Ренан Озтюрк е катерач, планинар, фотограф и основно действащо лице в епичния документален филм „Изгубени на Еверест“, който има премиера на  06.08. от 21 ч. по National Geographic. Продукцията комбинира високопланински алпинизъм с история, разказана в кадри и разглежда една от най-озадачаващите изследователски мистерии: какво се е случило с Андрю „Санди“ Ървин и Джордж Мелъри, които изчезват на 08.06.1924 г., докато изкачват планината? Уликите за разкриването на тази мистерия са замръзнали някъде там, в близост до върха на най-високата планина в света. Специалната едночасова продукция е водена от журналиста, катерач и авантюрист Марк Синът и Ренан Озтюрк. Към тях се присъединява екип от професионални катерачи, които имат общо над 100 години планинарски опит. 

- Ренан, кое беше най-трудното нещо при създаването на филма „Изгубени на Еверест“?

- Най-голямото предизвикателство, свързано с този тип експедиции до Еверест определено е височината. Много трудно е да се обясни подобна ситуация, дори във филм.  Начинът, по който аз я описвам е, че щом стигнеш до базовия лагер на около 4000 м. надморска височина, доколкото си спомням, тялото ти бавно започва да умира и имаш ограничено време там, без значение кой си – най-добрият катерач/алпинист на света или просто клиент от Ню Йорк. Трябва много внимателно да използваш времето и енергията си и всяко малко нещо, което правиш е решение от изключителна важност. Ако изразходваш прекалено много от енергията си в началото, може да не стигнеш до върха, ако се разболееш от някаква болест, няма да имаш възможност да се възстановиш достатъчно, за да изкачиш планината в този момент. Така че, до известна степен, е рисковано начинание и има неща, които хората все още не разбират напълно. Може да си се справил много добре по време на едно от пътешествията си, а при друго въобще да не се справиш.  

- Постави ли се на мястото на Мелъри и Ървин? 

- Да, мислехме си колко ли им е било трудно през цялото време. Дори не можем да си го представим. Не знам как са се справяли. Наши приятели като Конрад Анкер са се опитвали да се изкачат със сходно облекло, но не се е получило и се е наложило да прекратят мисията си, за да се екипират с модерна екипировка – облекло, ботуши и т.н. Всъщност това е най-голямата промяна – напредъкът в екипировката, облеклата, обувките, ръкавиците. Ние например имахме електрически нагреватели на батерии в ботушите и ръкавиците си и всякаква друга технология, която е вложена в тези облекла, изработени от марки като North Face, с които работехме. Сега се изработва възможно най-модерната екипировка и наистина не мога да си представя как двамата са стигнали толкова далеч с екипировката, която са имали тогава. Невероятно е. 

- Как се отразяват промените в климата на планините?

- Добър въпрос. Определено може да се види промяната на Еверест. През изминалия сезон, когато бяхме там, голяма част от участъците сняг ги нямаше и хората ходеха директно върху камъните с ботушите и приставките си за катерене, което прави прехода много по-труден и опасен. Така има възможност да си навехнеш глезен например. Мисля е важно светът да види какво е състоянието на тези места в момента.

- Създателите на филми винаги търсят нови интересни истории, които да споделят. Като катерач и любител на планината, кои са историите, които обичаш да разказваш?

- За мен всички истории, които са свързани с алпинизъм, които разглеждам напоследък са промяна, от нещата, с които се заминавах в началото, като това да отида на място, което никой друг не е посещавал или да стоя на някой връх. Сега търся истории, които не зависят от мястото, а носят в себе си по-мащабно послание и смисъл или мистерия, нещо по-значимо. Така отново се отправиш на пътешествие, което е базирано на дадена цел, в близост до място, което не е разучавано толкова, но в същината има нещо по-значимо.  И този случай търсихме отговори на това, какво наистина се е случило на тази планина и дори това е повърхностен слой по пътя към разбирането на цялата ѝ историята, от първите изследователи, до ден днешен. Искаме да дадем истински искрен поглед към историята, защото Еверест е една от най-малко разбираните, но най-обсъждани аспекти на катеренето/алпинизма. Винаги се обвързва със сензационни истории и медии, но има много повече, което трябва да се знае. Отдаваме почит на ранните изследователи, на местни култури, които населяват района около планината и на много други перспективи, които се постарахме да предадем.

- Имаш много вълнуващ професионален живот. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за екстремните и понякога опасни ситуации, в които си се озовавал. Имаше ли подобни при заснемането на този проект? 

