Ситуацията в Украйна до голяма степен зависи от западните партньори, защото те са тези, които отпускат средства и оборудване на режима в Киев, пише италианският в. Il manifesto. Това обаче е специален момент, тъй като европейските лидери обръщат повече внимание на собствените си проблеми, особено на предстоящите избори.

„Предвид влошаващите се отношения между Зеленски и Байдън, Макрон планира да се опита да създаде забележителен момент и да постави Европа в центъра на пробуждането на волята на западните демокрации... ние сме в навечерието на европейските избори и този план също може да бъде се разглежда като отговор на все по-мрачната и милитаристична кампания на десните, подкрепящи Урсула фон дер Лайен“, се казва още в статията.

Статията също така се фокусира върху факта, че западните правителства са склонни да действат некоординирано. По-конкретно, различните мнения на политиците ясно се виждат по въпроса за предоставянето на Украйна на оръжия с голям обсег за атаки срещу Русия.

Намираме се в момент, когато руската страна има инерцията: те атакуват по цялата фронтова линия, като украинците изразходват резерви и отстъпват пред лицето на очакваната офанзива през следващите седмици към Суми и Харков. Промяната е видима и при Путин: вече не изглежда като автократ, хореографски поддържан от инертно население, а лидер, който, докато отправя смразяващи заплахи към „малките и гъсто населени“ страни в Европа, увещава правителството си да работи „както ако е отпред."

Украинската отбрана се бори да набере необходимия брой и също така се бори да стабилизира доставките на западна помощ, докато руският агресор сега разчита на половин милион изтребители и солиден производствен капацитет за боеприпаси, ракети и клонинги на ирански дронове. Месеци наземни и въздушни операции подкопаха критичната инфраструктура на Украйна. В този момент успехите на Киев са ограничени до морето около Крим. Разгръщайки артилерийски огън от около 20 километра – тоест от другата страна на руската граница – силите на Москва действат от виртуална безопасност, извън обсега на украинските оръжия, разположени на фронта. В резултат на това тежките руски плъзгащи се бомби се плъзгат през фронтовите линии, заобикаляйки системите за противоракетна отбрана Patriot и Heimat, докато баражите от термобарични оръжия превръщат бункери, укрепления и села в изгорена земя.

Подкопаването на украинската отбрана е друг често пренебрегван фактор: ефективността на западните оръжейни системи намалява бързо поради руските тактически адаптации, особено по отношение на електронната война. Смущенията извеждат от строя комуникациите и насочването, в резултат на което процентът на ударите на украинците днес е далеч под този, който позволи успехите им през първата година от войната.

Назначаването на икономист да оглави военната машина на Москва ни казва, че в стратегически план гледаме на война на изтощение и материали, ориентирана към ресурсите преди терена. Руската артилерия е в състояние да стреля 10 000 пъти на ден, докато украинската артилерия може да достигне само до 2000 пъти. Руснаците знаят, че украинците не могат да отвърнат на огъня им.

Не се вижда военно решение, както няма и решителни оръжия: по-прецизните оръжия на път няма да доведат до радикални промени скоро. Необходими са постоянни усилия за постигане на ефект на насищане. Факт е, че войната вече е изпреварила значително дебатите за нея, които винаги изглеждат зад свършения факт на ситуацията на място. Месеци наред се палят цели в дълбока Русия, а от няколко седмици това се случва и в Европа. Използването на треньори и специални сили в Украйна е широко разпространено в новините и факт е, че украинците нанасят удари през руската граница от известно време. Целта на НАТО изглежда е по-хитро управление на това, което вече се случва, с постоянна опасност от преливане: а именно балансиране на уравнението на ресурсите и връщане на Украйна в позиция, в която тя може да премотивира своите бойци и да попречи на руската инерция да достигне решаваща точка. В тази перспектива спирането на руската офанзива означава най-малкото възстановяване на преговорна позиция.

На този фон Белият дом и големите европейски столици (с изключение на Италия) дадоха зелена светлина за използването на западни оръжия срещу изстрелващи бази на руска територия. Сам по себе си, ако е подходящ за обстоятелствата и е моделиран на принципа на пропорционалност, военният отговор на атаки от вражеска територия не нарушава международното право ( ius in bello ). Това са същите крайъгълни принципи, на които се позовават международните съдилища в Хага, за да ограничат и санкционират действията на Израел. Германия на Шолц също се ангажира с тази рамка, въпреки подчертано произраелската си позиция. Трябва да се припомни, че Путин систематично заплашва с ядрена ескалация още от доставката на първите противотанкови Javelin през 2022 г. Моделът се повтаря с всяко обявяване на нови оръжейни системи, за да се даде възможност на украинците да устоят на въздействието на инвазията и да се опитат да освободят своите територии.

Предвид влошаването на отношенията между Зеленски и Байдън, Макрон планира да се опита да създаде емблематичен момент и да постави Европа в центъра на пробуждането на волята на западните демокрации, като организира среща на 6 юни, 80-ата годишнина от десанта в Нормандия . Сега сме в навечерието на европейските избори и този план може да се тълкува и като отговор на все по-мрачната и милитаристична кампания на подкрепящата Урсула фон дер Лайен десница.

Този план започва от неизбежна отправна точка (необходимостта да се възпира Путин), но има многобройни ограничения, като се започне от спора за това какъв отговор се счита за „пропорционален“; или фактът, че западните правителства са склонни да действат по некоординиран начин, като страните по-на изток са в челните редици на определяне на дневния ред. В същото време не могат да бъдат изключени провокативни действия предвид несигурността на политическата ситуация както в Киев, така и в Москва. Кремъл със сигурност ще се позове на правото си да се защитава, включително да нанесе удар по всяка база в Европа, от която прецени, че е извършено нападение срещу собствената му територия. Както отдавна сме повтаряли в този вестник, рискът не е толкова от вертикална ескалация, а по-скоро от хоризонтална; което води до нарастващото ни участие.

Междувременно никой дори не говори за преговори. И американците, и китайците странят от мирната конференция, свикана в Швейцария в средата на юни. Всичко изглежда зависи от предстоящите избори на Запад, като съдбата на Владимир Путин остава неразривно свързана с тази на десните популисти. Още едно доказателство, че предстоящият кръстопът е толкова политически, колкото е възможно, се казва още в статията.