Днес мюсюлманите по целия свят отбелязват Курбан Байрам.

Това празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманския календар, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим.

Самото поклонение продължава около седмица, празникът на жертвоприношението бележи една от върховните ритуални практики. Тези, които празнуват празника у дома, правят церемония, подобна на тази, която се провежда на същия ден в Мека. Първо се принася в жертва агне или други жертвени животни и месото се приготвя за хранене или като дарение на бедните. Жертвените животни се наричат още курбани – овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди жертвоприношението.

Байрамът продължава 3 или 4 дни. От по–възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки, който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Който не отглежда животни за курбан, си купува, ако има възможност.

Една част от курбана се разпределя на нечетен брой порции и се раздава на бедните, съседи и близки.

В приветствието си по случай тазгодишния байрам главният мюфтия на България д-р Мустафа Хаджи отбелязва:

"Байрам е неповторимо изживяване на щастливи мигове заедно с близки и роднини. Най-важното обаче е, че тези моменти ни напомнят за времето, когато Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) застана пред мюсюлманите на Арафат и произнесе прощалната си проповед. В този ден Мухаммед (с.а.с.) поставя ново начало в човешката история, като казва:

„Цялото човечество произлиза от Адем и Хава. Арабинът не превъзхожда неарабина, нито неарабинът превъзхожда арабина; нито чернокожият превъзхожда белокожия, нито пък белокожият превъзхожда чернокожия, освен с богобоязливост и добри дела“.

От тези слова се разбира, че ерата на дискриминация и омраза на етнически и расов принцип е приключила. Това, което ще спаси човечеството, е добрината, която стопля сърцата както на нуждаещите се, така и на тези, коитоя извършват.Трудно е да се обясни щастието, което изпитва онзи, който дарява и вижда радостта в очите на социално слабия. Това е моментът, в който всички се чустват защитени и сигурни. Това чувство е познато само на тези, които са го изпитали.

Скъпи вярващи,

В нашето съвремие хората се нуждаят не само от материална, но и от морална подкрепа, защото голяма част от обществото е изпаднала в духовна нищета и тъмнина. В тези свещени дни трябва да намерим начин да стигнем до тези хора и да им подадем ръка."