Селото е на над 600 години

Село Боженци пази ревностно своята над 600-годишна история. За да се запознаете с част от нея просто трябва да тръгнете по улиците в архитектурния резерват. Най-старата къща, в която можете да влезете в Боженци е тази на Баба Райна, изградена по времето на Френската революция. Тя е много малка. На първия етаж се помещавали животните. За прословутата спестовност на хората от региона, която впоследствие през вековете ще породи и редица анекдоти, говори фактът, че двете стаи на къщата са с общ вътрешен прозорец. На него вечер се слагала свещта, така че да осветява и двете стаи едновременно. Интересното е, че въпреки цялата спестовност, свещите съвсем не били дефицитна стока в Боженци.

Богатството на местните хора се дължало именно на бизнеса с преработен восък за свещи. В селото днес можете да посетите работилницата за преработка на восък, която е все още действаща, но не се използва по предназначение. Интересно е, че търговците от Боженци са се договаряли помежду си за това на какви цени ще работят всяка година и не отстъпвали от тях. В старото училище можете да разгледате изложба с филмови костюми, свързани с българската история от родни филми. От селото тръгва и стар римски път, по който можете за около два часа да стигнете до Трявна.

Затваряли две стаи с една врата

Сред най-интересните къщи за посещение е тази на богатия търговец Дончо Попа. Но не, защото обстановката е уникална, а защото в близо 200-годишния дом можете да научите куп търговски трикове, ако го разгледате с някои от екскурзоводите на Боженци.

Още щом влезете, те ще затворят вратата зад вас и ще ви разкрият тайната на двете съседни стаи. Всъщност те се отварят и затварят с една врата, тъй като са сложени на двете стени на един ъгъл. По този начин щом стопанинът влизал вкъщи, затварял входната врата и веднага се откривала гледката на работниците в цеха един етаж по-долу. Жената пък гледала малките деца в люлка, привързана на стана и така люлеела бебетата, докато тъче.

Дончо Попа забогатял с хитруване

Известна е и историята на забогатяването на собственика. Той обичал да повтаря, че дори ако купи кило вълна за един лев и го продаде за същата цена ще спечели. А тайната била в намокрянето на вълната, която ставала по-тежка и така всъщност търговецът наистина взимал повече. Със спечелените пари купувал посуда и обзавеждане от различни европейски държави, които обаче били показвани само на знатни гости.

За да стигнете до Боженци, отправна точка ви е Габрово, тъй като селото се намира на около 15 километра от града на хумора и сатирата. Но след като вече сте във владенията на Рачо Ковача, ви препоръчваме да се отбиете и до Интерактивния музей на индустрията в Габрово. На първо четене музей на индустрията звучи много скучно. Признавам, че си помислих точно същото. Но всъщност научавате интересни факти за миналото на Габрово, анекдоти, вицове, интересни търговски хрумки, а можете да се включите и в интерактивните закачки.

Виртуален гид разказва истории

На три от етажите на музея ви посреща виртуален гид. Красивата дама е облечена в различни типични дрехи на различните етажи. Те са от епохата, за която разказва - индустриализацията на града с над стоте фабрики от 19-ти век, годините на социализма и съвремието. В подземието, на най-долния етаж,  пък можете да изгледате 3D филм за забележителностите на Габрово и региона.

Всяка от беседите отнема около 6-10 минути, като в музея има и други изненади. Но да започнем от индустриализацията. Всъщност това е периодът от славното минало на Габрово, който неслучайно е наричан българският Манчестър заради над 160-те си фабрики и предприемчивост на жителите му. Сред най-известните били текстилните такива, които си запазват славата и през социализма, макар и обединени. Но за това на следващия етаж. В беседата си виртуалният гид, който може да ви разкаже миналото на Габрово и на руски и английски език, освен полезна информация дава и куп интересни факти.