- Определено съм се озовавал в много такива ситуации, по-често отколкото би ми се искало, при които имаш усещането, че си на ръба между живота и смъртта. В такъв момент взимаш решения, които биха могли да са последните ти, ако са погрешни. Пример за това е изживяването ми с катеренето, което направихме за продукцията MERU с Джими Чин, когато за малко да ми се случи много сериозен инцидент. Малко след това получих удар на една стена, но продължих да се катеря. Тази ситуация беше различна, защото бяхме малък екип и нямаше никой друг около нас на планината. Мисля, че Еверест за мен беше със сходно ниво на риск, особено в деня, когато имаше неизправност с кислорода ми. Беше много плашещо и имах чувството, че тялото ми спира да функционира. Дори не можех да прехвърля механичното устройството, наречено jumar, от въже на въже, защото усещах как тялото ми изключва, но се опитвах да продължа и да уловя историята. Не знаех дали ще успея да се върна, защото нямах контрол над тялото си и нямах представа какво може да ме събори в този момент. Може да е просто едно усукване на глезен. Така че това пътешествие определено се нарежда сред този тип преживявания.  Разбира се човек се опитва да ограничи броя на подобни ситуации и когато работиш толкова усърдно за дадена история и имаш такъв голям екип зад гърба си, от всички в National Geographic, до хората на терен, наистина ти се иска да минимализираш риска. Имахме голям късмет, че нищо сериозно не се случи, въпреки че няколко ключови членове на екипа почти не загинаха, накрая всичко беше наред.

- В една от сцените във филма се вижда огромна опашката от хора, които се изкачват към Еверест, заради малкия прозорец от време, в който метеорологичните условия позволяват изкачване. Вие решихте да останете и да се изкачите по-късно сами. В момента, когато трябваше да вземете това решение, от което зависи цялата експедиция, какво минаваше през ума ви?

- Това е една огромна спирала от съмнение и страх, по която се спускаш, защото не можеш да предвидиш какво ще се случи и съдбата на цялата експедиция зависи от тези малки решения. Ако се изкачиш прекалено рано, може да се озовеш в опашките и да умреш, докато търсиш, можеш случайно да изриташ камък върху някой, или той върху теб, защото не се движиш по въжетата. Ако опиташ веднъж, вероятно няма да имаш сила да опиташ отново. Трудно е да обясниш на хората в офиса защо не може отново да се пробваш да се качиш. В този момент часовникът ти отброява минутите и всяко малко действие, което предприемаш, отнема по малко от жизнените ти сили. Беше много стресиращо и трудно да вземем това решение. В този момент подлагаш всичко под съмнение, гледаш как хората се изкачват нагоре и не знаеш дали ще се отвори следващ прозорец. Но това беше най-доброто решение, въпреки че беше трудно, защото бяхме на планината по-дълго от всеки друг екип. Даде ни възможност да усетим планината по начин, сходен на преживяването на Мелъри и Ървин, без никакви хора около нас. Беше много особена година, годината в която казват, че Еверест се счупил, заради всички снимки на тълпите и големият брой починали хора и отразяването на всичко това в медиите по един сензационен начин. Видяхме всичко това и бяхме част от него, но също така имахме и напълно противоположното изживяване, при което бяхме на съвсем сами на планината и беше сякаш я гледаме през очите на някой, който я вижда в най-чистата ѝ форма. Можеш да видиш остатъците от боклук и палатките, замръзнали в леда. Беше като да гледаш музеен експонат, замръзнал във времето. Беше много красиво, но също и много важно за начина, по който виждахме планината и сравнявахме нашето преживяване с това на двамата легендарни изследователи. Даде ни уникална перспектива. Да, беше много стресиращо, но в крайна сметка взехме правилното решение.

- В няколко сцени от филма виждаме местните шерпи. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тези уникални хора?

- Прекарах доста време с хората от Непал. Ходя всяка година и говоря езика им. За мен беше много важно да представя тяхната роля в тази история ясно и акуратно и през техния глас. Направихме филм за перспективата на шерпите за културата на Еверест. Нещо, което е важно да се знае е, че има разлика между хората, които работят като шерпи и хората „шерпа“. Шепра е етническа група от хора, които живеят в подножието на Еверест. Не всички, които работят като шерпи са част от тази етническа група. Те принадлежат към много различни местни етноси.  Екипът, с който ние работехме, също беше съвкупност от различни местни етноси, не само шерпа. Някои от тях никога не се бяха качвали на планината по този начин. За тях беше много специално изживяване да станат част от такова пътешествие, да спечелят пари за семействата си, които живеят в селището и да получат уважение и признание в собствените си кариери. Това не се дискутира толкова във филма. Не планирахме да се изкачваме до върха, искахме да намерим тялото. Но една от причините да го направим беше високопланинският ни екип, който наистина искаше да го направим. Това доста усложни работата ни по издирването на тялото, но беше компромисът, който направихме за да уважим тях и тяхното желание в този момент. Мисля, че това е емблематично за промяната в позицията на сила от колониалната перспектива, към тази на местните хора и осъзнаването, че изкачването на планината изисква екип и няма да постигнем нищо без тяхната подкрепа. Така се получи този неочакван момент на компромис и респект към тях по време на експедицията. Заснехме филм, показващ преживяването „зад кулисите“, в който има кадри от развитието на тези моменти и ги разкрива в повече детайли. Вълнувам се да споделим и тях.