Талантът може да върви в невероятен комплект със смелостта и реализирането на идеите, които за повечето хора звучат като сюжет от фикция. Това доказва и виртуозният ни цигулар Васко Василев, който съвсем наскоро прелетя от Валенсия до България, за да свири на цигулка на минусови температури и то карайки ски. И така в продължение на три дни, в които, заедно с екип от десетки професионалисти, заснемаха клип, посветен на Пирин планина, която и тази година е домакин на стартовете за Световната купа в гигантския слалом, а от 1 до 10 март и на Световното първенство за младежи по ски алпийски дисциплини.  

Клипът вече се превърна в тотален хит, а ето какво разказва за цялото изживяване първият концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където сега е и творчески продуцент, за читателите на Труд.

- Васко, здравей! Много пъти си показвал какъв голям родолюбец си и сега го демонстрираш отново и то по особено атрактивен и красив начин. Разкажи ни как изобщо започна всичко и чия е тази шантава и смела идея?

- Здравейте на всички читатели на в-к „Труд“! Искам веднага да благодаря за поканата на фирма Юлен в Банско… ще призная, че имах колебание няколко минути дали да я приема. Ситуацията с всички рискове около пандемията и ограниченията за пътуване изисква доста по-големи усилия и организация, за да се придвижиш от едно място на друго. Следя непрекъснато различните степени на опасност и изискванията, които имат страните, в които най-често пребивавам, но в крайна сметка не можем да спрем напълно да се движим и да живеем. Сега мога със сигурност да кажа, че това беше едно от най-верните решения, които съм взимал. Преживяването, което ми се случи, ще остане кодирано в мен до края на живота ми.

- Какво е чувството музиката ти да отеква на едни от най-красивите върхове в Пирин - Тодорка, Вихрен, Кутело, Стражите?

- Космическо усещане - красота, мощ, величие… едновременно си даваш сметка колко сме миниатюрни, каква мъничка част сме от всичко и колко сме свързани и зависими от природата, а от друга страна се чувстваш част от цялата Вселена, от нещо величествено, божествено… мисля, че ако има само един начин да се доближа до това чувство отново, то е да свиря на Марс или на някоя космическа станция.

- Разбрахме, че идеята да се качиш на ските и то на минус 20 градуса и успоредно да свириш на 307-годишната си Калкани цигулка „Зима” от "Годишните времена" на Вивалди е твоя. Малцина са смелчаците като теб, как изобщо ти дойде на ума?

- Ами знаех, че мога поотделно двете неща, в това нямаше никаква изненада… все пак трябва да ми е интересно и на мен, и да проверя дали мога… оказа се напълно естествено като действие и дори много ми хареса. Само не съм сигурен, че на Калкани й хареса вятъра и студа.

- Тази случка показва колко те бива не само със струните, но и със ските. Откога караш?

- От дете и много обичам.

- Този уикенд ще се проведат стартовете за Световната купа в гигантския слалом, а от 1 до 10 март и Световното първенство за младежи по ски алпийски дисциплини в Банско. Ще ги гледаш ли?

- С голямо удоволствие ще гледам, стига да имам възможност… и ще им стискам палци, мъничко ще им завиждам, но най-вече ще се гордея, че именно България е домакин на такъв сериозен професионален форум. Последните няколко зими карах ски основно във Val d’Isere и в Япония, но това, което видях в Банско като инфраструктура, условия и особено отношението на хората, заети в този бизнес, мога да кажа, че е на супер ниво и наистина изпитвам гордост.

- Кои са любимите ти кътчета от България, които посещаваш най-често, когато си обратно в България?

- Навсякъде обичам… обожавам морето – както на север, така и в най-южните части… обожавам Родопите, Рила, Витоша…. Много харесвам и обичам София – непрекъснато виждам промени за добро в града и понякога не разбирам тази крайна критичност, която имаме постоянно. Все пак, нашите градове, нашите къщи, блокове, паркове, планините ни са отражение на отношението ни към тях и това винаги е двупосочен процес – нищо не е даденост, трябва да се грижим, за да опазим това, което обичаме.