Радостин Кишишев: След мача на „Уембли“ си пожелах да играя в Англия

Радостин Кишишев е бивш национал и капитан на националния отбор на България. Сърцатият бранител има зад гърба си 88 участия с фланелката на „лъвовете“, а в 20 от тях е носил капитанската лента. Игра на Европейското в Англия през 1996, а две години по-късно и на Мондиала във Франция. Цяло десетилетие пък бе част от английския футбол, където направи кариера в „Чарлтън“, „Лийдс“, „Брайтън“ и „Лестър“. Именно заради солидния си опит на национално равнище и престоя му на Острова, „Труд“ потърси настоящия наставник на „Черноморец“ (Бургас) в дните преди квалификацията Англия – България на стадион „Уембли“.

- Г-н Кишишев, родните футболисти цял живот мечтаят да се изправят срещу Англия, а вие имате 3 мача срещу родината на футбола. Как се играе срещу такъв съперник?

- Ако кажа, че е лесно, ще излъжа. Никак не е лесно, но пък е удоволствие, защото знаеш срещу какви футболисти се изправяш. Всеки ден четеш за тях по медиите, а през уикендите ги гледаш по телевизията. И когато се изправиш срещу тях изпитваш удовлетворение, че имаш честта да играеш на такова ниво. Общо взето трудно е да имаш такъв съперник, защото освен, че са много известни, това са футболисти, с по-изразена динамика и агресия. Борят се за всяка педя терен, знаейки, че конкуренцията в тима е много голяма и ако не се представят на ниво, друг ще играе на тяхното място.

- С ваше участие в отбраната България допусна само един гол в два мача на „Уембли“ през 90-те години. Какво си спомняте от тези срещи?

- Естествено, че спомените ми са много ярки, особено от първия двубой, който загубихме с 0:1 (б.а голът вкара Лес Фердинанд). Това беше моят неофициален дебют, първи мач за България, а срещата беше контрола. Помня, че отмениха гол на Емо Костадинов. А дебют за домакините направи Роби Фаулър, ако не се лъжа. Аз се появих на терена заедно с Наско Сираков като резерви. Дотогава не бях играл пред толкова много хора. Беше различно преживяване, от това, което бях чувствал на клубно ниво.

- Толкова ли е страшен в действителност стадион „Уембли“?

- Това е като да отидеш на екскурзия и да видиш забележителност, която е на хиляди години. Да, стадион „Уембли“ е на един век, но във футбола 100 години е като цяло хилядолетие. Тръпката и възможността да се докажеш на такова място беше уникална. Помпя публиката - беше културна, скандираха техните си песни, а атмосферата беше невероятна. Съблекалнята също беше от друго измерение. След този мач си го пожелах да играя в тази родина...

- Сега ситуацията е коренно различна и никой не очаква чудо от националния отбор в събота. На какво се дължи това - нашият отбор е слаб, или англичаните са твърде силни?

- И двете твърдения са правилни. Разликата е огромна. Има една цяла пропаст, която ни дели. Не само на ниво национални отбори, а като държава, клубно първенство, международни успехи, заплати на футболисти и треньори. Не знам от нашите повикани играчи да има такива от водещи първенства? Повечето са от Русия... Разликата между тогава и сега, че дори, когато играхме квалификация през 1998 година имахме поколение, имахме класни футболисти. Тогава все още имаше остатъци от онзи отбор, стигнал четвъртото място в САЩ - Ивайло Йорданов, Христо Стоичков, Златко Янков. Сега няма нищо. Тогава бяхме участвали последователно на световното 1994, после на Евро 1996, а също и във Франция. Това са три големи първенства. И напълно разбираемо имаше респект към нас. Сега респектът към България е нулев.

- Какво е мнението ви за състоянието на настоящия ни национален отбор? Като че ли има твърде много негативизъм...

- Нормално е да има. Водещите ни отбори имат по един български футболист, а тези от чужбина играят в треторазредни първенства. Нямаме състезатели в Италия, Франция, Англия, Испания. Това е основното. А шампионати като това на Португалия, Шотландия, Гърция са с по два силни отбора, няма конкуренция. Изобщо цялата държава е объркана откъм футбол. Ето, „Лудогорец“ вече 7-8 години има школа, а не е наложен един футболист в първия отбор. Дали са толкова милиони за детско-юношески футбол. Няма смелост и сред треньорите да налагат български футболисти. „Левски“ и ЦСКА не отделят достатъчно средства за треньори, които да усъвършенстват футболистите. Няма как да ме убедят, че нямаме талантливи деца. Има до 13-14-годишна възраст. После се къса нишката, както с футболистите, така и от наставниците. Те са бедни откъм знания. Трябва нещо иновативно. Тези треньори, които са от 30 години, работят срещу 1000-1500 лева. Как да създадат футболист за 5 млн?

- Промени ли нещо с идването си Красимир Балъков или твърде е рано за по-обстойни анализи?

- Твърде е рано. Просто не може да имаме големи очаквания с това, което разполага селекционерът като играчи, за съжаление. Момчетата не са виновни, просто играят в много слаби отбори. Виждаме и страхотни аномалии - викат се футболисти, които са нежелани в клубовете си и изобщо не играят. Който и треньор да дойде с лозунгите „аз няма да взимам футболист, който не играе в отбора си“, това няма как се се случи. В противен случай трябва да се взимат състезатели отбори, които не се борят за нищо и нямат класата да постигат значими успехи.

- Няма как да не попитам и какво се случва с „Черноморец“ (Бургас)?

- „Черноморец“ тръгна с три победи и две равенства след първите пет кръга. Клубът си върви по пътеките нагоре. Надяваме се, че догодина ще играем професионален футбол. Конкуренцията не е малка. Има няколко отбора с претенции за първото място. Спокойствие няма, защото целта ни е висока, а борбата за първото място винаги носи по-висок заряд. „Черноморец“ е голям отбор за тази тази дивизия, в която участва. Надявам се в близките няколко години да създадем отбор, с който да се върнем там, където ни е мястото.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