Загубите в световен мащаб от пандемията са за трилиони долари

Тепърва ще се видят пълните последствия от липсата на споразумение между ЕС и Великобритания

Пореден ръст на цената на криптовалутата биткойн

Наближава краят на годината и това е повод за вече традиционната ми статия за най-значимите събития, влияещи върху икономиката, през изминалите 12 месеца. Годината не бе успешна за световната икономика, като основната причина е епидемията COVID-19, но ударът е особено силен заради структурни слабости в много страни, включително Европейския съюз и Съединените щати.

COVID-19

Събитието на годината с най-силно икономическо въздействие е пандемията. Към 17 декември според данни на Института Джонс Хопкинс броят на доказаните случаи в световен мащаб надхвърля 74,4 млн., а смъртните случаи са над 1,6 млн. Освен това последствията след заразяване с болестта върху човешкия организъм могат да са трайни и да се проявят след предполагаемото излекуване. Дългосрочните ефекти от това на практика все още не могат да бъдат оценени.

Икономическото въздействие като цяло е силно негативно. Затваряне на бизнеси, спад на производството, загубени работни места, намалено потребление, свиване на инвестициите, прекъсване на веригите на доставка и на международната търговия и т. н. Шокът е огромен, загубите за световната икономика възлизат на трилиони долари.

Сред най-силно засегнатите отрасли са туризмът, транспортът, търговията, енергетиката, промишлеността. При туризма, например, несигурността относно бъдещето е толкова голяма, че е трудно да се прецени кога може да се случи възстановяване до предкризисните нива. Разбира се, и в момента продължават международните пътувания, но мащабът е съвсем различен.

Ситуацията допълнително се усложнява от мерките за затваряне на икономиките, които са насочени към ограничаване възможността за разпространение на вируса. Няколко скорошни изследвания, относно затварянето на икономиките и затягането на рестрикциите, поставят под съмнение ефективността на тези мерки. Страничните ефекти са ясни - увеличаване на бедността, задълбочаване на икономическата рецесия, повече фалити на фирми, по-ниска заетост. Същевременно ползите от локдауна са трудни за установяване. Различни изследвания показват слаба връзка между налаганите ограничения и по-ниската смъртност от COVID-19.

Например статия от ноември в списание Frontiers in Public Health с данни за 160 страни през последните 8 месеца не открива статистически значима зависимост между затварянето или строгостта на мерките и коефициента на смъртност от епидемията. Всъщност очакванията към политиците да предприемат някакви действия често предизвикват видима реакция, но не и желаните резултати. Мерките трябва да бъдат достатъчно добре обмислени, да бъде направена предварителна оценка на въздействието им и да се прилага алгоритъм, който позволява коригиращи действия, включително и отмяната им, при необходимост. Когато се прилага точната комбинация от мерки, тогава спазването им е вече с критично значение.

Ситуацията допълнително се усложнява от мерките за затваряне на икономиките, които са насочени към ограничаване възможността за разпространение на вируса.

Развитието на финансовите пазари

Кризата, породена от коронавируса, предизвика един от най-сериозните спадове на фондовите борси през последните години. След като в началото на февруари индексът Dow Jones Industrial Average отбеляза рекорд и надхвърли 29 500 базови точки, за малко повече от месец той се понижи под 18 600, т. е. срив от над 37%. Подобни спадове обикновено са свързани с влошаването на икономиката в резултат от някакъв тип финансова криза, предизвикана от трайно повишаване на лихвените проценти. В този случай обаче такова събитие на практика липсва.

Централната банка на САЩ, Федералната резервна система, осигури огромни обеми ликвидност. Заедно с преориентирането на потреблението към повече електронни услуги тези фактори допринесоха за силен растеж на някои от компаниите. През декември индексът отбеляза нова рекордно висока стойност, като надхвърли 30 300 базови точки и се задържа над 30 000.

Така компании като Apple и Microsoft не само че възстановиха бързо достигнатите преди кризата стойности, но дори отбелязаха впечатляващ растеж. Понастоящем пазарната капитализация на първата е 2,17 трилиона долара, докато на втората е 1,66 трилиона долара. След тях се нареждат Amazon - 1,63 трилиона дол., и Alphabet (Google) - 1,19 трилиона дол. Подобни стойности изглеждат неустойчиви предвид състоянието на американската икономика като цяло - силен спад на заетостта и брутния вътрешен продукт, прекалено разхлабена и парична, и фискална политика и очаквани промени в регулирането, които вероятно ще повишат разходите за правене на бизнес на федерално ниво.

Друго интересно развитие на финансовите пазари през 2020 г. е поредният скок на цената на криптовалутата биткойн. Отново в края на годината, както през 2019 г., и през настоящата цената на този актив се повишава рязко. Този път се наблюдават някои различия с предишни такива епизоди. Еуфорията сред масовия инвеститор не е толкова голяма, което може да се оцени според интереса, показан в популярните търсачки.

