Memento vivere - да помним, че сме живи

Емил Христов е оператор на някои от най-успешните български филми в последните години: “Шивачки” (реж. Людмил Тодоров), “Положителни емоции” (реж. Елдора Трайкова), “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (реж. Стефан Командарев), “Дзифт” (реж. Явор Гърдев), “Каръци” и “Страх” (реж. Ивайло Христов), “Ако някой те обича” (реж. Киран Коларов). Списъкът е дълъг, а кариерата на Емил Христов - впечатляваща.

НХГ и фестивал ФотоФабрика представят изложба

Експозицията можете да видите до 12 септември 2021 в Двореца, пл. “Княз Александър I” №1

Продължение на темата от миналата година - Mem-ento Mori (Помни, че си смъртен)

Memento Vivere (Помни, че си жив) е четвъртата изложба от програмата на осмото издание на фотографския фестивал ФотоФабрика. В нея са събрани за първи път работите на 15 съвременни български и световни автори, които по покана на фестивала изпратиха своите произведения, запечатали моментите, които ни напомнят, че сме живи.

Предложената селекция идва в момент, в който изглежда, че животът ни тръгва по нов начин, който се опитваме да наричаме “ново нормално”. Но животът никога не може да е само “нормален”. Той просто е всичко. И ние сме в него. А когато забравяме това и го пускаме да изтича като пясък между пръстите, винаги намира нещо, с което да ни напомни, че той е, ние сме и важното е тук и сега. Това показват фотографиите, представени в изложбата. Тя продължава и темата на миналогодишната експозиция на ФотоФабрика в Национална галерия/Двореца - Memento Mori (Помни, че си смъртен).

“ФотоФабрика” е ежегоден фестивал и актуална международна платформа за най-високите образци на репортажната и художествена фотография. Осмото му издание е част от Календара на културните събития на Столична община за 2021 г.

Участниците са Алекс Майоли, Антоан Д’Агата, Гаро Кешишян, Георги Кожухаров, Денис Бучел, Денислав Стойчев, Димитър Дилков, Емил Христов, Ломовера, Мисирков/Богданов, Михаела Аройо, Пепа Христова, Пиер Гонор, Стоян Ненов и Чема Мадос.

Антоан Д'Агата е роден в Марсилия. В началото на 20-те си години напуска Франция и след серия пътувания се установява в Ню Йорк. Там негови учители са Лари Кларк и Нан Голдин. Първите му фотокниги са De Mala Muerte и Mala Noche. През 2001 г. след публикуването на Hometown печели френската награда за млади фотографи на името на Нисефор Ниепс. Следват регулярни публикации и няколко филма. Темите, по които работи, обикновено са определяни като табу: зависимости, секс, лични обсесии, проституция. От 2008 г. е пълноправен член на “Магнум”. През 2009 излиза документален филм за него, озаглавен “Камбоджанската стая: Ситуации с Антоан д’Агата”.

Чема Мадос е испански фотограф. Започва през 80-те с паралелно изучаване на история на изкуството и фотография в Мадрид. Първата му самостоятелна изложба е от 1984 г. Днес Чема Мадос е сред великите мистификатори във фотографията - най-важното в неговите снимки е онова, което не се вижда. Фотографът създава нова реалност с предметите, които ни заобикалят. Кани зрителя да довърши композицията и да открие втория, третия, скрития смисъл на посланието. В тази игра на асоциации Чема Мадос е ненадминат. Неговите черно-бели композиции съдържат в себе си шарена палитра от възможни интерпретации - изненадващи и прости до гениалност. Краят остава за нас.

Пиер Гонор е френски фотограф, живеещ в Мадрид от края на 80-те години. През 1998 г. започва да снима човешки лица в необикновени, емблематични за работата му портретни серии. Пред обектива му застават жители от перифериите на мегаполисите. В Япония снима могъщата мафия Якудза. Неговите серии (заедно с Regards (2000-2003) и Utopicos (2004-2005)) са задълбочен поглед към човешките общности и особено към членове на маргинализирани групи, на които обществото обичайно обръща гръб.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства