Независимо от това, че всички знаем, че дадени навици са вредни – те са изключително широко разпространени сред обществото. По-голямата част от смъртността и болестността в България е свързана със сърдечно-съдови и ракови заболявания. Съществуват множество рискови фактори, сред които и гореспоменатите вредни навици, които значително покачват риска от развитие на тези заболявания. По-долу ще ги изброим и ще разгледаме потенциалните стратегии как да ги контролираме по-добре.

По отношение на риска от сърдечно-съдови заболявания съществуват 3 основни рискови фактора, които допринасят в най-голяма степен за тях – високото артериално налягане (високо кръвно), високият холестерол и тютюнопушенето. Основният проблем с холестерола и високото кръвно е, че те не се усещат – „нито болят, нито сърбят“. Един пациент може години наред да е с висок холестерол или да е с високо кръвно, с което е свикнал и да не усеща нищо. Половината българи над 40-годишна възраст са хипертоници. Много от тях не знаят за това, други не се лекуват добре, а трети – изобщо не се лекуват. Смята се, че не повече от 15-20% от хипертониците са лекувани добре, т.е. имат оптимален контрол на артериалното налягане, което в съвременната медицина се приема, че е факт, когато са достигнати обичайни стойности на кръвното < 130/80mmHg. Все пак в България е широко разпространен страхът, че високото кръвно (АН) води до инсулт, което до голяма степен мотивира пациентите да се лекуват. Освен това, част от пациентите имат оплаквания като главоболие, които свързват с високото АН, което също ги стимулира да провеждат навременно лечение.

С нарушенията на липидната обмяна и тяхното лечение нещата стоят значително по-зле – пациентите нямат никакво усещане колко са високи техният холестерол или триглецириди. Освен това, те често гледат референтните граници на лабораториите, които не са същите, които ние (кардиолозите) използваме в практиката, т.к. ние използваме индивидуализирани норми, съобразени със сърдечно-съдовия риск на конкретния пациент.

Препоръката дори за здравите пациенти, които нямат оплаквания е да посетят кардиолог след 40-годишна възраст с лабораторен минимум изследвания, който да включва поне липиден профил, стандартна биохимия, ПКК, евентуално за жените TSH, а за мъжете – PSA. Ако пациентът има оплаквания или има роднина, който е получил млад (< 55 г. за мъжете и < 60 г. за жените) инфаркт или инсулт, посещението може да стане по-рано – още на 30-35 г. възраст.

Тютюнопушенето остава голям проблем в България, която е на едно от водещите места в Европа и ЕС по процент пушачи след населението. От сърдечно-съдова гледна точка ефектът от тютюнопушенето е много прост – то покачва двойно риска от инфаркт + инсулт. Следва да се отбележи, че намаляването на цигарите няма дозозависим ефект, дори и 1 цигара дневно увеличава риска от инфаркт с 50%. В този контекст идеалният вариант за пушачите е тотален отказ от тютюнопушене. За съжаление голяма част от пушачите не спират с вредния навик по една или друга причина. Например, като алтернатива в момента съществуват и т.нар. бездимни устройства, като продуктите за нагряване, както и т.нар. вейп устройства, при които липсва горене и съответно нивата на отделяните катрани и вредни вещества, съдържащи се в тях, е значително по-ниско, в сравнение с конвенционалните цигари, при които има процес на горене, което е и в основата на вредните ефекти при тях. Въпреки, че алтернативните на пушенето продукти не са без риск, съществуват все повече доказателства, че при пациентите, които не успяват да се откажат от пушенето, едно преминаване  към използването на такъв продукт потенциално би намалило вредите върху сърдечно-съдовата система и белия дроб. Следва да се отбележи, че освен ефектите върху сърдечно-съдовата система, пушенето на конвенционални цигари покачва риска от рак на белия дроб (това е онкологичното заболяване, от което загиват най-много българи) с около 13 пъти.

Наследствеността също е важна, като пациентите с ранни инфаркти/инсулти предават по-висок риск на поколението. За съжаление тя спада към немодифицируемите рискови фактори (заедно с възрастта и пола) – ние не си избираме родителите. Все пак, когато се подозира наследственост за сърдечно-съдови или ракови заболявания (чести или ранни ракови заболявания в рода), пациентите следва да обмислят започването на профилактика по-рано от обичайното, което вече беше споменато по-горе.

Следва продължение.

Нашият автор

Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 г. е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г. През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.