Настъпи важен ден за клетия български футбол – дойде време родните клубове да посочат наследника на Борислав Михайлов. Подложен под сериозен обществен натиск, президентът на БФС хвърли оставка през ноември миналата година. Случи се две седмици след кървавия протест на феновете пред постъпите на празния стадион „Васил Левски“ по време на квалификацията с Унгария (2:2). Кадри от горящи коли, водно оръдие в действие и полицейски произвол обиколиха световните медии, за да покажат нагледно, че чашата на търпение у нас е преляла и е настъпило време за промяна.

Петият пореден мандат на бившия вратар оцеля едва 767 дни преди за втори път да обяви своето оттегляне. И в двата случая обаче бе необходима външна намеса, защото доказано, властта опиянява също като алкохола.

И за да бъде сложен край на този мъчителен и пропит с мъка, скандали, провали и корупция цикъл в историята на българския футбол, на 15 март родният фен очаква да бъде гласувана и приета въпросната оставка на Михайлов и да не се стига до нов цирк с марка „БФС“. А с него да си тръгнат онези, взели дейно участие в превръщането на България във футболно джудже, а шампионатът ни – в каляска с кон и 15 магарета.

След това идва и вторият важен момент от конгреса – гласуването на клубовете. Право на вот имат 495 делегата след последните пресявки за изправни документи.

В битката се впускат седем кандидати, но трима от тях са изявените – Димитър Бербатов, Михаил Касабов и Георги Иванов. Останалите са Георги Градев, Манол Иванов, Петьо Костадинов и Георги Захариев.

През последните седмици всеки от тях изложи своите програми, виждания, доводи. Между нападките и обидите се чуха и стойностни идеи, но на обещания вече никой не вярва. Част от вижданията им така или иначе се препокриват – без футболни президенти в изпълкома, създаване на изцяло нова Професионална футболна лига, която да администрира първенството, работа с държавата, подобряване на инфраструктурата, по-високи приходи от телевизионните права. Но едно е да го напишеш в презентация, друго е да го реализираш. И именно за тази разлика заговори Георги Иванов. Той има преимуществото да бъде част от процеса през последните 2 години в качеството си на технически директор на БФС. Видял е отблизо материята и трудностите. Със сигурност за този период си е спечелил и почитатели, и врагове, но първите изглежда са в пъти повече, защото от дни насам витае усещането, че Гонзо е фаворитът в навечерието на решаващата битка. Да, феновете трудно ще преглътнат подобен развой, но той е много вероятен.

Преди 2 години и половина Бербатов загуби със само 11 гласа, а предвид конкуренцията и на международник №1 у нас по отношение на футбола Михаил Касабов, то много е вероятно конгресът да бъде решен след балотаж, проведен в рамките на същия ден.

Едно е сигурно, онези, които застанат пред урната, трябва добре да си помислят на кого се спират. Българският фен обича футбола и копнее повече от всичко да види отново силна България на клубно и национално ниво. На загуби, разочарование, лъжи и слаби шефове се нагледа за 100 години напред. Така че, господа, гласувайте по съвест и в името на българския футбол, той така или иначе не може да се играе без топки и мрежи – пособия, които досега бяха достатъчни размяна на единия ви вот.