България е сред страните от Европейския с най-ниско доверие в националното си правителство, що се отнася до справянето с пандемията. Тя е в дъното на списъка с 2.7 точки (от 10 възможни) между Полша (2.1), Хърватия (2.5) и Чешката република (2.9). За разлика от тях, Дания (7,0) и Финландия (6,3) са страните с най-висок процент на доверие в своите национални правителства. Това показва ново проучване на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) с името Life, Work and COVID-19, съобщава електронното издание на македонския вестник „Слободен печат“.

Експоненциалният ръст на случаите на COVID-19 в Европа през зимата на 2020 г. бързо разби надеждите, че вирусът може да бъде овладян и принуди правителствата да въведат нови ограничителни мерки в опит да контролират вируса. В резултат на продължителното „затваряне“ и бавното стартиране на масовата ваксинация през пролетта на 2021 г., доверието в националните правителства се влошава допълнително (от 4.6 през лятото на 2020 г. до 3.9 през пролетта на 2021 г. средно за целия ЕС), достигайки най-ниското ниво, наблюдавано от началото на пандемията. В 14 държави-членки спадът беше значителен през този период.

Статистиката показва, че през пролетта на 2021 г. доверието в ЕС като цяло е спаднало - от 3,5 в Гърция на 5,9 в Малта и Португалия. От предишния кръг на електронните проучвания през лятото на 2020 г. се наблюдава значителен спад в доверието в 12 държави-членки, като най-големият спад се наблюдава в Германия (-1,4 точки), Австрия и Полша (и двете -1 точка). За разлика от тях, в Дания (+0,69) и Португалия (+0,54) доверието в ЕС е значително по-високо през пролетта на 2021 г., отколкото през лятото на 2020 г. Доверието остава високо в Испания, Италия, Румъния, Португалия, Унгария и Франция.

Доверието в ЕС е най-ниско сред респондентите с ниско образование и тези, загубили работата си по време на пандемията.

В седем държави-членки песимизмът относно бъдещето е значително по-нисък през пролетта на 2021 г., отколкото през лятото на 2020 г.: Хърватия (-14 процентни пункта), Испания (-10 процентни пункта), Румъния (-8 процентни пункта), Дания и Швеция (и двете -6 процентни пункта), Франция и Италия (и двете -5 процентни пункта). Делът на онези, които изразяват мнението, че финансовото им състояние ще се влоши в бъдеще, варира от 4% в Дания до 39% в Гърция. Това се сравнява благоприятно с предишните два кръга от проучването: през лятото на 2020 г. този показател варира от 11% в Дания до 46% в Хърватия, докато през пролетта на 2020 г. варира от 10% в Дания до 60% в България.

България е държава от ЕС, където хората не искат да бъдат ваксинирани, показва още проучването. Общо 61% от анкетираните българи заявяват, че е малко вероятно да се съгласят на инжекция.

Повече от една четвърт (27 процента) от възрастните в ЕС са колебливи, като 29 процента от мъжете и 25 процента от жените казват, че е „малко вероятно“ да бъдат ваксинирани срещу COVID-19.

Изследването установи силна връзка между колебанието за ваксината и социалните медии, особено когато те са основният източник на информация.