Съорганизатор е Столична община, но пари няма, защото няма бюджет в държавата

Христо Мутафчиев е театрален и филмов актьор, председател на Съюза на артистите в България. Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Носител е на редица награди, между които на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г. и „Аскеер“ за водеща мъжка роля на Райчо в „Плач на Ангел“.

Държавата все повече абдикира от културата. Напук на нея, КОВИД-а, кризата, цените и инфлацията обаче, българинът не само намира време за спектакли, но все повече пълни салоните. В Световния ден на театъра за поредна година ще бъдат раздадени наградите ИКАР. Това става възможно с помощта на дарители – българският бизнес милее за театъра, за радост на хилядите му почитатели. За втора поредна година основен дарител е проф. дтн инж. Цоло Вутов и Благотворителна програма „Български добродетели“. Миналата година индустриалецът получи за своето меценатство почетния знак на Съюза на артистите.

- Г-н Мутафчиев, на Световния ден на театъра и ще бъдат връчени наградите ИКАР. Времената отново не са леки. Намирате ли подкрепа и откъде?

- Всеки път е различно – общественият интерес, икономическите проблеми на държавата, липсата или наличието на парламент, кабинет и т.н. Когато работиш с едно редовно правителство и парламент, нещата вървят по-лесно, защото с помощта на институциите, тясното партньорство е възможно. Но когато работиш с клатещи се кабинети и липса на бюджет... Например Столична община е съорганизатор на наградите ИКАР, но ние в момента все още нямаме договор и получени от тях средства, защото общината няма приет бюджет. А тя няма приет бюджет, заради липса на такъв на държавно ниво. И договорът като се бави, ние не можем да правим разплащания към хора, с които работим. А те чакат аванси, за да могат да си закупят материали за съответните събития, за които сме сключвали с тях договори. Така че много е трудно, но слава Богу, Група ГЕОТЕХМИН и тази година е наш партньор като дарител. През миналата година проф. дтн инж. Цоло Вутов и неговата Благотворителна програма „Български добродетели“ получиха почетния знак от Съюза на артистите, те и тази година са на първо място сред партньорите, които ни протягат ръка и помагат. Така че имаме в момента от спонсори и от дарители достатъчно средства поне да покрием необходимостите в началото. Но така или иначе, чакайки нов бюджет на държавата и на общината сме в затруднена ситуация, а ИКАР-ите приближават. Но има компании и отделни личности, които са готови да помагат и то именно защото вярват в каузата ни.

- А лесно ли намирате подкрепа от българския бизнес и защо той, според вас, подкрепя театъра?

- Ами, българският бизнес ни подкрепя от симпатии към театъра, към актьорите, към творците на сцената, към това, че театърът в България се развива и става все по-привлекателен за младите и публиката. Не мога да кажа, че е лесно, защото ние провеждаме преговори, в които се опитваме да ги убедим в събитията, които планираме да направим, те да видят собствените си компании като участници и чак тогава подписваме договори и си подаваме ръце. Трудно е и защото, когато беше КОВИД кризата много от компаниите останаха без нормален реален бизнес, заради затваряне, заради мерки и т.н. На много от големите компании паднаха оборотите и те абсолютно рестриктираха всякакъв вид реклама. Но слава Богу от миналата година, когато нещата започнаха да се оправят, компаниите отново проявиха желанието си да бъдат част от едно такова авторитетно събитие в България. Със сигурност голяма част от спонсорите, с които работим през всичките тези години, продължават да ни подпомагат. От години с нас е фабрика „Ден и нощ“ които произвеждат вафлите „Боровец“. Има и една нова компания, която произвежда бира „Стара София“. Успяхме да привлечем и минерална вода „Ком“ да работят с нас тази година. Компаниите имат различни интереси – една година могат да подпомагат културата, друга – спорта.

- Българските бизнесмени обичат ли да ходят на театър?

- Не мога да правя обобщения, но със сигурност знам, че има много хора, които се занимават със сериозен бизнес и са много любопитни към това, което се случва в театъра. За това ми говори фактът, че по-голяма част от компаниите, с които работим, много държат на онази точка в договора, в която ние им предоставяме билети за отделни представления на Софийския театрален салон. Вчера например ми се наложи да търся по 10 - 20 билета за конкретно представление, за което партньорите ни искат да закупят билети за служителите си, и за техни бизнес-партньори. Така че интересът към театъра и наградите ИКАР става все по-голям. И това се случва редовно след шока от КОВИД-а, който претърпяхме.

- Съюзът на артистите е сред малкото организации, които подпомагат пенсионираните си членове. Как успявате при това нямане навсякъде в държавата?

- Подкрепяме и студенти. Ние създадохме два фонда, които са просто отделни сметки към Съюза на артистите. Това са средства от дарения, благотворителност, различни събития, които организираме. Всички, които са членове на Съюза на артистите при спазването на определени правила, имат възможност да кандидатстват за подпомагане. Някои кандидатстват за здравния фонд, за да ги подпомогнем да си направят операции, но едно от условията е, те да не се плащат от Здравната каса. Тези средства ние ги даваме безвъзмездно, когато бъдат одобрени техните молби за помощ. Имаме си управителни съвети на фондовете и те разглеждат всяка постъпила молба и взимат решения. А благодарение на Първа инвестиционна банка помагаме от социалния фонд на колеги, които са в пенсионна възраст. Чрез тях успяваме да подкрепим всяка година хора, които са подали молби и чиято пенсия е под прага на бедност. Подпомагаме ги по математически формули, създадени от нашите финансисти. И всичко е много ясно, коректно и точно. Това мисля, че е една от основните функции на една организация като нашата, която си е създала авторитет освен като синдикална и на изпълняваща социални функции.

- А достойни старини ли има българският артист?

- Не мога да отделя българският артист от българина като цяло, защото ние сме само една представителна извадка на нашия народ, като едни хора, които през целия си живот са практикували една професия, обичайки я и преминавайки през нея достойно. Така че едва ли българският човек по принцип има достойни старини с оглед на ниските пенсии, високите цени, инфлацията и всичко това, което се случва точно днес. Животът е много динамичен и виждам, че нещата се променят. Като гилдия творците не правят изключение. Разбира се, всеки творец може да кандидатства към Министерство на културата, да получи допълнителни средства за по-висока пенсия от останалите, но това се решава от комисии и е много субективно. Аз лично съм малко скептичен в това отношение и правихме и продължаваме да правим всичко възможно пенсиите на държавно ниво да бъдат разглеждани по браншове. Защото когато се формират по браншове, тогава има възможност пенсиите на творците да бъдат далеч по-високи от тези в момента. Творческите пенсии сега са в общия кюп с всички в цялата държава. И няма значение какъв вид труд си практикувал цял живот, каква е амортизацията, колко си вложил от себе си във финансите на тази държава. Това е доста нечестно. Затова смятам, че разглеждайки ги по браншове, нашият сектор ще има доста голям шанс да бъде с по-високи пенсии от много други професии.

- А какво по-различно и интересно ще има тази година на наградите ИКАР?

- Ние нямаме за цел да правим нещо много различно и интересно на наградите ИКАР, по простата причина, че имаме 23-24 категории, в които трябва да раздаваме награди и почти няма време да правим художествена програма по време на церемонията. Това, което мога да кажа със сигурност е, че тази година домакин ще бъде една много интересна етно-фънк група - „Цинга манга фънк“. Водещ на церемонията е Филип Аврамов-Фицата, а това вече само по себе си, според мене, е изключително интересно и любопитно като комбинация.