Михайло Шекеровски: Футболистите трябва да внимават с фитнеса

Михайло Шекеровски е част от треньорския щаб на „Левски“ от завръщането на Станимир Стоилов на стадион „Георги Аспарухов“. Кондиционният специалист е в основата на подобреното физическо състояние на „сините“ през пролетта. У нас той работи вече повече от десетилетие. Бил е в „Ботев“ (Пд), „Септември“ (София), „Локомотив“ (Пд). Освен Купа със „сините“, има и титла в родината си,  но с баскетболния МТЗ (Скопие). Пред „Труд“ той говори за процесите в столичния гранд и подготовката за новата кампания.

-Г-н Шекеровки, „Левски“ е в разгара на своята лятна подготовка. Колко по-различна е тя, спрямо предходните. Визирам краткия период на ваканция и сравнително малкото оставащо време до първия официален мач?

- Трудно е, защото имахме 8 национали и всеки участваше в различна формация или турнир. Петима бяха с България, други двама с младежите, а Хосе Кордоба бе част от състава на Панама за турнир във Франция. Всеки от тях имаше своя програма за подготовка според зависи колко са тренирали и играли. Другото е, че имахме 9 почивни дни, от които им бях дал 4 тренировки, така че почти не са почивали. Гледахме да работим по същия начин, по който сме го правили и в състезателния микроцикъл, за да няма отпускане. Сложното дойде, когато към отбора се присъедини втората група и трябваше да ги интегрираме към вече трениращите. Подготвяме се като отбор, но натоварванията ни са индивидуални. Следим ги футболистите на GPS как се натоварват всеки поотделно. Целта ни не е да са на едно ниво, а от всеки да извличаме максимума - футболистът да дава максимума от себе си. Тук е мястото да кажа, че съм бил в много отбори, но в „Левски“ срещнах най-отговорните и трудолюбиви играчи. Не го казвам, защото съм тук, а защото това е истината.

- Този треньорски щаб на тима работи вече 9 месеца. Колко време бе необходимо, за да може футболистите да наваксат с изоставащата през есента подготовка, когато бе видимо, че след 60-ата минута силите напускат футболистите?

- Стараехме се още в началото да вкараме различни методи, за да подобрим общата физическа форма. Реално ни трябваха поне 4 седмици, за да вдигнем нивото. Отделно самите футболисти се нуждаеха от период на адаптация, който продължи може би около 10 тренировки. Тук визирам начина на работа при нас, тъй като е по-различен. При г-н Стоилов, когато се каже тактическа тренировка, това е най-трудното занимание, без значение какви други неща се работят.

 - Вие отговаряте за тренировките и във фитнеса. Колко тънка е границата между претоварването в залата, което може да се отрази на скоростта и динамиката в играта на даден играч? И къде най-често бъркат футболистите?
- Да, много е тънка. Проблемът идва, когато външни хора работят с определени футболисти и ние не знаем каква работа са извършили. Малко е сложно и в един микроцикъл, или дори макро, когато става въпрос за по-дълъг период, плануват се нещата и се знае кой ден какви са натоварванията, каква сила ще се търси и кой ден какви скорости ще се развиват. Границата е тънка и проблемът идва, когато външни хора се намесват в общата физическа кондиция на футболистите. Затова нашите изисквания са да работим от сутрин до вечер ние с тях и да сме на тяхно разположение, ако имат въпроси.

-Направил сте програма за школата. Какво представлява тя и върху какво акцентира?
-Силно казано съм я направил само аз. Направихме програма, с която искаме да подобрим много неща в школата. Започнахме с най-обикновени действия и изследвания, за да установим, че голям процент от децата имат изкривявания на гръбнака и неправилна стойка на тялото, което в бъдеще ще даде резултат и ще доведе до контузии – в началото леки, но в даден етап от кариерата им и по-тежки. Искаме да предотвратим този проблем, което е напълно възможно с леки упражнения по няколко пъти седмично в рамките на 10 минути. Започнахме при децата в най-ранна детска възраст, за да може, когато един ден част от тях стигнат до мъжки футбол и първия отбор, да са здрави и да изискваме максимално усилие от тях. Коригирахме дребни детайли, които след време ще имат голяма полза.

-Защо се получава така, че много наши футболисти се сдобиват с по-сериозна физика едва, след като отидат в чужбина и влизат ли изобщо готови за мъжкия футбол у нас?

-Реалността е такава, че казваме деца на футболисти на 18-20-годишна възраст. Истината е, че мине ли пубертетът, те вече са мъже. Тази граница е много ниска, те достигат зрялост на 14-15 години, но ние не работим достатъчно с тях. Оттам идва и проблемът. Говоря за силови тренировки, високи натоварвания. Децата не са деца, твърде късно се започва работа в тази насока в България, това е моето мнение. Предполагам оттам идва и разликата с чужбина, където бързо подобряват данните си.

- Работил сте с Ферарио Спасов, Бруно Акрапович, Илиан Илиев и Станимир Стоилов – все утвърдени специалисти у нас. Какво научихте от тях?

- Да, а също и с Милен Радуканов, Едуард Ераносян и други. От всеки научих по нещо. Почти 11 години съм в България, от всеки има какво да вземеш и да научих – и какво трябва, и какво не трябва. Това са изключителни личности и треньори. Дойдох в България по препоръка на колега, търсиха в „Ботев“ (Пд) кондиционен треньор, започнах с Радуканов. Помня, че президентът на клуба тогава Юли Попов и треньорът дойдоха в Македония, за да говорим. Разбрахме се бързо и след седмица вече работих с тях.

- Кой български играч ви е направил най-добро впечатление през всички тези години?
- Като качество безспорно това беше Иван Цветков, няма две мнения. Като развитие Тодор Неделев. Имаше при него много гол прогрес, визирам периода, когато Стоилов бе начело на „Ботев“ (Пд). После дойде трансферът му в „Майнц“.

-Няма как да не обърнем внимание на възхода в северномакедонския футбол. На какво се дължат позитивните резултати и видимия възход?
-Точно това, което говорихме преди малко – с децата се работи като с мъже. Това е, че част от тях са напуснали Северна Македония много рано и са работили в чуждестранни клубове от малки. Клубният футбол в страната е на ниско ниво, по мое мнение. Добрите резултати на националния отбор се дължат на факта, че има играчи, изградени и тренирани от ранна детска възраст зад граница. Тук на Балканите всеки иска да отиде на Запад, въпрос на генерация е, може би.

-За финал – какъв съвет бихте дали на младите футболисти, които искат да се развиват и да търпят прогрес в тренировъчния процес?

-Съветът ми към младите е да забравят социалните мрежи или да ги намалят за сметка на работата на терена. Не мога да кажа нещо различно. Колкото повече усилия се полага, толкова по-голямо е развитието. Едва ли ще видят в Инстаграм и Фейсбук усилието, което са положили големите спортисти, за да имат сега тези милиони последователи. Но дори самото стоене на телефона влияе на стойката на тялото и оттам идва това изкривяване на тялото, за което говорихме по-рано.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