България в еврозоната и това е вицепремиерът Атанас Пеканов. Позициите на останалите министри, които би трябвало да са ангажирани с това, са доста поразмити. Така че в служебния кабинет има само един, който говори но пези теми, а всички останали мълчат. Което означава - да, привидно е приоритет, но реално по същество не е. Действия няма.

- Ще успее ли кабинетът „Денков-Габриел“ да върне доста разклатеното доверие към България в евроатлантическите ни партньори?
- Това, че Мария Габриел ще бъде вицепремиер и министър на външните работи, ако не се случи нещо в 12 без 5 и кабинетът не бъде избран, ще му даде много сериозна легитимност. Тя е прекрасно запозната с европейските въпроси, беше еврокомисар и това ще ни даде възможност за по-доброто представяне на България по теми, за които нямаме позиции, за които увъртаме и шикалкавим. Чрез нея Европа ще погледне България през други очи. Да припомня, че на Европейски съвет трябва да присъства премиерът или външния министър, а не президентът...

Нашият гост

Атанас Радев е роден на 18 август 1999 г. във Варна, където завършва средното си образование, след това и СУ “Св. Климент Охридски”, степен бакалавър по политология. Владее английски език. Бил е стажант в секретариата на Столичния общински съвет и в дирекция в Министерството на енергетиката. Има няколко публикации, между които “Българското председателство на Съвета на ЕС (януари-юни 2018) и въздействието му върху отношенията между България и Северна Македония” и “Особености на президентското слово на Георги Първанов”. Участвал е в Деветата годишна конференция “Балканите в XXI век - българският поглед”. От декември 2021 г. е зам. председател на “Национален младежки форум” и член на дружеството за ООН в България. Член е на студентския съвет в СУ, бил е председател и зам. председател на студентския клуб на политолога.