Това не е някакъв „американски проблем“, вижте родните соросоиди, които щедро пропагандират метастазите му

Ако изречеш на висок глас, че родилият се като мъж или като жена остава такъв до смъртта си, канселиращата тълпа ще те полее със сярната киселина на нетърпимостта и остракизма 

Тя е един от инструментите на политическата коректност за линчуване на другомислието, който прогресивисти и либерали са взели на въоръжение през последното десетилетие

„Кенте“ е плат от памук и коприна, с ярки и многоцветни шарки, който се носи като шал или наметка. Характерен е за Западна Африка - главно района на Гана и околните държави. Феерията от цветове е много африканска - наситена, контрастна, разхвърляна. Всяко парче плат носи свое послание, предавано чрез цветовете - синьото е хармония и омиротворяване, бялото - пречистване, жълтото - красота, зеленото - духовно обновление, и прочие. Самобитната красота на „кенте“ го е превърнала в глобално разпознаваем символ на културата на черна Африка.

Наскоро прогресивно-либералната върхушка на Демократическа партия на САЩ, начело с Нанси Пелоси, се снима в Конгреса на колене и с наведени глави, като част от кампанията на екстремистите от Black Lives Matter срещу „системния расизъм“. Заставайки демонстративно в тази поза на подчинение пред черния расизъм, който обявява белите хора за виновни по рождение заради „бялата привилегия“ и заради робството, всички те бяха наметнали шалове „кенте“. Тъжната ирония е, че „кенте“ произхожда от някога славната африканска Империя на Ашанте - племенно държавно образувание на територията на днешна Гана, просъществувало от XVIII век чак до средата на ХХ век. Управниците и народът на Ашанте са били робовладелци. Робството е било част от техния социо-културен модел и структура. Те са били основният търговски партньор на установените от белите европейци търговски постове по крайбрежието на Гвинейския залив - заробвали цели племена от вътрешността на континента и ги продавали на белите търговци. Но за Black Lives Matter и папагалстващите техния екстремизъм, чернокожите търговци на роби са добри, а само белите заслужават морално презрение. Ако не беше така, Нанси Пелоси и съпартийците u щяха да паднат жертва на cancel-културата, защото развяват символи на една робовладелска култура. С други думи, виртуалните шайки на новата полиция на мисълта щяха да ги залеят с тонове сатанинска омраза, тормоз, обиди и призиви да бъдат отстранени. Но не го правят поради морален релативизъм и защото тяхната цел не е справедливост, а господство.

Cancel-културата е един от инструментите на политическата коректност за линчуване на другомислието, който прогресивисти и либерали са взели на въоръжение през последното десетилетие. В нея са индоктринирани голяма част от милениалите и поколението Z, изкласили либералните университети, където са научили всичко за всевъзможните малцинствени идентичности и джендърни терзания и почти нищо за фундаментите на съвременната цивилизация - нацията, религията и държавността. Ако някой прочете безобидната дефиниция на това понятие в прословутия речник на „Мериам-Уебстър“, едва ли би се смутил - според съставителите, cancel-културата била оттегляне на подкрепата от публични личности, които изразяват или вършат нещо неприемливо. Това обаче е вярно точно толкова, колкото, че нацистките концлагери са били балнеосанаториуми за лечение на хронично болни.

Cancel-културата е тоталитарна по своята същност. Тя иска изличаване на различията и анулиране на несъгласието и несъгласните. Тя е хунвейбинщина в дънки и кецове, която се налива със „скини лате макиато без кофеин“ и консумира предимно кето-хляб с поръска от спирулина. Нейните радетели са като червените кхмери - искат да занулят всичко и всички, които не отговарят на техните разбирания. Cancel-културата не критикува, а унищожава. Не спори, а заповядва как да мислиш и какво да говориш. Не защитава своята гледна точка, а иска да няма други гледни точки. Ако изречеш на висок глас единствената научна истина, че родилият се като мъж или като жена остава такъв до смъртта си, независимо от хормонални и оперативни „терапии“ - канселиращата тълпа ще те полее със сярната киселина на нетърпимостта и остракизма. Както сториха с авторката на „Хари Потър“ Дж. К. Роулинс. Ако напишеш универсалното и хуманно послание, че всички животи имат значение, независимо от цвета на кожата, канселиращите ще те уволнят от работа, защото смятат, че това е „расизъм“ и израз на „бяла привилегия“. Както сториха вече с професори от Корнелския университет и от университета в Масачузетс. Тероризират, забраняват, преследват, уволняват, разбиват бизнеси.