Като този, че инвеститорът в първата ВЕЦ в града първоначално не получил кредит от банката. Наложило му се да заплаши шефът й, че ще го убие и след това ще се самоубие, за да получи нужния заем. Но все пак вместо в затвора се озовал с пари за инвестицията си. Забавните факти, които виртуалният екскурзовод разказва не са един и два, но тактично ще ги премълчим, за да са ви интересни при посещението на музея.

Освен красивата дама, която ви разказва за индустриалния период на Габрово, можете и сами да сравните развитието на града с това на големите градове по света и у нас. За целта използвате виртуална стена, която се движи само с едно махване на ръка. На стената под формата на виртуален вестник пък ще видите още факти за миналото на града и снимки. Сред експонатите са и още предмети и фотоси от епохата.

Следващият етаж разказва за това как по време на комунистическия и социалистически период се одържавяват предприятията и се създават нови заводи. Текстилната индустрия продължава да бъде водеща за града. По любопитен начин ще научите за това как се развиват предприятията, какво произвеждат, както и нови интересни факти. Можете да видите изложени предмети от социализма – униформи на чавдарчета, пластмасови изделия, произведени в Габрово като дъска на тоалетна чиния, както и да се изплашите от изложените взривни вещества.

Станете част от габровска шега

Третият етаж е с информация за съвременно Габрово и на него можете да разгледате различни фотоси и карикатури. За посетителите е предвидена и интерактивна игра. Можете да изберете една от три габровски шеги и да вземете участие в тяхната екранизация. След това готовите клипове се качват в специален канал и можете да си ги гледате за спомен от посещението. Естествено, какви са шегите няма да ви кажем, да са ви интересни.

Етъра – традиционни занаяти и бит

И докато сте в района, не пропускайте да посетите и етнографския музей на открито Етъра. Той се намира на близо 9 километра от Габрово. За него смело може да се каже, че е едно от местата, показващи бита и обичаите у нас, което показва по интересен и модерен начин миналото. Управителите на музей постоянно измислят нови инициативи и игри, така че всеки, който пристъпи входната порта не само да научи повече за българщината, но и наистина да се забавлява. Често по алеите на комплекса ви посрещат симпатични плашила, за чиято направа с естествени материали традиционно вече се провежда конкурс всяка година.

В Етъра можете да се запознаете с традиционния български бит по време на Възраждането и да си закупите предмети, направени по автентични техники. В близо 50-те обекта в музея на открито можете да си купите бижута, картини, дърворезби, кожени изделия, захарни петлета и други сладки изкушения, керамични съдове и какво ли още не.

Официалното му откриване е през 1964 г.

Изграждането на уникалното място започва през далечната 1962 г. Идеята е на ентусиаста и любител-художник Лазар Донев. Всъщност първата къща в архитектурния резерват е направена досущ като дядовата му такава. Официалното откриване не Етъра е на 7-ми септември през 1964 г. Днес там можете да разгледате планинската мандра, която се намира точно до сушилнята за за сливи.

Да се запознаете с работата на тепавица, на която и днес се перат килими без вода, работилници за боядисване на шарени прежди, дърворезбарски цех, място за изографисване на икони, работилница за кожени изделия като колани и всичко нужно за оседлаване на коне, грънчарница, ателие за изработване на сребърни бижута, воденица.

Можете да пиете и кафе на жар с типични за региона ръчно направени сладки и солени изкушения. Освен това можете да видите как се такат черги и килими, как се правят музикални инструменти, да си купите нож с дръжка от еленови рога или ръчно направени звънци.

Всяка година майстори от различни занаяти мерят сили в конкурс

След останалите сгради се извисява часовниковата кула. В музея на открито можете да посетите и типична възрожденска габровска къща, както и кабинетът на създателят на Етъра Лазар Донков. Не пропускайте и музейната експозиция от предмети, които са спечелили призовите места в конкурса на традиционния международен панаир на народните занаятите в Етъра.

Всяка година се избира една тема, по която се състезават участници от цял свят. Тя се избира измежду представените в етнографския музей занаяти. Условието е всеки от кандидатите да работи по традиционния начин без да използва модерни техники. Шедьоврите им могат да бъдат разгледани в специална зала, предвидена за целта.