Костадин Башов е бивш футболист, юноша на „Левски“, играл на стадион „Георги Аспрухов“ в едни от най-силните години на „сините“. По-голямата част от кариерата си, нападателят прекарва в Гърция и Кипър. През 2018 година се отказва от футбола, за да стане мениджър. За кратко е и технически директор на клуб от Острова на Афродита. Понастоящем той и неговият партньор Петьо Заберски представляват част от родните национали, сред които Кристиян Малинов, Мартин Луков и набиращият скорост Георги Минчев. Пред „Труд“ Башов коментира събитията на трансферния пазар в момент на световна пандемия, как Европа гледа на българските футболисти и какво се случва със „сините“. 

- Г-н Башов, къде ви намирам в момента, тъй като сте човек, за когото медийно не се шуми особено?
- Да ти кажа честно не ги обичам тези неща. И като футболист бях така, гледам да стоя встрани. Не ми е присърце, не е моето. Иначе живея в Кипър от 11 години със семейството ми. Тук сме се устроили, пътувам постоянно покрай нашата работа. Идвам си и в България.

- През 2018 година се появи информация, че ставате технически директор на кипърския втородивизионен „Дигенис“. Какво се случи?
- Бях 8 месеца в този клуб, но не бяха добре нещата от финансова гледна точка. Президентът ми беше приятел и реших да му помогна на приятелски начела. 

- Допада ли ви този вид работа? 
- Ако има организация, защо не? Бих пробвал отново, но трябва да си заслужава. Беше добър опит за мен в това поприще. Доста неща научих. Като футболист гледаш по един начин, а като спреш и минеш от другата страна, виждаш хората, които са ти говорили преди това, какво са имали предвид. 

- От футболния терен много бързо се преориентирахте към футболното мениджърство. Кога се зароди тази идея?
- Точно тогава - през 2018 година. Фактически април месец окончателно реших и спрях. Явно усетих, че е дошъл моментът, то и тялото ми го подсказваше. Постепенно започнах с мениджърството с контактите, които имах, и с моя партньор Петьо Заберски. Той беше единственият ми агент по време на кариерата, а в момента сме партньори. След като приключих с „Дигенис“ се захванах по-сериозно с мениджърството с него. Фактически всичко стана след един трансфер, който направихме от Кипър в Германия. Продадохме унгарец от АПОЕЛ на „Фрайбург“ и ми допадна това пътуване и срещи. Дори тогава още имах още оферти от Първа и Втора лига, но отказах, защото нямаше как да ги съчетавам. 

- Бяха ли важни контактите, които си бяхте създали през годините за новото амплоа?
- Да си кажа честно, една година, след като спрях с футбола, осъзнах колко много контакти имам, колко приятели съм оставил във футбола. Плюс тези на партньора ми Петьо и като се обединят, така стават нещата...

- Не навлизате ли в тази сфера от футбола във възможно най-неподходящия момент предвид кризата?
- Не бих казал, защото не можем да се оплачем. Тежко е навсякъде, но тази зима имахме много работа. Е, не могат да се случат всички трансфери, по които работим, но едно 70-80% завършват с хепи енд, както се казва. По-важното за нас е, че опитваме да наблегнем на българския пазар и да изкараме родни играчи в чужбина. Защото след поколението на Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин, единственият по-разпознаваем наш футбоист е Ивелин Попов. Сега Кристиян Малинов продадохме в Белгия, където се развива добре, има и други наши трансфери зад граница. Това ни радва, защото така си вдигат цената, но е и реклама за родното първенство. Но всичко си зависи от българските отбори.

- Като вътрешен човек, как ще коментирате трансферния прозорец от тази зима?
- В цял свят има спад, някои първенства почти не направиха трансфери. Това е, защото на фона на пандемията несигурността на клубовете ги кара да са предпазливи. Липсата на фенове по трибуните си оказва влияние, тъй като много европейки отбори разчитат на тези приходи. Един маркет като Унгария в същото време работеше много добре, това важи и за Белгия. Но Италия, Испания, Германия и Франция бяха на другата крайност и направиха малко трансфери. 

