Георги Минчев е от новата генерация национали на България. Дебютира под ръководството на бившия вече селекционер Ясен Петров и именно той вкара на Гибралтар (1:1) в първия мач между двата тима през юни. Бившият играч на „Локомотив“ (Пд) сега не попадна в сериозно обновения и подмладен състав на Младен Кръстаич, но ако продължава със силните изяви в шампионата на Латвия може да се завърне още за следващите мачове. Минчев е собственост на местния гранд „Рига“, но понастоящем се подвизава под наем в „Ауда“, а през октомври ще играе финал за Купата срещу РФС. Пред „Труд“ 27-годишният футболист разказа за живота в Прибалтика, спомените от „Лаута“ и шансовете при новия селекционер.

- Жоро, привет. Как протича живота ти в Латвия? Това е първият ти престой зад граница. Какви бяха първите трудности, с които се сблъска там, защото много родни играчи не осъзнават колко различен е животът в чужбина?

- Със сигурност е много различно. За първи път ми е, но след труден период в началото започнах да се адаптирам не само във футболно естество, но и в ежедневието. Тренираме по един или два пъти, след което гледам да почивам. Нямам проблем с езиковата бариера, защото всички говорят английски и това ме улеснява. Понякога комуникацията е и на руски, с което също се справям също.

- Защо избра Латвия? Някои ще си кажат, че „Локомотив“ (Пд) е по-удачен избор от клубовете в Прибалтика?

- Реално офертата от „Рига“ дойде седмица преди да взема окончателно решение. Имаше и други отбори, проявяващи интерес, но и нищо конкретно като предложение. В клуба дойде оферта от Турция, но тя не задоволяваше нито „Локомотив“, нито мен. Тази от „Рига“ бе далеч по-добра и взех решението да поема към Латвия. Запознах се с историята на тима и вече бях убеден, че това е следващата ми стъпка предвид високите цели на собствениците и ръководството.

-Какво знаят местните за българския футбол и липсата на резултати на национално ниво отразява ли се на реномето ни?

- Не, не смятам, че се отразява, а със сигурност и не се усеща. Знаят за нашия футбол, все пак „Рига“ бе играл срещу ЦСКА в Европа и имаха представа какво представляват нашите клубове.

- Какви са основните разлики между местния и българския футбол?

- Разликата е, че в Латвия се залага повече на единоборствата, които преобладават за сметка на Първа лига. Няма разлика в нивото, първите 4-5 отбора са на добро равнище. Има и играчи, които са били в Западна Европа и допринасят за израстването на шампионата, така че всяка година нивото се повишава. Интересът към мачовете е относителен, но когато има важни двубои се събират хора. Сега РФС играе в Лигата на конференциите и стадионът бе пълен за първото домакинство от груповата фаза.

- Предстои ти финал за Купата, какви са очакванията в града и има ли еуфория, напрежение?

- Да, сега на 19-и октомври ни предстои този финал. Напрежение няма, в историята си нашият клуб не е участвал в мач за трофей. Млад отбор сме и това е голям успех, че стигнахме дотук. Шансовете ни са големи, защото съперникът е от нашия калибър и не сме губили скоро от тях. Това е един мач, така че трябва да се раздадем и да спечелим трофея, което ще е сериозно постижение.

- Какво предстои за теб след края на наема ти в Ауда? Има ли вариант да заиграш отново в Рига?

- Сега в края на ноември ми изтича договорът за наем, след което ще се върна в „Рига“. Ще видим какво ще се случи и накъде ще поема след Нова година, но предвид факта, че имам контракт за още 1 година, по-вероятно е да остана там и да чакам шансовете си.

- Какво мислиш за назначението на Младен Кръстаич и фактът, че сърбин ще води България? Смяташ ли, че това може да се окаже печелиш за родния футбол ход предвид реномето на треньорите от тази държава?

- Надявам се с неговия опит и визитка да допринесе за важните мачове, които ни предстоят и да дойдат позитивните резултати. Няма какво да се залъгваме – през последните години липсват добри резултати и е време да се промени тази тенденция и националният отбор да бъде там, където му е мястото.

- Следиш ли ситуацията в “Локомотив” (Пд )и как ти се вижда отборът през новия сезон под ръководството на Томаш?

- Да, следя ги, не пропускам да гледам всеки мач, когато имам възможност. Радвам се, че отборът постига резултатите, които му приляга. Доста приятели оставих в „Локомотив“ и се чувам с тях, ако не всеки ден, то през ден. Това е нивото, което трябва да бъде и което през годините успяхме да покажем, така че се радвам за тях и се надявам да продължават да трупат победи.

- Липсва ли ти атмосферата на „Лаута“ и допускаш, ли че един ден може да се завърнеш там?

- Със сигурност ми липсва, този отбор ми е на сърце. Там изкарах 2 много добри години, в които постигнахме хубави резултати, незабравими победи и изпитах емоции, които няма да забравя никога. Както се казва, това е вторият ми дом, феновете са доста темпераментни и винаги подкрепят отбора. Разбира се, че допускам, че мога един ден да се върна там, защо не. Времето ще покаже.

- Игра в онзи мач срещу „Ботев“ (Пд), спечелен с 6:0, вкара и красив гол. Това ли е един от любимите ти моменти в родния футбол?

- Това беше първото ми дерби, страхотни емоции. Още с идването си в Пловдив чаках този мач. Беше невероятно. Както голът тогава, така и хеттрикът срещу ЦСКА, а и попадението срещу „Тотнъм“ ще останат завинаги в сърцето ми и ще си ги спомням.

- Предполагам нямаш класация за тези три успеха, но кой от тях ти е най-специален, може би голът срещу Жозе Моуриньо…

- Не, хеттрикът срещу ЦСКА…

- В края допускаш ли, че този финал в Латвия през октомври може да прати кариерата ти в друга посока?

- Надявам се, но не само този финал, а и в оставащите мачове в първенството да съм на ниво. А с това и следващата крачка в моята кариера да е на още по-високо ниво.