Освен това вече на пазара на биткойн участват все повече институционални инвеститори с вложения от порядъка на няколкостотин милиона до 1 млрд. долара. Това прави този пазар по-ликвиден и по-дълбок. Биткойн вече се възприема от някои инвеститори като “дигитално злато”, тоест като убежище в кризисни ситуации.
Разбира се, този актив без вътрешно присъща стойност, който не е всеобщо средство за размяна, не предизвиква доверие сред някои инвеститори. От друга страна все по-големите разходи за добиване на нови единици и наличието на максимален праг за общото количество биткойн, при хипотезата за нарастващо търсене означава и все по-висока цена на този актив. Текущата рекордна цена (23 500 дол.) дава основание за прогнози (вероятно на инвеститори с дълги позиции), че цената на биткойн в бъдеще е възможно да се повиши многократно спрямо настоящата.

Историческите данни показват, че като клас финансови активи през 8 от последните 10 години биткойн е с най-висока възвръщаемост, но не трябва да се пропуска и фактът, че това е един от най-рисковите активи. През останалите 2 години той е с най-ниска и отрицателна възвръщаемост. Така през 2018 г. загубата е 73%, а през 2014 г. - 58%. Прави впечатление, че възстановяването след такива периоди изисква около 2 години, след което се достига нов връх.

В крайна сметка подобно на пазара на акции ситуацията изглежда доста несигурна и поражда основателни съмнения относно устойчивостта на текущите цени. От друга страна през последните години връзката между икономическите фундаменти и състоянието на финансовите пазари на практика липсва благодарение най-вече на намесата на централните банки. Федералният резерв потвърди наскоро, че няма да променя паричната си политика краткосрочно, докато се очаква фискалните стимули да бъдат допълнително увеличени.

Отрицателните лихви в еврозоната, разхлабената парична политика в Съединените щати и отказът от фискална дисциплина в еврозоната и САЩ на практика не са новина през 2020 г. Пандемията обаче беше поводът за още по-драстични мерки, отдалечаващи световното стопанство от пазарната икономика. Намесата на централните банки на всякакви видове финансови пазари - на бонове, държавни и корпоративни облигации, акции и т. н. разкъсва все повече връзката между тях и икономиката, както и прави неефективна оценката на рисковете. Докато в САЩ лихвите са ниски, но все още положителни, в еврозоната изкривяванията са още по-големи и държава като Гърция със съотношение между дълга и брутния вътрешен продукт почти 200% има цена на финансиране около 0,58% при 10-годишните облигации. Така чрез паричната политика всъщност централните банки поддържат изкуствено ниски лихви, които спасяват прекомерно задлъжнелите правителства и корпорации от фалит.

Липсата на споразумение по Брекзит

В случая по-голям принос за липсата на споразумение вероятно има Обединеното кралство. Това изглежда логично продължение на политиката за изход от Европейския съюз. Последиците няма да бъдат благоприятни и за двете страни, но все пак в краткосрочен период повече загуби вероятно ще реализира по-малкият партньор, който напуска съюза.

При липсата на сделка между Обединеното кралство и ЕС търговията между тях ще следва правилата на Световната търговска организация. Едно от последствията е въвеждането на мита и митнически контрол, което означава ощетяване на потребителите, които ще трябва да плащат по-високи цени за същите стоки. Освен това ще се попълват декларации, ще се образуват опашки, което ще генерира допълнителни разходи и за британския бизнес за около 13 млрд. паунда годишно.

Поради тези фактори някои фирми вече преместиха бизнеса си в ЕС, като силно засегнато е автомобилостроенето. Затрудненията при доставките и налагането на мита при вноса на автомобили в ЕС стимулира производителите да преминат на територията на съюза и това означава преки загуби за Великобритания. Фармацевтичните продукти ще трябва да получават разрешителни за търговия в ЕС, селскостопанските продукти ще са с високи мита, които вероятно ще понижат търсенето им.
Финансовите посредници, които са много добре развити, вече ще имат нужда от лицензии, за да работят в ЕС. Това се отнася и за представителите на свободните професии, които ще имат нужда от признаване на образованието и квалификацията си.

Сред по-силно засегнатите страни от ЕС ще са Ирландия, Нидерландия, Белгия и Франция, които поради географската си близост имат по-висок дял на търговията с Великобритания. Полша, България и Румъния, които изнасят работна ръка, може да имат по-висока безработица, тъй като постоянната работа ще изисква визи и вероятно издаването им ще бъде по-трудно отколкото е понастоящем. Британският трудов пазар обаче ще бъде поставен под натиск, тъй като в някои по-ниско платени професии ще възникне недостиг на работници, което ще повиши цената на труда.

Други важни събития, които се случиха през 2020 г., но отражението им ще бъде в бъдеще, са търговското споразумение между азиатските страни и изборите за президент на Съединените щати.