Сезон 2020/21 е преполовил, а най-интересното предстои. За разлика от много други години, този път „Левски“ е далеч от битката за отличия, челни позиции и онези фрази от типа „утре, вестниците – първи!“.  Прокрадва се някаква мечта за Купата, но наглед не особено реалистична. Вероятно и на „Герена“ не вярват силно в крайния успех, но в ДНК-то на клуба е заложено да се говори за триумфи. Понастоящем „сините“ са девети – по-близо до дъното, отколкото до върха. И въпреки обещанието на собственика Наско Сираков тимът да не е влиза в ролята на тъпан в Първа лига, то истината е някъде там. И все пак годината е различна, не само заради COVID-19, но и заради лято 2020. Мисията на „Левски“ през сезон 2020/21 е по-важна от всеки трофей, а сякаш тя бе забравена. Приказката за късата памет на българина се оказа вярна.

В хода на първенството, дори сега в навечерието на пролетния дял, футболната общественост подложи на дисекция столичния гранд. Нещо повече - от резултати до селекция „Левски“ е поставен на подбив. Чужденците, привлечени през зимата, нямали класата, а играта на моменти била незадоволителна, тръбят критици. А случващото се в клуба е нормално, дори логично. През лятото на миналата година „сините“ до последно бяха между болезнения път на големия съперник ЦСКА и оставането в елита. Вторият вариант обаче бе пропит от съмнение дали изобщо тимът ще довърши кампанията в елита. Никой не даваше гаранция по съдбовната тема. От Сираков до изпълнителния директор Павел Колев, който през ден отговаряше на въпроси, свързани с изпадане в несъстоятелност. Броят на делата срещу клуба пък доближаваше този на годините без трофей. Засега поне „Левски“ оцелява. Но цената е сравнително висока. „Сините“ се конкурират, но не с ЦСКА и „Лудогорец“, а с „Монтана“, „Етър“ и „Славия“ за място, далеч от опасната зона. Клубът опитва всячески да стопи…шансовете за фалит, а не преднината на водещите клубове у нас. Както и да скъса „пъпната връв“, както се изрази бившият от седмица началник Павел Колев, визиращ помощта от държавата. Е, тази мисия определено е далеч от определението успешна. Поне  засега. 

Съвсем не са далеч срамните за левскарската общност дни, когато акциите на славния 107-годишен клуб пътуваха като в приказка от Шехерезада от 9 планини в десета. Стигна се дотам съдбата на футболния клуб да зависи от…баскетболния треньор Константин Папазов, готов да ходи пеша до Арабските емирства, за да спаси клуба. 

По същото време в най-трудната година от историята на „Левски“, феновете продължиха да гледат в различни посоки. Въпреки това, благодарение на тях, имаше свежи финансови постъпления. Дори рекордни. На фона на всички проблеми, класирането сега изглежда блестящо за „Левски“ с тази разлика, че нелогично продължават да се дават заплати от по 5 хиляди евро, а други като трансферираният наскоро Паулиньо, Насиру Мохамед и Найджъл Робърта да прибират в пъти повече в разрез с поставената граница от 10 хиляди лева. 

Далеч по-сериозен е въпросът с натрупаните през годините дългове от предходни ръководства. Например Колев като директор така и не конкретизира точната сума през последните месеци, колкото и пъти да му се налагаше да отговаря по темата. Спорно е и обещанието за прозрачното ръководене. Дори липсата на ясна стратегия за развитие на клуба е по-голям грях от временните резултати. Защото днес Найджъл Робърта е златната кокошка на „сините”, но кой ще бъде следващият голям удар на „Левски“ на трансферния пазар? Едва ли ще е Тома Даске, нито пък Ребин Сулака, чийто договор е за 6 месеца. 

Затова, ако се стреля словесно по „Левски“, то трябва да е по-високо, защото към днешна дата клубът много напомня на фразата на Асен Букарев за лъскавата ябълка. Клубът прави селекция от чужденци, бе на лагер в Хърватия, а в същото време няма яснотата дали утре въпросните нови изобщо ще получат заплата. А ако това не се случи, то делата срещу „сините“ отново могат да нараснат лавинообразно по изпипана вече рецепта. И резултатите пак ще бъдат на заден план...