Нетаняху заяви, че ще започне преговори за съставяне на силно ционистко правителство

Без галактически сблъсък между ПСЖ и „Реал“

На 18 септември 2019 да почерпят

Плеймейтката Марешка с шокираща победа в „Игри на волята“

Предадоха се двамата мъже, издирвани за погрома в столичния бар

Локализиран е пожарът край Велинград

„Антична Сердика“ става част от игрите и заниманията на децата

САЩ и Беларус ще възстановят напълно дипломатическите си отношения

Тео Ушев получи нова награда

Европейската агенция по лекарствата проверява препаратите, съдържащи ранитидин

Прокуратурата погва техническия шеф на БНР (обзор) Пламен Костов ще отговаря за престъпление по служба

Москва и Анкара договарят нови „перспективни оръжия“

Министър Ангелкова обсъди развитието на балнео туризма с водещи лекари

Инж. Стоян Братоев: Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото

Наши Миг-29 в съвместна тренировка с румънци и канадци

Радостин Кишишев: След мача на „Уембли“ си пожелах да играя в Англия

Радостин Кишишев е бивш национал и капитан на националния отбор на България. Сърцатият бранител има зад гърба си 88 участия с фланелката на „лъвовете“, а в 20 от тях е носил капитанската лента. Игра на Европейското в Англия през 1996, а две години по-късно и на Мондиала във Франция. Цяло десетилетие пък бе част от английския футбол, където направи кариера в „Чарлтън“, „Лийдс“, „Брайтън“ и „Лестър“. Именно заради солидния си опит на национално равнище и престоя му на Острова, „Труд“ потърси настоящия наставник на „Черноморец“ (Бургас) в дните преди квалификацията Англия – България на стадион „Уембли“.

– Г-н Кишишев, родните футболисти цял живот мечтаят да се изправят срещу Англия, а вие имате 3 мача срещу родината на футбола. Как се играе срещу такъв съперник?
– Ако кажа, че е лесно, ще излъжа. Никак не е лесно, но пък е удоволствие, защото знаеш срещу какви футболисти се изправяш. Всеки ден четеш за тях по медиите, а през уикендите ги гледаш по телевизията. И когато се изправиш срещу тях изпитваш удовлетворение, че имаш честта да играеш на такова ниво. Общо взето трудно е да имаш такъв съперник, защото освен, че са много известни, това са футболисти, с по-изразена динамика и агресия. Борят се за всяка педя терен, знаейки, че конкуренцията в тима е много голяма и ако не се представят на ниво, друг ще играе на тяхното място.

– С ваше участие в отбраната България допусна само един гол в два мача на „Уембли“ през 90-те години. Какво си спомняте от тези срещи?
– Естествено, че спомените ми са много ярки, особено от първия двубой, който загубихме с 0:1 (б.а голът вкара Лес Фердинанд). Това беше моят неофициален дебют, първи мач за България, а срещата беше контрола. Помня, че отмениха гол на Емо Костадинов. А дебют за домакините направи Роби Фаулър, ако не се лъжа. Аз се появих на терена заедно с Наско Сираков като резерви. Дотогава не бях играл пред толкова много хора. Беше различно преживяване, от това, което бях чувствал на клубно ниво.

– Толкова ли е страшен в действителност стадион „Уембли“?
– Това е като да отидеш на екскурзия и да видиш забележителност, която е на хиляди години. Да, стадион „Уембли“ е на един век, но във футбола 100 години е като цяло хилядолетие. Тръпката и възможността да се докажеш на такова място беше уникална. Помпя публиката – беше културна, скандираха техните си песни, а атмосферата беше невероятна. Съблекалнята също беше от друго измерение. След този мач си го пожелах да играя в тази родина…

– Сега ситуацията е коренно различна и никой не очаква чудо от националния отбор в събота. На какво се дължи това – нашият отбор е слаб, или англичаните са твърде силни?
– И двете твърдения са правилни. Разликата е огромна. Има една цяла пропаст, която ни дели. Не само на ниво национални отбори, а като държава, клубно първенство, международни успехи, заплати на футболисти и треньори. Не знам от нашите повикани играчи да има такива от водещи първенства? Повечето са от Русия… Разликата между тогава и сега, че дори, когато играхме квалификация през 1998 година имахме поколение, имахме класни футболисти. Тогава все още имаше остатъци от онзи отбор, стигнал четвъртото място в САЩ – Ивайло Йорданов, Христо Стоичков, Златко Янков. Сега няма нищо. Тогава бяхме участвали последователно на световното 1994, после на Евро 1996, а също и във Франция. Това са три големи първенства. И напълно разбираемо имаше респект към нас. Сега респектът към България е нулев.

– Какво е мнението ви за състоянието на настоящия ни национален отбор? Като че ли има твърде много негативизъм…
– Нормално е да има. Водещите ни отбори имат по един български футболист, а тези от чужбина играят в треторазредни първенства. Нямаме състезатели в Италия, Франция, Англия, Испания. Това е основното. А шампионати като това на Португалия, Шотландия, Гърция са с по два силни отбора, няма конкуренция. Изобщо цялата държава е объркана откъм футбол. Ето, „Лудогорец“ вече 7-8 години има школа, а не е наложен един футболист в първия отбор. Дали са толкова милиони за детско-юношески футбол. Няма смелост и сред треньорите да налагат български футболисти. „Левски“ и ЦСКА не отделят достатъчно средства за треньори, които да усъвършенстват футболистите. Няма как да ме убедят, че нямаме талантливи деца. Има до 13-14-годишна възраст. После се къса нишката, както с футболистите, така и от наставниците. Те са бедни откъм знания. Трябва нещо иновативно. Тези треньори, които са от 30 години, работят срещу 1000-1500 лева. Как да създадат футболист за 5 млн?


– Промени ли нещо с идването си Красимир Балъков или твърде е рано за по-обстойни анализи?
– Твърде е рано. Просто не може да имаме големи очаквания с това, което разполага селекционерът като играчи, за съжаление. Момчетата не са виновни, просто играят в много слаби отбори. Виждаме и страхотни аномалии – викат се футболисти, които са нежелани в клубовете си и изобщо не играят. Който и треньор да дойде с лозунгите „аз няма да взимам футболист, който не играе в отбора си“, това няма как се се случи. В противен случай трябва да се взимат състезатели отбори, които не се борят за нищо и нямат класата да постигат значими успехи.

– Няма как да не попитам и какво се случва с „Черноморец“ (Бургас)?
– „Черноморец“ тръгна с три победи и две равенства след първите пет кръга. Клубът си върви по пътеките нагоре. Надяваме се, че догодина ще играем професионален футбол. Конкуренцията не е малка. Има няколко отбора с претенции за първото място. Спокойствие няма, защото целта ни е висока, а борбата за първото място винаги носи по-висок заряд. „Черноморец“ е голям отбор за тази тази дивизия, в която участва. Надявам се в близките няколко години да създадем отбор, с който да се върнем там, където ни е мястото.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.