Щурмоваците на политическата коректност не се отличават особено от своите предшественици с кафяви ризи, които горяха „неправилна“ литература на клади и трошаха витрините на еврейските магазини. Не им е хрумнало - вероятно само от незнание, а не от нежелание - да въведат онази перфидна псевдоюридическа форма на нацистите, наречена „заповед за предпазен арест“ (Schutzhaft) - арестуване без съдебна санкция и изпращане в специални институции (концентрационни лагери) на лица заради „неправилно“ мислене или „неправилна“ расова идентичност с цел „да бъдат опазени от справедливия народен гняв“. Така нацисткото Гестапо е пращало на „правно“ основание в концлагерите всеки, който дръзне да не се съгласи с нацистката доктрина или употребява език и терминология, които не съответстват на одобрените от нацистката идеология - леви, десни, комунисти, консерватори, либерали, евреи, роми и пр. Всичко трябва да се унифицира - мисълта, думите, идеите. Прословутият нацистки „глайхшалтунг“ (Gleichschaltung). Следващият път, когато чуете фейсбук-ордите да надават дивашки вик за линчуване на поредната жертва, обявена от тях за „расист“, „хомофоб“, „трансфоб“ и каквото друго им хрумне, помислете дали безкритично да се присъедините към тях или пък мълчаливо да наблюдавате как мажат жертвата си с катрана на омразата, мушкат я в ребрата с коловете на фанатизма и я режат парче по парче с мачетето на политическата коректност.

Нужна е не просто съпротива, а решителна атака срещу този нов, постмодерен фашизъм, който се зъби от социални мрежи, университетски скамейки, ляво-либерални медии и корпоративни цитадели. Трябва да се обяви истинска война на тези свободофоби, които изпадат в истеричен тремор от всяка проява на свободата на мисълта, съвестта и словото, която те не одобряват. Така, както го направи вече президентът на САЩ Доналд Тръмп в своята историческа реч по повод Деня на независимост, произнесена пред внушителния мемориал на бащите-основатели на американската нация в Маунт Ръшмор.

По думите му: „Нашата нация е подложена на безмилостна кампания за заличаване на историята ни, оклеветяване на нашите герои, заличаване на ценностите ни и индоктриниране на децата ни. Гневни шайки се опитват да съборят статуи на нашите основатели, да осквернят най-свещените ни паметници и да залеят с насилие нашите градове... Cancel-културата прогонва хора от техните работни места, омаскарява несъгласните... Това е самата същност на тоталитаризма, която е напълно чужда на нашата култура и нашите ценности... Има нов крайно ляв фашизъм, който изисква абсолютно подчинение. Ако не говорите на езика му, ако не изпълнявате ритуалите му, ако не рецитирате неговите мантри и не следвате заповедите му, ще бъдете цензурирани, гонени, поставяни в черния списък, преследвани и наказвани.“ И още: „Тази атака срещу нашата свобода, нашата великолепна свобода, трябва да бъде спряна и ще бъде спряна много бързо... Ще разобличим това опасно движение, ще защитим децата на нацията си, ще прекратим това радикално нападение...“

И не, не мислете, че това е някакъв „американски проблем“, който не ни засяга. Не разпознавате ли метастазите му, които родните соросоиди щедро пропагандират. Какво друго, ако не cancel-култура, са соросоидните измишльотини за „османското присъствие“, обругаването на Ботев, банализирането на Апостола, осмиването на фолклора, традициите, патриотизма - въобще всичко, с което искат да пренапишат учебниците ни и да подменят националното самосъзнание?