Едно италианско лято

Във футбола, а и в живота, не трябва да казваш „Хоп“, преди си скочил. Англия стори това многократно в дните преди историческия за тях първи еврофинал. Премиерът Борис Джонсън обеща почивен ден в понеделник, кралица Елизабет II написа писмо до отбора, пожелавайки им късмет, самолети изписаха в небето прословутата фраза „Its coming home“ (Идва си у дома), появи се информация, че селекционерът Гарет Саутгейт ще получи рицарско звание при триумф, а част от играчите му признаха пред медиите, че ще празнуват в Лас Вегас при първа титла за „трите лъва“ на Стария континент. 

В същото време Италия запази нетипично за тях спокойствие, оставайки в сянка преди големия мач на „Уембли“. Не ги стресна дори зарята пред хотела им в нощта преди мача за трофея.  
В същото време въпреки мащабите на съоръжението в Лондон, феновете на „скуадрата“ получиха едва 7000 пропуска, 1000 от които за тифози от Апенините. Англия опитваше всячески да вземе надмощие още преди първия съдийски сигнал. Но не бяха научили за италианската поговорка, гласяща „врагът е най-опасен, когато изглежда победен“.

Може би съдбата имаше нещо предвид, след като през последните години Италия страда много – и футболно, и житейски. През 2018 година „адзурите“ пропуснаха Световни финали за пръв път от 60 години. Селекционерът Джан Пиеро Вентура бе обявен за футболен враг №1 на Италия. Това бе истински футболен кошмар. 24 месеца по-късно върху Ботуша се стовари със страшна сила и COVID-19, отнемайки живота на над 30 000 души. Ситуацията ескалира, а населението живя в страх, стрес и под ключ с месеци. Италия бе най-сериозно пострадалата държава в Европа. После настъпи…италианското лято. Футболът върна усмивките и усещането за живот на италианците. Месец на мечтите за любителите на калчото. Великата красота на Цар футбол заличи страданието с онова усещане сякаш всичко е сън, от който не искаш да се будиш. Италия летеше високо на Евро 2020. Печелеше и мачове, и нови фенове. В основата на триумфа бе селекционерът Роберто Манчини, изградил невероятен колектив, но и заменил скучната иначе игра на „скуадрата“ с агресивна и атрактивна. 

След всеки мач придирчивата и безпощадна иначе преса не спираше да възхвалява „адзурите“. След триумфа на „Уембли“ епитетите добиха нови измерения.
"Твърде хубаво! Италия е шампион на Европа!", обяви първа страница на футболната Библия на Апенините "Гадзета дело Спорт". 
"Останахме само ние!", „изкрещя“ от корицата си "Тутоспорт", а „Република“ допълни иронично "Завръща се в Рим“. 

В същото време играчите на Манчини демонстрираха дух, какъвто скоро футболът не помни. Всеки един успех бе съпътстван от групово изпълнение на химна на Мондиал 1990 „Un'estate italiana" / "Едно италианско лято“ на Джана Нанини и Едоардо Бенато. Впечатляващ бе и начинът, по който изпълняваха химна на Италия. Светът се удиви на смяната в 89-ата минута срещу Уелс на Джанлуиджи Донарума със Салваторе Сиригу, за да изпита и резервата усещането, че е част от нещо голямо. Манчини даде шанс на 25 от всички 26 играчи и това бе част от футболната романтика на Евро 2020.
Запомняща се бе и прегръдката между Виали и Манчини 30 години по-късно, сълзите в очите на играчите след всяка победа, подкрепата към контузения Леонардо Спинацола. На 11 юли Италия не спечели просто Евро 2020, а добави нова страница в позабравения вече романтичен футбол. Децата на Апенините мечтаят да бъдат новия Джиджи, Бонучи или Киеза. Италия има своите нови герои…

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят