Оказа се, че селекционерите на Берлинале 2018 много точно са избрали филма, който увенчава официалната програма на фестивала. Тя започна с виртуозната анимация „Островът на кучетата“ на Уес Андерсън. В нея зад борбата на един самозабравил се популист срещу най-верните четириноги се проектират идеите за изгубената хуманност и разрушения баланс в отношенията на човека с природата. Като заключение Берлинале предложи друг още по-безнадежден образ на саморазрушението, което човечеството си причинява.

Филмът на режисьора Милко Лазаров „Ага“ разказва една съвременна притча за последното семейство от човешкия род. То е силно разтърсено с напускането на дъщерята, заминала от родните земи преди години, за да работи в диамантена мина, и се разпада окончателно със смъртта на майката. Мястото на действие са земите на Якутия отвъд арктическия полярен кръг, а възрастните мъж и жена са последните обитаващи бялата пустош местни жители еленовъди. Те усещат смъртоносното, макар и невидимо сред безбрежния снежен пейзаж замърсяване, поразяващо бавно, но безпощадно. Множеството дискретни симптоми на фона на опиянващата ледена красота не са назовани, нито обяснени, но създават образа на настъпващата екологична катастрофа: изчезналата риба, подранилата пролет, измиращите сребърни лисици, които имат същите рани като язвите по тялото на майката. Конусовидните дупки в леда, които пробива старият ловец Нанук, за своя риболов, се римуват на финала с гигантския рудников изкоп, на дъното на който той среща дъщеря си Ага, която разбере там за смъртта на майка си.

Българо-френско-немската продукция „Ага“ е достоен финал на първия за годината от големите световни кинофестивали. На първо място трябва да се подчертаят високата визуална култура на филма и мащабният саундтрак, които са на най-доброто възможно ниво в съвременното арт кино. Те са дело на българския оператор Калоян Божилов и композиторката Пенка Кунева, която след успешната си кариера в Холивуд прави категорична заявка за присъствие в европейското кино. Техните творчески постижения достойно защитават престижа на българското филмово изкуство и подсказват за големия му потенциал. Иска ни се вярваме, че той ще бъде използван в пълния си обем и за разказване на български истории, който разкриват също толкова завладяващо същностните проблеми на нашето общество днес.