Опитният нападател Димитър Макриев изрази мнение, че високите заплати и липсата на правилен мениджмънт са в основата на финсовата криза в бившия му отбор „Левски“. Юношата на „сините“ даде за пример месечното възнаграждение на Дени Алар от настоящия състав на гранда. Играещият под наем австриец получава на „Герена“ 12 500 евро, което е 50% от заплатата му в „Рапид“ (Виена). Австрийците по договор поемат другата половина. А за 20 мача в Първа лига въпросният хер Алар има отбелязани едва 2 попадения. 

„Следя ситуацията в „Левски“, която е много тежка, но се надявам феновете да продължат да показват безрезервната си любов към отбора – обяви нападателят. - Не мисля, че клубът ще фалира. Дочувам само заплатите… Несериозно е 10 млн. бюджет за възнаграждения (б.а - за 2019-а сумата е 12.8 млн. лева). В Кипър отбори като „Анортозис“ и „Омония“ са с 4-5 млн. евро и могат да се противопоставят на всеки един тим у нас, а играят добре и в Европа. Тук класните играчи получават по 7-8 до 10 хиляди евро на месец. А у нас се привличат чужденци за по 250-300 хиляди евро на сезон, но те дори не правят разликата. Не можеш да харчиш повече отколкото имаш! Когато бяхме на „Герена“ аз, Валери Божинов и Цветан Генков като нападатели общо тримата получавахме колкото сега само Алар. Но тогава ние бяхме българи и ни се обясняваше, че знаем много добре къде отиваме и за кой отбор ще играем. В крайна сметка с нас се отнасяха като с чужди, а на чужденците не им се търсеше сметка. Не си ценим родните кадри. Футболисти от отбори от средата на таблицата по нищо няма да отстъпват на Алар, Нар, Адениджи… На български футболист обаче не се дава колкото на идващите отвън играчи. 
Аз съм „за“ да се взимат чужденци, но да са класа. Виждате „Славия“ какво прави само с българчета. 
Сега вярвам, че Наско Сираков ще промени нещата. Той е правилният човек, врял и кипял е във футбола. Знае как да вдигне отбора и да направи селекция. Важното е да получи акциите, за да тръгне отбора по правилния път. Той вече успя да обедини феновете и да вдъхне оптимизъм. Не е важно в следващите 2-3 години да се преследват на всяка цена титлите, а да се стабилизира клубът.“

Понастоящем Макриев е свободен агент, след като през зимата си тръгна от кипърския втородивизионнен „Ксилотумбу“. Опитният футболист признава, че краят на кариерата му е близо, колкото и да не му се иска. През годините той игра в Италия, Словения, Полша, Швейцария, Русия, Израел, Украйна, Южна Корея, Унгария и Кипър.
„Чаках предложения през зимата, но после дойде този коронавирус и футболът спря. Имах няколко оферти, но те не ме устройваха. Финансовите условия не са на първо място, а по-скоро игровото време и тръпката. В последния ми отбор установих, че нивото е твърде ниско. Самият аз не се чувствах на място и предпочетох да се разделим. Оттук нататък ще видим… но краят се вижда. Трудно ще ми е да спра с футбола, но вече съм на 35 години. 
Успях да се опазя от тежки контузии в кариерата ми и това ми дава надежда, че мога да изиграя още един сезон. Дали ще е в България или някъде другаде, няма особено значение. Играл съм на много места в кариерата ми, но сега усетих, че когато слезеш на по-ниско ниво много ясно се усеща разликата и това реално наклонява везните към отказване.“ 

Бившият национал на България коментира и ситуацията в Кипър, където живее в момента: „Тук са по-затегнати мерките. Два месеца бяхме под нещо като домашен арест. От 10 март до 13 май имахме право да излизаме само веднъж на ден след задължително изпращане на смс до властите. Имаше и вечерен час. Аз използвах моето излизане, за да тренирам. Въпреки че нямаше бум на заразени, прекратиха сезона и обявиха „Омония“ за шампион. Изпадащи няма да има, а елитът ще се увеличи с още два отбора от новия сезон. Клубовете направиха споразумение с играчите да загубят 1-2 заплати и от 1 юли да започнат подготовка. Последиците от кризата вече се наблюдават. Скъпоплатените играчи се освобождават, а заплатите падат. Отборите ще имат по-ниски бюджети, но си мисля, че това няма да е само в Кипър, а ще е световна тенденция.“