Не мислех да коментирам историята с HelpKarma, но ме помолиха да гледам „bTV Репортерите“, защото имам много близки роднини с дете с увреждане, които добре се знаят с главната героиня Ралица... и се чувстват омерзени, меко казано. Казусът не е съвсем черно-бял - изпълнен е с множество технически детайли, които по-скоро го оцветяват в 50 нюанса сиво. Обаче това ни най-малко не променя крайното ми впечатление и оценка за тези хора.

Най-същественото за мен в случая е гигантската бездна между мисията, посланията и имиджа на фондацията, от една страна, и реалните действия на екипа u, от друга. Може да е започнала с идеални цели, но се е превърнала в добре смазана машина за правене на пари на гърба на отчаяните и желаещите да помагат в едно общество.

Проблемът е много по-голям. Виждам го в два основни аспекта. Първо, в морала в обществото ни, и второ, в отношението ни спрямо държавата.

Какво прави платформа като HelpKarma толкова привлекателна?

Възможността да даряваш лесно, тоест да получаваш моралното удовлетворение от дарението лесно. Това за мен е развращаващо.

Сега за държавата. HelpKarma е толкова популярна, защото държавата е абдикирала от задълженията си към слабите в обществото. Хората го виждат и знаят и затова предпочитат да помагат, заобикаляйки държавата. Платформата просто им осигурява тази възможност, поемайки функциите на държавата.
На пръв поглед може да изглежда страхотно, но аз смятам, че това е рецепта за катастрофа!

На една територия може да има само една държава. Ако искаме да живеем добре, тя трябва да работи добре за всички ни. Всяка частна структура, която поема държавни функции, в един момент се превръща в нещо като злокачествено образование в тялото на държавата. Тя расте, отнема власт и ресурси и всички ставаме зависими от нея. Накрая неизбежно хората на върха u се опияняват и... започват да се възползват. Неслучайно монополите са проблем за свободния пазар. Търговците на отчаяние печелят там, където моралът е загубил.

*От фейсбук профила на автора, със съкращения