- Временно явление ли е бумът на български футболисти в унгарския футбол или тепърва може да има още?
- Унгарците започнаха да гледат към България след трансфера на Камен Хаджиев, колкото и нескромно да звучи. Той се представя отлично в „Академия Пушкаш“. След това отиде там Евандро от ЦСКА във „Видеотон“ и постепенно започна да се гледа с добри очи на българския пазар. 

- А като ниво на футбола как е?
- Поне едно, две нива над нашето. Не знам дали си наблюдавал срещата на „Ференцварош“ с „Лудогорец“, както и националния им отбор с България в София. Растат с всеки изминал ден, защото държавата помогна на всички клубове с инвестиция в бази. Всеки един отбор има чисто нов стадион. Сега вече започват да инвестират във футболисти и да вдигат още повече нивото. 

- През годините в Кипър имаше доста българи. Сега защо Станислав Костов е сам в елита?
- Да, само той е, а и засега не играе редовно. Това е на периоди, не можем да търсим някаква тенденция. Има и други подробности. И по мое време имаше такива периоди – в един момент се взимаше само португалци и испанци, после идваха българи и други играчи от Балканите. Тук ни уважават много. Който български футболист или треньор е идвал в Кипър, винаги е оставял следа. Може би това лято пак ще погледнат към нас, но това е относително. Но и някои наши играчи не искат да идват насам. Въпрос на гледна точка е, защото по мое мнение Първа лига е с едно, две нива над тукашното. 

- Един от клиентите ви е Кристиян Малинов. Отзивите за него в Белгия са положителни, може ли той да служи като реклама за родните играчи и за в бъдеще да има повече българи в първенството?
- Гледам всеки негов мач, а и на другите ни футболисти. Кристиян расте с всеки изминал кръг все повече. Той вече служи като реклама, защото доста клубове започват да поглеждат и към нашия пазар. Не забравяйте, че Иван Горанов и Димитър Велковски са там. Да, Горанов няма късмет, защото първо имаше коронавирус, след това и контузия. Сега пък не могат да намерят точната му диагноза, тъй като продължава да има здравословен проблем.

- Следите ли ситуацията в „Левски“ и какво е мнението ви за събитията от миналото лято? 
- Има някаква промяна, но не е уау. Не мога да взема страна, защото такава ни е професията. Но ако трябва да коментирам като фен, не е огромна промяната, по-скоро е минимална. Отборът има някаква концепция и идея, не говоря за качество на играчите, за да не обидя някого, но стоят по-подредени, изглеждат повече като отбор спрямо есента. 

- Бяхте в „Левски“ във времена, в които за клуба беше провал, ако не спечели титлата. Какво се промени оттогава? 
- Промениха се поколенията. За мен това е една от причините. Като качества и личности тогава отборът изобилстваше. Имаше Георги Марков, лека му пръст, Елин Топузаков, Димитър Иванков, Станимир Стоилов, руснакът Головской, Саша Симонович, Георги Иванов, Миодраг Пантелич и още, и още, да не продължавам, че със сигурност ще пропусна някого. Все личности, лидери. Сега кой е лидерът в „Левски“? Последният такъв беше Живко Миланов. Не мога да определя някого от отбора в момента като такъв. Валери Божинов е лидер, но не играе редовно. 

- И за финал все пак да поговорим и за случващото се в БФС. Като страничен наблюдател, странно ли ви изглежда, че нямаме постоянен президент от 2019-а насам?
- Това е несериозно. Не е нормално вече година и нещо да нямаме президент. Несериозно е за една футболна държава, каквато е България.

- А какъв човек трябва да управлява футбола ни?
- Трябва да е човек, който да не се съобразява с никой. Такъв човек трябва да е! Кой ще е и дали ще има такъв, не знам. Не съм и аз човекът, който да каже конкретно име.